Софийската декларация () е документ, подписан от една страна от гостуващите в София, България, хърватски лидери на Усташа Анте Павелич и Густав Перчец, а от друга от Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации, който на практика представлява Вътрешната македонска революционна организация. Документът заявява, че двете организации ще координират своята легална дейност. След подписването му на Павелич и Перчец в Кралството на сърби, хървати и словенци е издадена смъртна присъда, а отношениета на страната с България се влошават значително.
Предистория След установяването на диктаторски режим в Кралство Югославия на 6 януари 1929 година, лидерът на хърватската дясна Партия на правата Анте Павелич е принуден да бяга от страната през нощта на 19 срещу 20 януари. Установява се в Австрия и продължава работата по създаването на конспиративната революционна организация Усташа, официално основана на 7 януари и бореща се за независимост на Хърватия. През март 1929 година Усташа започва терористична кампания срещу Югославия с убийството на Тони Шлегел, проюгославски журналист, редактор на загребския вестник „Новости“ и логично се обръща за сътрудничество с българската Вътрешна македонска революционна организация, която също води терористична борба срещу югославския режим в Македония. Двете страни решават, че легална манифестация на сътрудничество ще има положителен ефект върху каузата им и на 19 април 1929 година Анте Павелич и Густав Перчец пристигат в България. В страната македонската емиграция им организира грандиозно многохилядно посрещане.
Текст на декларацията
Реакции Декларацията е широко отразена в европейската преса. Сръбските вестници се изпълват с гневни статии, които обвиняват правителството на Ляпчев в съучастничество, тъй като не е взело мерки да предотврати срещата. Кралство Югославия реагира остроц. Белград обвинява България, а българското правителство дава уверения на Югославия, че македонската емиграция, а не България е посрещнала хърватите и е изказано съжаление за оскърбителните думи, отправени по адрес на белградското правителство. На 24 април 1929 година югославската прокуратура обвинява пред Държавния съд за защита на държавата в Белград Анте Павелич в дейност срещу целостта на Югославия. В обвинителния акт от 11 юли е посочено, че На 17 юли 1929 година Павелич и Перчец са осъдени задочно на смърт.Hrvatski Ustaški pokret, Hrvatsko Jedinstvo, broj 238, 06.08.1942., str. 2.
Бележки
Категория:Усташи Категория:ВМРО Категория:Съюз на македонските емигрантски организации Категория:1929 година