„Разбойници“ е заглавието на първата публикувана творба на германския поет и белетрист Фридрих Шилер.

Трагедията, първоначално предназначена за четене, а не за представяне на сцена, е в 5 действия. Творбата е издадена анонимно през 1781 година, а на 13 януари 1782 година е представена за първи път на сцена в Манхайм, където става сензация и прави Шилер известен. „Разбойници“, на немски „Die Räuber“, спада към възникналото в Германия, през епохата на Просвещението, течение „Буря и натиск“.

В трагедията се разказва за съперничеството между двама братя – графовете Карл и Франц Мор. От едната страна е интелигентният, обичан от баща си, Карл Мор, който по-късно става разбойник, а от другата – страдащият от липсата на бащина обич Франц Мор, който завижда на брат си и иска да заграби цялото бащино наследство. Централен мотив в произведението е конфликтът между разума и чувствата, а основна тема –връзката между законът и свободата.

Вдъхновение за написването на това произведение, Шилер черпи от разказа „За историята на човешкото сърце „на Кристиан Фридрих Даниел Шу́барт. Литературните историци, също така смятат, че творбата представя моменти от живота на Никол Лист, водач на банда разбойници, обвинена в редица грабежи и убийства във и отвъд пределите на Саксония през края на 17 век. По това време разбойническите банди в Германия не са нещо необичайно.

Резюме Максимилиан, управляващият граф Мор, има двама, различаващи се помежду си сина: Карл и Франц. Франц, който в детските си години бива пренебрегван от баща си, е студен, пресметлив и лукав. Тъй като е роден втори, той няма права върху фамилното наследство. Карл, обратно на брат си, винаги е бил любимецът на графа. Като студент в Лайпциг обаче, Карл води твърде лекомислен и необуздан начин на живот. Потънал в дългове, той пише писмо на баща си, в което го моли за прошка и го уверява, че ще се поправи.

Писмото попада в ръцете на ревнивия брат Франц, който го заменя с фалшификат. Франц чете фалшивото писмо на стария граф, представяйки своя брат като бандит, убиец и изнасилвач. Графът е толкова съкрушен, че, подтикнат от Франц, решава да се отрече от Карл и да го лиши от наследство. За тази цел, поръчва на Франц да напише в отговор писмо на брат си.

Когато получава писмото, Карл, който през цялото време се е надявал на прошка, се отчайва и се оставя да бъде провъзгласен за водач на, основана от негов приятел, разбойническа банда, която според неговата идеалистична представа е почтена, защото се застъпва за по-слабите. В бандата, обаче се получават разногласия, предизвикани от жадния за убийства и плячкосване Мориц Шпигелберг. Карл затъва все по-дълбоко в несправедливости и насилие, което все повече препречва пътя му за връщане назад към нормалния живот. Дори се заклева във вечна вярност пред разбойниците, за което по-късно съжалява. Отговорен за смъртта на много невинни, спомнил си любимата Амалия, Карл решава да се върне незабелязано още веднъж в бащиния дом.

Междувременно Франц, сплита поредната интрига за „блудния син „с която разбива сърцето на баща си и се провъзгласява за новия господар на имението Мор. Обзет от жажда за власт, Франц се опитва повторно да спечели Амалиа, която все още вярна на Карл, се противопоставя на дръзките му опити. Маскиран, Карл нахлува в замъка, за да разбере истинските причини за своето падение и че Амалиа, която не успява да го разпознае, все още го обича.

След като Франц узнава, кой е преобразеният, Карл е принуден да избяга в гората, където случайно среща баща си, когото е мислил за мъртъв. Франц го държи затворен в кула. Сразеният Карл изпраща бандата си да щурмува замъка на брат му и да го заловят. Страхливия Франц успява да намери единствено спасение в самоубийството. Амелия е отведена от разбойниците като годеница за Карл, който отчаян от обрата на събитията се разкрива пред нея и баща си. Разбирайки, че синът му оглавява банда разбойници, Максимилиан умира. Амелиа също е ужасена, но въпреки това не се отказва от любовта си към него. Заради клетвата, която е положил пред разбойниците, Карл не може да бъде с нея. Същата не може да живее без него и го моли да я убие. С мъка на сърцето, Карл изпълнява последното ѝ желание. Накрая, подтикнат от чувство за вина, той се предава.

