Енеолитният храмов комплекс Долнослав е археологически обект, разположен в подножието на Родопите, на около 40 km южно от град Пловдив, в местността Лопките край село Долнослав (община Асеновград). Установени са два отделни хоризонта, датиращи от неолита и енеолита, като само по-късният е проучен. Разкопките на горните пластове са извършени в рамките на девет сезона, първоначално под ръководството на проф. Ана Радунчева и Бистра Колева (археологически сезони 1983 – 1991 г.). Комплексът е един от най-значимите праисторически обекти на българска територия.Gaydarska, B. and Chapman, J. and Raduncheva, A. and Koleva, B. (2007) 'The chaine operatoire approach to prehistoric Figurines: an example from Dolnoslav, Bulgaria.', in Image and imagination: a global prehistory of figurative representation. Cambridge: McDonald Institute for Archaeological Research, pp. 171 – 184.McDonald Institute Monographs. pdf

При находките разкрити край Долнослав липсват оръдия на труда, характерни за енеолитните селища. Тук изцяло липсват артефакти свързани със занаятите, селско стопанство и военното дело – факт, който според Бистра Колева и проф. Ана Радунчева свидетелства, че обитателите на обекта край Долнослав не са се занимавали със скотовъдство или занаяти. Обектът не е свързан с материална дейност, защото обитателите му са били свещенослужители. Съдейки по намерените артефакти, археолозите установяват, че тук са се стичали поклонници от далечни земи. Храмовият комплекс ги е събирал на едно сакрално място. Най-вероятно култът, почитан тук, е бил свързан с плодородието.

При стратиграфията на долнославската могила се наблюдават няколко фази на обитаване, като една от тях показва характерното за праисторическите селища от ареала опожаряване. Именно в този слой са намерени фрагментите на около 500 антропоморфни статуетки – находка, която предизвиква истинска сензация в средата на 1980-те.

Находките от комплекса са показвани в Лувъра и Ермитажа, а Филипополските седмици през 1986 година са открити с изложба на тема Религията през каменно-медната епоха, включваща откритите артефакти край Долнослав.„Върху нашите земи – цивилизация на 6000 години“, сп. Отечество, бр. 21, 1985 г.„Изненадите на Долнослав“, в-к Орбита, бр. 49 (935), 6 декември 1986 г.

Откритите находките са изложени в колекцията „Праисторическо изкуство“ на РИМ – Пловдив.Праисторическо изкуство РИМ Пловдив

Датиране Археологическите находки потвърждават, че храмовият комплекс датира от втората половина на ІV хил. пр.н.е., когато културното развитие на енеолитната цивилизация в българските земи е достигнало своята кулминация.

Проф. Ана Радунчева разглежда храмовия комплекс като неразривна част от високопланинската система от скални светилища в Родопите, като според нея комплексът е най-ниско разположеното нейно звено. Тя разглежда обекта като сакрален комплекс, който е функционирал неразривно свързан с голямото енеолитно скално светилище Белинташ (намиращо се над селата Долнослав и Тополово). И двата обекта попадат в обширна и силно проявена магнитна аномалия.A. Raduncheva. Kurzer vorlaufiger uber die Ausgrabungen in Dolnoslav. –In: Kupferzeit als Historische Epoche. Bonn. 1991, 107 – 111

Археологическо проучване Археологическото почуване на обекта започва през 1983 г. и завършва през 1991 г. То е ръководено от Ана Радунчева и Бистра Колева. Обектът не е проучен в цялост.

1983 Започва археологическото проучване на селищната могила в местността Лопките край село Долнослав. Осъществено е геодезчно заснемане. Премахнат е най-горният пласт на могилата, който на места достига до 0,50 m. Разкрити са главно дебели струпвания от горели мазилки. Събраните находки свидетелстват, че обектът е обитаван от ранния неолит до самия му край. Не са открити материали, свидетелстващи присъствие на обекта от бронзова епоха. Археолозите отбелязват, че основно преобладават предмети и фрагменти от такива ползвани за култови нужди.АОР през 1983 – НАК XXVII Смолян, 1984

1985 През този археологически сезон е установен планът на една храмова постройка, централната част на която е била заета от два олтара – единият с формата на култова лампа (2 х 1,50 m), където на една от късите страни е бил монтиран глинен фалос с дължина около 0,80 m и диаметър 0,35 m. Вторият олтар е силно разрушен. Върху една от вътрешните преградни стени е открита фреска на човешко лице. От особен научен интерес е помещение, оформено от тънки пръти без покрив, в средата на което е монтирана добре измазана правоъгълна площадка, в центъра на която е бил поставен стълб, подобен на тотем.

През този сезон са открити още четири жилищни постройки и 1800 предмета и цели съдове, подлежащи на реставрация, като повечето са с култово предназначение. Сред находките са два рогови скиптъра, три цели аскоса и 16 броя фаланги от пръсти на човешка ръка – всички старателно обработени.АОР през 1985 – НАК XXХI Велико Търново, 1986

1986 Разкрит е южният вход на храмовия комплекс и настланият с камъни път, водещ към централната храмова постройка. В югоизточната част на комплекса са открити основите на култова сграда, където е бил поставен олтар с трапецовидна форма. На всеки край на олтара е била поставена по една антропоморфна глинена фигура. Една от фигурите е била украсена с наниз от 400 мъниста от денталиум. В преддверието към олтара е разкрита стена, на която е била изобразена мъжка фигура в естествен ръст. На пода под мъжката фигура е било пластично пресъздадено изображение на змия. При тези изображения е разкрито и жертвоприношение на три агнета. В северозападния край на комплекса са открити основите на кръгъл храм, където са открити три концентрични кръга, вкопани на различна дълбочина. В северната част на комплекса е открита голяма буркания, изработена от глина.

