Васил Атанасов Атанасов е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 6-а пионерна дружина през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография Васил Атанасов е роден на 20 декември 1872 г. в Русе. През 1896 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. Служи в железопътна рота. През 1900 г. е произведен в чин поручик, а през 1904 в чин капитан. През 1904 г. като капитан и адютант на началника на инженерни войски е командирован за обучение в Николаевска инженерна академия в Санкт Петербург, Русия, която завършва през 1908 г.Танчев. с. 42 (Цит: ЦДА, ф. 243, оп. 6, а. е. 1, л. 112; ВИ, № 126, 20 ноември 1904; № 104, 7 октомври 1908; Списък на генералите и офицерите (1905), с. 164) През 1911 г. е произведен в чин майор.

Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като дивизионен инженер в 6-а пехотна бдинска дивизияКолектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница, с. 646, а през 1915 е произведен в чин подполковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Анастасов Атанасов е командир на 6-а пионерна дружина от 8-и артилерийски полк, като на 30 май 1917 г. е произведен в чин полковник. За „за бойни отличия и заслуги във войната“ като командир на 6-а пионерна дружина съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен 2 класДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 58, а съгласно заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната с Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие.ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 183 – 184

Служи и като инспектор на Инженерните войски. От 1919 г. е началник на Военната академияПетров, Т. и Станчев, Т. 105 години Военна академия „Георги Стойков Раковски“. Военна академия „Георги Стойков Раковски“, 2017, с. 42. Уволнен е от служба през 1920 година. На 31 декември 1935 г. е произведен в чин генерал-майор. Генерал-майор Васил Атанасов е женен и има 3 деца. Негов син е дипломатът и преводач Боян Атанасов, с принос за спасяването на евреи от лагерите на смъртта.

Военни звания Подпоручик (1896) Поручик (1900) Капитан (1904) Майор (1911) Подполковник (1915) Полковник (30 май 1917) Генерал-майор (31 декември 1935)

Образование Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1896) Николаевска инженерна академия в Санкт Петербург, Русия (1904 – 1908)

Награди Военен орден „За храброст“ IV степен 2 клас (1917) Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие (1921)

Бележки

Източници

Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Седемнадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Родени в Русе