1. Действие Изходна точка на действието е ситуация, разиграваща се в благородническия род фон Мор: един стар баща между дамата си различни сина Карл и Франц, които по-късно стават смъртни врагове. По-малкият син Франц живее в замъка на баща си, а по-възрастният – Карл води разюзден студентски живот в Лайпциг.

1. Сцена Старият граф Максимилиан фон Мор получава писмо от Лайпциг, новини от най-големия син. Написаното, което му представя Франц, обаче, е от предполагаем приятел на Карл и не съдържа нищо радостно: Става явно, че Карл е изпаднал в големи затруднения, задлъжнял е с 40.000 дуката, обезчестил е дъщерята на един банкер и е убил годеника ѝ в дуел, измъквайки се от ръцете на закона. Не подозирайки, че Франц плете интриги срещу брат си, че е фалшифицирал писмото и че е скрил истинското, в което Карл моли баща си за прошка, графът е дълбоко потресен и се оставя да бъде склонен от Франц, да се откаже от сина си и да го лиши от наследство. Той се надява, че благодарение на тези възпитателни мерки, ще успее да вкара Карл отново в правия път и обмисля да възобнови контакта си с него веднага, след като той изчисти името си. Въпреки че графът моли многократно по-малкия си син, да не пише отговор, с който би причинил на брат си твърде големи терзания, Франц формулира писмото извънредно остро и недоброжелателно, за да всее раздор между сина и бащата завинаги.

2. Сцена В същото време Карл и неговият приятел Шпигелберг осъждат в кръчмата тези закони, които ограничат свободата на човек. Докато приятелите са заедно, до Карл достига писмото, което Франц е съчинил от името на баща им. Когато научава, че е прогонен от своя родител и нито една молба за прошка може да промени това, безмълвен Карл пуска писмото на земята и излиза от стаята. След като приятелите също прочитат писмото, Шпигелберг използва отсъствието на Карл, за да придума останалите, да се обединят заедно в разбойническа банда. В този момент Карл се връща и им обяснява, че целият му живот се е преобърнал. Той възприема наказанието на баща си, като знак, че целия човешки род е загубил човечността си. Възбуден, се съгласява с предложението на приятелите си, да стане техен водач и формулира клетва, която трябва да ги свързва до смъртта им. Всички се заклеват един на друг, с изключение на Шпигелберг, който разочарован и сърдит, че са избрали Карал за водач, а не него, се отдръпва настрани.

3. Сцена Франц желае силно Амалия и се опитва да я спечели, лъжейки, че Карл е заложил годежния си пръстен, за да се изплати на проститутка. Преувеличенията на Франц, обаче, карат Амалия да стане мнителна. Тя прозира фалшивата игра, разгадава истинските му намерения и решително му отказва. Разкрит, Франц показва истинското си лице и се заклева, че ще ѝ отмъсти.

2. Действие 1. Сцена Франц, който иска сам да е господар на замъка фон Мор, измисля подъл план, как да убие баща си, за да притежава цялата власт. Той настройва незаконнородения Херман с намеци, относно неговия произход, срещу Карл и стария Мор, за да му помогне да отстрани двамата от пътя си. За възнаграждение Франц му обещава ръката на красивата Амалия и Херман се съгласява. В замяна на това, той трябва да се представи пред стария Мор за приятел на Карл, и да му съобщи ужасната вест, че синът му е мъртъв. Херман напуска сцената, а Франц веднага показва истинското си лице, за да стане ясно, че никога не е възнамерявал да се откаже от Амалиа. Той иска годеницата на брат си повече от всякога.

