Сабя от Кабиюк

Сабята от ранносредновековния Могилен комплекс Кабиюк-Шуменско е археологическа находка от края на VII или началото на VIII век, времето на създаване и укрепване на Българската държава по Долния Дунав.

Разкриване Находката е направена през 2005 г., когато археологическа експедиция на РИМ–Шумен под ръководството на Рашо Рашев започва проучване на новооткрит могилен комплекс на 15 км западно от старата българска столица Плиска, в землището на коневъдното предприятие „Кабиюк“. При проучването на могила №4 е открито богато ранносредновековно погребение, датирано от изследователите към края на VII до средата на VIII век. Погребението е на млад мъж и е извършено чрез трупополагане в гробна яма преди времето на насипване на самата могила. То е ориентирано с глава на север и придружено от множество погребални и поменални дарове. Основна и най-важна част от погребалния инвентар съставят снаряжението на конника, включващо сребърни гарнитури от бойни колани и накити, конска амуниция с украса за нея и оръжие-сабя Рашев Р. Праболгары на югозападной окраине евразийской степи. – В: Средневековая археология евразийских степей. Материалы Учредительного съезда Международного конгресса. Т.I. Казань: Институт истории АН РТ, 2007ц.104 – 108.). Р. Рашев(+2008), Ст. Станилов, Ст. Стойчев. Кабиюк ранносредновековен могилен комплекс София, 2014 г.

Анализ Оръжието, открито в гроб №1 на могила №4, е ранносредновековната сабя, положена като лично въоръжение или дар за погребания там български войн. Сабята от Кабиюк е открита положена вляво от погребания, обърната с дръжката към краката му, вероятно предварително извадена и поставена отделно от ножницата си. Оръжието не се е запазило цяло и в първоначалния си вид, а е фрагментирано на четири къса поради силна корозия и пълно окисление. Остатъкът от острието на сабята е с многослойна структура, изкован чрез пакетиране на 2 или 3 стоманени ленти с различно въглеродно съдържание. Предпазителят на сабята е дълъг и прав. Дървената част на дръжката е едносъставно цилиндрично тяло с дължина до 160 мм и облечена с кожа от скат или акула (Rhinobatos cemiculus или Centrophorus granulosus).

Реставрация Сабята е своеобразен връх в развитието на кавалерийското дълго хладно оръжие, използвано от конните народи на Евразия. В своята класическа форма, тя се появява за пръв път на историческата сцена заедно с източноевропейските номади през VII-VIII век. Тя представлява хладно оръжие с извито, едностранно източено острие с характерна режеща фаза и сечащ удар. Първите подобни оръжия в Източна Европа са образците от погребалния комплекс, открит по левия бряг на Днепър в близост до с. Вознесенка и сходните им оръжия от синхронните комплекси Перешчепино, Глодоси, Келагей и Макуховки от последната четвърт на VII век.Грінченко В.А. Пам’ятка VIII ст. коло с. Вознесенки на Запоріжжі. // Археологія, Київ, 1950, т. III., с. 37 – 63Хрисимов Х. Вознесенский комплекс Проблемы хронологии и интерпретации наVII – началото на VIIIвек// Степи вЕропы в епоху средневековья Т.7. Хазарское время 2007 с.9 Корзухина Г.Ф. Из истории древнерусского оружия XI в. СА XIII, 1950, с.63 Мерпет Н.Я. Из истории оружия Восточной Европый в раннем средневековье.// СА XXIII, 1955, с. 131 – 168. В края на същия VII и началото на VIII век, сабята се появява и на Балканите, в региона където първоначално се заселват българите-оногури. Находката от Кабиюк е ярък представител на тази специфична в своята стилистика разновидност на сабята.

Първоначално находката е реставрирана като оръжие с права дръжка. Това буди известен спор в научните среди, тъй като на снимката от разкриването на находката се вижда, че запазеното парче от дръжката има лек наклон в посока на режещия ръб, а ъгълът между него и дясното рамо на предпазителя е по-голям от 90 градуса. Това вдъхновява следващ опит за историческа реконструкция (реплика) на находката от Кабиюк след сравнително проучване на достъпния запазен археологически материал и практически опит в изработването и утилитарната употреба на оръжието сабяМилен Петров Сабята от ранносредновековния Могилен комплекс Кабиюк-Шуменско, 2017.

