Читалището е типично българска обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клубове по интереси, където се развиват най-различни дейности: любителски школи по народна и модерна музика, народни и модерни танци, спорт, чужди езици, театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития и празници за съответното населено място, организиране на конференции и събрания. Някои читалища разполагат с духов оркестър или симфоничен оркестър, смесен хор и фолклорен ансамбъл.

История Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 г. в Свищов, Лом и Шумен.

На 30 януари 1856 г. в Свищов е основано първото българско читалище – читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“, от Димитър Начович, Христаки Филипов, Емануил Васкидович и Георги Владикин. Димитър Маринов разказва в своите спомени и статии, че още с отварянето на училището в Лом през 1848 г., над една от вратите на училищните стаи, в които се намирала библиотеката, Кръстьо Пишурка поставя надпис „Читалище“. Постепенно в стаята започват да прииждат не само ученици и граждани, но и чужденци. През 1856 г. читалището се мести в собствена сграда и се нарича „Постоянство“. Същата година през пролетта Сава Доброплодни създава в Шумен третото българско читалище, което днес се нарича Народно читалище „Добри Войников – 1856“. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.

През втората половина на XX век подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по съветски образец и се финансират пряко от предприятия или организации.

След 2009 г. към наименованията на читалищата се добавя годината на тяхното първоначално създаване.Закон за народните читалища (обн. ДВ. бр. 89 от 22 октомври 1996 г., с изменения и допълнения), чл. 9, ал. 5 (Нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Справка към 9 април 2024 г.

Към януари 2016 г. броят на регистрираните читалища в България е 3614.Регистър на народните читалища (административна уредба) . Посетен на 23 април 2014. През декември 2017 г. българските читалища са внесени в Регистъра на добрите практики за опазване на нематериалното културно наследство на човечеството, воден от ЮНЕСКО.

Онлайн карта на народните читалища в България В началото на 2026 година фондация „Народни читалища“ публикува онлайн карта на народните читалища в България. Тя събира информацията за около 3600 читалища в населените места на страната и предоставя данни за адреса и основните им характеристики. Картата е публичен инструмент за ориентиране, съпоставка и осмисляне на мащаба и разнообразието на читалищната мрежа. Повод за проекта е 170 години от създаването на първото българско народно читалище. Фондация „Лъчезар Цоцорков“ съфинансира проекта и реализацията му. Стратегически партньор за развитието на проекта е Институтът за пазарна икономика, а участват и специалисти, допринесли с доброволен труд за създаването на картата.

Външни препратки Закон за изменение на Закона за народните читалища , Народно събрание на Република България, 9 юни 2010 Закон за народните читалища Информационен сайт за читалищата Фейсбук-страница към информационния сайт за читалищата Блог към информационния сайт за читалищата Портал на читалищата в България фейсбук-група Български читалища

Бележки

Категория:Шедьоври на световното наследство в България Категория:Основани в Османската империя през 1856 година