Александър Дювернуа

Александър Лвович Дювернуа̀ () е руски филолог славист, езиковед и етнограф, професор в Пражкия и в Московския университет.

Биография Роден е през 1840 г. Интересува се от славянска граматика и лексикография. От 1872 г. е професор в Пражкия и в Московския университет. Събира материал за староруски речник. Някои от публикациите му се отнасят към кирило-методиевистката проблематика. Съставя първия завършен речник на български език „Речник на българския език по паметници на народното творчество и произведения на най-новия печат“, съдържащ около 20 000 думи и издаден в 9 тома през 1886 – 1889 г. посмъртно.

Умира през 1886 г.

Библиография „О происхождении Варяг-Руси“, М.: Унив. тип., 1862, 80 с. „О годе изобретения славянских письмен“ (там же, 1862, II); „Тюбингенские акты славянской книгопечатни в Вюртемберге“ („Московские университетские известия“, 1868, III). „Юрий Подебрад, избранник чешского народа“ (1868); „Станислав Зноемский и Ян Гус, две главы из истории Пражского университета“ (Москва, 1871); „Система основных элементов и форм славянских наречий“ (М., 1872), „Практическое руководство к изучению наречий: старославянского, чешского и польского“ („Московские университетские известия“, 1872); „О критическом достоинстве и историческом значении Архангельского Евангелия“ („Журнал Министерства Народного Просвещения“, 1878, Х); „Археографическое обозрение части Изборника Святослава 1073 г.“ („Чтения в обществе истории и древностей“, 1882, кн. IV); „Кого называло древнерусск. законодательство колобягом“ („Чтения в обществе истории и древностей“, 1884 г., кн. 1). „Glossarium linguae Rossicae veteris dialecti“ (неиздаден). „Материалы для словаря древнерусского языка“ (Москва, 1894).

Източници

Категория:Руски филолози Категория:Руски езиковеди Категория:Руски слависти Категория:Русисти Категория:Лексикографи Категория:Руски диалектолози Категория:Етимолози Категория:Московски държавен университет Категория:Преподаватели в Карловия университет Категория:Починали в Москва