2. Сцена Когато преобразеният Херман докладва на стария Мор, че синът му е паднал на бойното поле, бащата поема вината върху себе си. Не може да понесе, че прокуждайки първородния си син, го е подтикнал да се включи във войната и да намери смъртта си. Амалиа, която също е разтърсена от предполагаемата смърт на годеника си, се опитва да успокои графа. Въпреки това, същият не може да понесе тежкия удар на съдбата – за което допринася и Франц, който с думите си сипва сол в раната – и рухва като мъртъв на земята. След това Франц се вижда като наследник. Неговите първи изказвания като такъв загатват, че ще се превърне в истински тиранин

3. Сцена По това време Карл, живее като водач на групата разбойници в горите на Бохемия. Шпигелберг се връща в бандата, водейки със себе си нови последователи. Когато разбойниците научават, че Карл е спасил от бесилката Ролер, уважаван член на групата, лоялността към предводителя им се затвърждава. Градът, който осъдил Ролер на смърт, бил подпален и унищожен, при което загиват 83 жители. Когато по-късно гората бива обградена от войници, свещеник се опитва да внуши на разбойниците, че трябва да предадат водача си, като им обещава, че чрез това предателство, греховете им ще бъдат опростени. Въпреки че Карл сам подканва мъжете да сторят това, те застават зад него. С призива „Свобода или смърт“ започва битка и завършва второ действие.

3. Действие 1. Сцена В градината, Амелиа свири на лютнята си оплаквателна песен за мъртвия любим. Франц си появява, за да иска отново ръката ѝ. Той я уверява, че ще падне в краката ѝ и ще стане неин роб. Амалиа го отблъсква и го обвинява за смъртта на Карл. Тогава Франц, станал господар на замъка след предполагаемата смърт на баща си, сменя тактиката и ѝ заповядва да се омъжи за него. След като тя му се противопоставя, Франц я заплашва, че ще я прати в манастир. Заплахата обаче не подейства – Тя би живяла по-скоро в манастир, отколкото да стане негова жена. В своя гняв, Франц се заканва, насила да я замъкне пред олтара, след което да влезе в „несподеленото ѝ ложе“. Когато Амалиа отговаря на заплахите му с плесница, той я обявява безцеремонно за своя метреса. Тя се преструва, че иска помирение, при което го прегръща, измъквайки шпагата му, с която го прокужда. Херман се появява, за да я помоли за прошка. Той признава вината си и разкрива, че Карл и старият граф са все още жив. Първоначално тя не може да повярва, но после се радва, преди всичко, на новината за своя любим. Не обръща толкова голямо внимание на факта, че и старият Мор все още не е умрял.

2. Сцена След изминалата битка, изтощен и отчаян, Карл си спомня за детството и започва да размишлява за досегашните си действия и последиците от тях. В този момент на сцената се появява Козински. Той има намерение да се присъедини към разбойниците. Карл му отвръща, че само един мъж без всякаква надежда, може да желае, да се включи към този „дяволски съюз“. Тогава Козински разказва на разбойниците историята на своя живот. Оказва се, че тя съвпада на много моменти с тази на Карл. А когато той разбира, че и любимата на Козински се казва Амалиа, прозира в това знак на съдбата и решава да се върне у дома, за да види годеницата си. Разбойниците го следват безусловно.

4. Действие 1. Сцена Карл пристига в родината си и поръчва на Козиниски да отиде в замъка, за да го представи там като граф фон Бранд. При гледката на позната среда, у Карл се събуждат спомени за детските му и младежки години. Монологът му става все по-мрачен. Той започва да съжалява за връщането си, въпреки това събира смелост и прекрачва входа на замъка.

2. Сцена Амалиа придружава Карл в родовата галерията, но не го разпознава. Франц, обаче подозира, кой е преобразеният посетител и заповядва на своя слуга Даниел, да отрови чужденеца. Слугата, обаче не желае на душата му да тежи греха на убийството .

3. Сцена След като Даниел забелязва стар белег на Карл и го разпознава, същият е принуден да разкрие самоличността си. След това разбира за интригите на брат си. Карл не мисли за отмъщение. Единственото което желае е да види Амалиа.

4. Сцена