Капела „Санта Фина“ () е параклис, разположен в 7-та ниша на десния неф на църквата „Коледжата ди Санта Мария Асунта“ в Сан Джиминяно, Тоскана, Италия.

Капелата е известна най-вече с фреските „Известяване на смъртта на св. Фина“ и „Погребението на св. Фина“, изпълнени през 1473 – 1475 г. от флорентинския художник Доменико Гирландайо. Често е описвана като „едно от съкровищата на архитектурата, живописта и скулптурата на Ренесанса“.

История

Капелата е проектирана и изградена от братята архитекти Джулиано да Майано и Бенедето да Маяно през 1468 -1472 г.

Тя е вдъхновена от модела на Капелата на кардинала на Португалия в църквата „Сан Миниато ал Монте“ във Флоренция. Параклисът е посветен на младо момиче на име Серафима, по-известно като „Фина“, канонизирана по късно като местна светица.Vantaggi, Rosella, San Gimignano: Town of the Fine Towers, Plurigraf, San Gimignano 1979. с.16 Благочестивото момиче първо остава сираче в много ранна възраст, а по-късно, когато навършва 10 години, заболява от тежка болест, която я прави инвалид. В продължение на пет години тя лежи неподвижна върху дървена дъска, изоставяйки леглото си, под грижите на две жени. Според легендата осем дни преди смъртта ѝ, когато вече е на 15-годишна възраст, тя получава видение, в което и се явява свети папа Григорий I и ѝ разказва за предстоящата ѝ кончина. В деня на смъртта ѝ на 12 март 1253 г. църковните камбани в Сан Джиминяно започват да бият сами, а около дървеното и ложе изникват бледи виолетови цветя. Когато сестрата, която се е грижила за нея преди смъртта ѝ, докосва ръката на мъртвата, парализираната ѝ ръка, с която е подкрепяла главата на починалата, оздравява. В деня на погребението ѝ сляпо момче от хора, докосвайки краката ѝ, възвръща зрението си.Vantaggi, Rosella, San Gimignano: Town of the Fine Towers, Plurigraf, San Gimignano 1979. с.41 – 49

Под олтара на капелата, изработен от Бенедето да Маяно през 1475 г., украсен с релефи от живота и, е погребана света Фина. Страничните стени са изрисувани от Доменико Гирландайо през 1473 – 1475 г. със сцени от живота на светицата, а сводът на капелата е изписан от зетя на Гирландайо – Себастиано Майнарди, с изображения на евангелисти, пророци и учители на Църквата.

Фрески на Гирландайо Известяване на смъртта на света Фина

На дясната стена на капелата е изобразена сцената, в която свети папа Григорий Велики се явява на света Фина и ѝ обявява датата на нейната смърт. Фреската е увенчана с два ангела, носещи молещата се светица, изобразена в медальон, в небесата.

В съответствие с житието на светицата, която след смъртта на своята майка се отдава на строг аскетизъм, който води до заболяването и парализата, и тя лежи на дървена дъска. Свети Григорий Великий е изобразен в облак, заобиколен от серафими. Света Фина лежи на дървеното си ложе в молитвена поза, заобиколена от двете жени, които се грижат за нея. От вратата и прозореца струи светлина.

На стената е закачена плоча с надпис на латински със златни букви, пресъздаваща думите на свети Григорий: „PARATA ESTO FILIA QUIA IXE SOLENNITATIS MEAE AD NOSTRUM ESVENTURA CONSORTIUM CUM SPONSO TUO PHENNITER IN GLORIA PERMANSURA“ („Бъдете готова, дъще моя, защото в деня на моя празник, ще се издигнете на небето, където ще живеете вечно със своя съпруг – Христос“).

Погребението на света Фина

На лявата стена на капелата е изобразена сцената с успението на света Фина. Светицата е изобразена върху легло, покрито с разкошен плат на цветя, напомнящи за цветята цъфнали в момента на смъртта и. Сцената е рамкирана от прекрасен ренесансов портик около олтара, с огледала от мрамор, пиластри, капители и купол изписан в синьо.

Зад починалата е коленичила старата и болногледачка, ръцете ѝ са между тези на св. Фина в акт на приемане на чудото, което ще я освободи от парализата. Второто чудо е представено от плачещото сляпо момче, което, докосвайки се до краката ѝ, възвръща зрението си. Третото чудо е изобразено в заден план – камбаните на всички кули на Сан Джиминяно бият тържествено.

В тази картина Гирландайо за първи път в творчеството си изобразява серия от портрети на свои съвременници, които по късно ще бъдат високо ценени от богатите му флорентински покровители.

Галерия

Библиография Quermann, Andreas, Ghirlandaio, поредица Maestri dell'arte italiana, Könemann, Köln, 1998. ISBN 3-8290-4558-1 Micheletti, Emma, Domenico Ghirlandaio, в Pittori del Rinascimento, Scala, Firenze, 2004. ISBN 88-8117-099-X Migliorini, Tamara, Che sia riportato nell'antico suo lustro". Storia e analisi per il restauro della cappella di Santa Fina nella Collegiata di San Gimignano, Lalli Editore, Poggibonsi 2008.

Бележки

Външни препратки The Legend of the Holy Fina: Virgin of Santo Gimignano

Фина Фина * Категория:Сиена (провинция)