Сабята от Кабиюк е възстановена като дълго хладно оръжие със сравнително дълго острие (750 – 800 мм), несиметрична извивка (10 мм), по-изразена в последната третина на клина. Острието е сравнително широок (3,5 – 4,0 см) и дебело (0,5 – 0,6 мм), с петостенно сечение, със задно острие към върха му и с малко изтъняване по посока на върха. Тези параметри определят сабята от Кабиюк като оръжие със силно присъствие на острието и център на тежестта, който е сравнително отдалечен от предпазителя (20 – 25 см). Опашката на острието и основата на ръкохватката е леко изместена от централната ос по посока на гърба, с издължена трапецовидна форма (9 – 14 см/2,5/1,2 см) с укрепваща гривна (втулка). Дръжката на сабята е с права и дълга ръкохватка (13 – 16 см) с лек наклон по посока на режещия ръб, следваща оста на сабята , обвита с кожа от скат и укрепена със сребърни детайлни обкови (тясна гривна и цилиндрично калпаче). Дървената част е закрепена към металната основа с помощта на железен нит 3 см над предпазителя нит и втори, преминаващ през самия предпазител. В основата на същия, под главичката е прикован и дебел кожен ремък – темляк.

Подобни находки Най-ранните прототипи на типа сабя от Кабиюк са сабите от некропола Дюрсо в Предкавказието Дмитриев А.В. Могильник Дюрсо-еталоный памятник древностей VI-IX в.// Археология. Крым, Восточное Причерноморье и Закавказье в эпоху средневековья IV-XIII века 2003., с.200 – 2007. и сабята от погребение 2, могила 2 на Шиловския некропол по Средна Волга от VII век Багатудинов, Богачев, Зубов. Праболгары на Средней Волге. Самара 1998. Първата сабя, която носи характерните за сабите от типа на Кабиюк, дълго право кръстовище и укрепваща гривна в основата на острието , е тази от погребение 4, могила 11 на Шелехметския II некропол от района на Самарската дъга, отново по Средна Волга от края на VII век . Бражник О.И., Кирсанов Р.С., Лифанов Н.А. Исследование Шелехметского II курганно-грунтового могильника в 1999 // Краеведческие записки. Вып.IX. – Самара, 2000, с.188. . Наличието на такава гривна е важен типологично определящ елемент, характерен за цяла група саби от най-ранния период на възникване на това оръжие, които са безспорно свързани с миграциите на българите от епохата. По Средна Волга подобни саби са открити в Новинковския могилен некропол от началото на VIII векМатвеева Г.И. Могильники ранних болгар на Самарской Луке. 1997 Такива са и сабите от етнокултурно близките на тези от Кавказ, но малко по-късни паметници по Северски Донец и Оскол, датирани в средата на VIII-IХ век. Това са все саби откривани в аланските и български паметници от Подонието А.В.Комар Предсалтовские и раннесалтовский горизонты Восточной Европы (вопросы хронологии) Институт археологии НАН Украины Разбира се, едни от най-ранните находки на такива саби със слабо извит клин, права дръжка и сравнително дълго право кръстовище са открити и по Средния Дунав и Тиса в границите на някогашния Аварски каганат. Закрепването на предпазителя към дръжката, с помощта на железен нит с висока пирамидална главичка както в случая със сабята от Кабиюк, е особеност характерна за цяла група такива аварски саби – тип IIIа, по класификацията на Г.Чики Чики Г. Сабли аварского периода в Карпатской котловине: Вопросы типохронологии //Културы Евразийских степей второй половины Iтысячилетия н.е. Самара 2010, стр. 207 – 216 Със същия характерен накрайник на ръкохватката какъвто има сабята от Кабиюк, са сабите открити в кремационния некропол Сухая Гомольша Крыганов А.В. Вооружение и конское снаряжение кочевников юга Восточной Европы VII-X вв.//Диссертация на соискание учёной степени кандидата исторических наук, Харьков, 1987; сабите от двуобредния некропол Красная Горка Михеев В.К. Подонье в составе Хазарского каганата//Харьков, 1985Аксенов В С, Воловик С. Новый салтовский могильник в верхнем Подонечье, Донская археология 3 – 4, 1999, стр. 34 – 40 Рис. 1/6.7.8 и две саби са от частни колекции . Интересното при накрайника на сабята от Кабиюк е, че той силно наподобява формата на накрайника за войнски колан, а също и друг по-малък накрайник, вероятно от дръжката на нож, намерени в същото погребение. Още по-интересното е, че точно този тип касетъчен коланен накрайник се появява и при всички находки на колани изпълнени в типичния за българската служебна аристокрация, стил Врап-Ерсеке. Освен при Кабиюк, такива са коланите накрайници на единия от двойките колани открити в погребения от квартал Дивдядово-Шуменско Атанасов Г., Стойчев Ст., Дончева Ст. Три саби от ранното българско средновековие (Нови постъпления в РИМ-Шумен) /Известия на Исторически музей-Шумен 2004, Книга XII, с.73 – 77 датирани от началото на VIII-до средата на IX век. Накрайниците с форма като тази от дръжката на сабята от Кабиюк се запазват и в християнския период на Първото царство Петров, Хрисимов. Сабята от гроб №27 на старобългарския некропол при Н.Пазар./ България, българите и Европа-Мит, история, съвремие. Т.IV. В.Търново 2011, стр.355 – 370. Формата на калпачето и начина му за закрепване с помощта на два нита с изпъкнали кръгли глави са характерна особеност на сабята, отнасящи я към тази хронологична и географски обособена типологична група, т.е. българите и аланите населявали земите на Хазарския каганат по р. С.Донец (VIII-IX век). Връзката на този тип накрайник с накрайниците на бойните колани, определя и мястото на сабята в българската традиция на художествения метал по Долния Дунав и връзката му със синхронните номадски култури, в частност тази на Аварския каганат по Средния Дунав(VIII-IX век).

