Министър-председателят на Нидерландия (председателят на Министерския съвет) е глава на правителството на Нидерландия.Grondwet voor het Koninkrijk der Nederlanden [Конституция на Кралство Нидерландия], член 45, раздел 2.Van der Pot, C.W., Donner, A.M.: Handboek van het Nederlandse staatsrecht [Handbook of Dutch Constitutional Law], page 344-345. Zwolle: W.E.J. Tjeenk Willink, 1983. Докато монархът е де юре глава на правителството, на практика министър-председателят изпълнява тази роля като председател на Министерския съвет, координирайки политиката му с останалата част от кабинета. Министър-председателят представлява също Нидерландия в Европейския съвет. Считано от 23 февруари 2026 г. настоящ министър-председател е Роб Йетен.darik.bg

История Постепенно министър-председателят се превръща в официална функция на правителствен лидер, поета от политическия лидер на най-голямата партия. От 1848 г. ролята на първия министър е актуална. През тази година Конституцията на Нидерландия е изменена, за да направи министрите отговорни пред Генералните щати, а не пред краля, който действа като лидер на кабинета. До 1901 г. длъжността председател на Министерския съвет официално се ротира между министрите. Между 1901 и 1945 г. длъжността формално все още се ротира, но видни политици могат да претендират за ротационен период от четири години.

През 1937 г. е създадено отделно Министерство на общите въпроси, което неофициално е свързано с министър-председателя. Баренд Биешувел (1971 – 1973) е последният министър-председател, който не е политически лидер на най-голямата партия в кабинета (неговата партия всъщност е третата по големина), до назначаването на Дик Схоф (2024 – 2026), независим политик, избран да ръководи дясна коалиция. През 1983 г. функцията на министър-председателя е установена в конституцията.

Оттогава официалната титла на министър-председателя е „minister-president“. В съответствие с дългогодишната практика за правителствените ръководители в англоезичните парламентарни режими, титлата почти винаги се превежда като „премиер-министр“.

Позицията на министър-председателя е засилена със създаването на Европейския съвет.Van der Pot, 345 През ноември 2006 г. процедурните правила на Министерския съвет са променени, за да позволят на министър-председателя да внася всяка точка в дневния ред на съвета и вече да не е необходимо да чака министър да поеме инициативата.Van Middelaar, Luuk: De passage naar Europa. Geschiedenis van een begin [The Passage to Europe. History of A Beginning], page 409. Groningen: Historische Uitgeverij 2009. Промяна в процедурните правила на кабинета през юли 2008 г. позволява на министър-председателя да управлява разходите на Кралския дом в различните ведомства, като по този начин един отдел контролира разходите на Кралския дом, които се покриват от няколко министерства.

Списък

#ТитулярМандат1.Уим Шермерхорн1945 – 19462.Луис Бел1946 – 19483.Вилем Дрес1948 – 19584.Луис Бел1958 – 19595.Жан де Кяй1959 – 19636.Виктор Мариен1963 – 19657.Джо Калс1965 – 19668.Еле Зейлстра1966 – 19679.Пиет де Йонг1967 – 197110.Баренд Биешувел1971 – 197311.Йоп ден Ойл1973 – 197712.Дриес ван Агт1977 – 198213.Руд Люберс1982 – 199414.Вим Кок1994 – 200215.Ян Балкененде2002 – 201016.Марк Рюте2010 – 202417.Дик Схоф2024 – 202618.Роб Йетен2026 –

Източници