От изключителен научен интерес е разкритият в централния храм релеф, изобразяващ седнала женска фигура, държаща в скута си две деца (вероятно близнаци), до лявото рамо на която е пресъздадена змия и трета детска фигура (вероятно изображението пресъздава отвличането/отнемането на рожбата от влечугото); в релефа е моделирана и мъжка фигура с несъразмерно голяма корона от стилизирани змии. По релефите са открити следи от боя – червена охра, червена манганова боя, малахит и др.

Релефът е включвал и други сюжети, от тях са запазени изображения на стилизирани човешки тела и буркании. От средата на релефа към открито огнище са били изработени улеи, обмазани с манган.

През този сезон са открити голямо количество култови предмети – фигурки и съдове.АОР през 1986 – НАК XXХII Разград, 1987

1987 Проучени са нови 400 m² от могилата. Открити са основите на нови две храмови постройки. Разкрити са нови релефи, изобразяващи змии, и огнище с наличието на ситно стрити горели кости и изображения на идоли – познати от вече намерените находки. При почистване на цялата периферия на могилата е установено, че застроената площ е била оформена в сложна фигура. По време на този сезон е разкрит и път, покрит с каменна настилка, който е бил използван още в началото на неолита.АОР през 1986 – НАК XXХIII Благоевград, 1988

Описание и особености

Върху цялата площ на обекта са проучени две преработки на първи строителен хоризонт. Установени са локациите на 27 храмови постройки, заемащи цялата свещена територия на храмовия комплекс.

Архитектурен план Теменосът е ограден от заобикалящия го терен с четворен разделителен пояс. Отвън навътре отделните му съставни части са както следва: каменна маркировка, която образува правилна елипсовидна фигура, съставена от къси прави отсечки, в краищата на които се образуват кръгови каменни уширения; черна лента, успоредна на каменното ограждение и образувана от пръст, обилно примесена с манган, изсипана и трамбована в предварително изкопана траншея, наподобяваща гигантска змия, чиято опашка опира в югоизточната страна на входа, а главата в югозападната. Ширината на пояса е 0,80 m. пояс от добре трамбована жълто-зелена глина, примесена с изключителни дребни камъчета и фин речен пясък; фигурален пояс, който се раздвоява към северната периферия и включва релефни изображения на антропо- и зооморфни персонажи, носещи семантичното значение на пазители на свещената територия, като този пояс е обслужвал проучените три трансформации на първи строителен хоризонт.

При последния етап от съществуването и функционирането на обекта главният вход към свещената територия се е намирал в центъра на южната периферия. Постлан е бил с речни камъни, образуващи форма, подобна на схематична човешка фигура с разперени встрани ръце. Улица, започваща оттук, е водела директно към централната храмова постройка. В северната периферия са се намирали два изхода, водещи по посока на мястото на некропола и блатото. Групите релефни изображения, които са разположени в тази част на разделителния пояс, напомнят на наниз на огърлица. През различните етапи на съществуването на храмовия комплекс входовете и изходите към центъра на обекта се е променяла. По време на периода, предшестващ финалната фаза на функциониране, входът се е намирал в центъра на източната периферия. Оформял се е от три стъпала, образувани от схематизираните силуети на телета и на два антропоморфни индивида. От този вход е започвала улица с посока изток-запад. В самия ѝ западен край е бил изработен нисък релеф на огромна по размери човешка глава, повтаряща в точност типа на някои глинени късноенеолитни идоли.

Цялостното планиране на обекта показва, че храмовете са били групирани главно по протежение на две пресичащи се улици, които обаче не са били перпендикулярни една на друга. Едната минава от югоизток към северозапад, а втората от изток на запад. Сградите, попадащи в образуваните четири инсули, са били обединени от обща тематична насоченост.

При всички преработки на първия строителен хоризонт планът на застрояване и тематичното групиране на постройките се е запазил. Между двата комплекса от по три храма – южният и северният – се е запазило площадно пространство с почти правилна квадратна форма и фигурално оформени страни.

Храмовете от северния комплекс са разположени успоредно един на друг по протежението на улицата с посока изток-запад, а южните им фасади са били обединени от обща колонада. Най-източният храм от този комплекс чрез северната си страна е свързан с междусградното пространство, разположено на север от комплекса, на изток от кръглия храм и на юг от северната част на фигуралния оградителен пояс и е образувал огромна по площ фигура, наподобяваща легнал сфинкс със свити крака.Радунчева, А. Храмовият център до с. Долнослав, Пловдивско и някои аспекти на ритуалността в края на каменно-медната епоха – ГНБУ-ДА, II-III, София

При съчетаването на кръглия лунен храм с най-западната постройка от северния комплекс се е образувала композиция, силно напомняща огромна схематична човешка фигура с корона на главата.

Находки

В централния храм на комплекса, разположен в най-високата част на обекта, е разкрито олтарно огнище, свързано чрез глинени тръби, минаващи под нивото на пода и излизащи около страните на малък, но сложен в композиционно отношение релеф. В системата от тръбите се е произвеждал звуков ефект, вероятно използван по време на ритуалните церемонии. Излази от тръбите е имало на различни части по пода и около малкия релеф върху него. Дължината им е била различна и вероятно силата и височината на тоновете също. Това е една от най-ранните машини в Европа, конструирана от хора, известна на археологическата наука.