В България са разкрити оръжия от същия, а може би и от по-ранен период (VI-VII век), които също са с отношение към появата на сабята и нейната еволюция: Сабята от Върбица сабя от гроб №27 на некропола в Нови ПазарМ.Петров, Н.Хрисимов. Сабята от гроб №27 на старобългарския некропол при Н.Пазар., сабя от Черенча (местност Фисека)Атанасов Г., Стойчев С., Дончева С. Три саби от ранното българско средновековие (Нови постъпления в РИМ-Шумен) /Известия на Исторически музей-Шумен 2004, Книга XII, с.73 – 77, две саби от п. 299 и 374 в Платонещи, окръг Яломица в днешна РумънияЙотов В. Ранние сабли (VІІІ–X вв.) на Нижнем Дунае. // Културы Евразийских степей второй половины Iтысячилетия н.е. Самара 2010, стр.217 – 226, палаш от Ришкия проходЙотов В. Въоръжението и снаряжението от българското средновековие (VII-XI век) Варна, 2004.М.Петров, Н. Хрисимов. Едноострите клинови оръжия от територията на България и византийската военна традиция. – Добруджа (30) 2015, с.311 – 332, палаш от фонда на НИМХрисимов, Н. Едно ранносредновековно прободно-сечащо оръжие (VI–VII век) от колекцията на НИМ. – ИНИМ, XX, 2008, с. 56, сабя от района на ДуловоМ.Петров, Н. Хрисимов. Едноострите клинови оръжия от територията на България и византийската военна традиция. – Добруджа (30) 2015, с.316, с.326, обр. 3. палаш от Нова Бяла река М.Петров, Н. Хрисимов. Едноострите клинови оръжия от територията на България и византийската военна традиция. – Добруджа (30) 2015, с.316, с.327, т.II, обр.2.

Литература Атанасов Г., Венелинова С., Стойчев Ст. Ранносредновековен некропол в Шумен-квартал Дивдядово Аксенов В.С. Салтовские кремационые комплексы с конскими начельниками из басейна Северского Донца //Хазарский альманах т.4 Киев-Харков 2005 с. 193 Амброз А.К. Кинжалы V-VIII в. с двумя выступами на ножнах.//СА.1986. № 3. С.28 – 35. Амброз О. Вознесенском комплексе VIII в. на Днепре – вопрос интерпретации.// Древности эпохи великого переселения народов V-VIII вв. М.: 1982., с. 204 – 222. Бобров Л.А., Худяков Ю.С., Военное дело сяньбийских государств северного Китая IV-VI вв. н. э // Военное дело номадов центральной Азии в сянбийскую эпоху. Новосибирск, 2005. Гавритухин И.О. Хронология эпохи становления Хазарского каганата (элементы ременной гарнитуры) //Хазары. Иерусалим; М., 2005.