Жан Корали (рождено име: Джовани Корали Перачини (Giovanni Coralli Peracini), 15 януари 1779 – 1 май 1854) е френски балетист и хореограф, създател, заедно с Жул Перо, на балета „Жизел“ (1841 г.)Susan Au, „Coralli, Jean“, in International Encyclopedia of Dance, edited by Selman Jeanne Cohen and others (New York: Oxford University Press, 1998), vol. 2, pp. 201 – 204.
Ранни години Роден в семейството на италиански комедиен актьор в Париж. Като дете учи в балетната школа на Парижката опера, но дебютът си на сцена прави във Виена през 1802 г. в балета „Тайните на Исида“.
През 1802 г. гастролира в Парижката опера и в Кралския театър (King's Theatre) в Лондон, след което се завръша във Виена и започва работа като балетмайстор на Хофтеатър (Кралската виенска опера). Там поставя през 1806 г. първия си балет – „Пауло и Розета“.Коралли. / Балет. Энциклопедия. – Москваː Советская энциклопедия, 1981. с. 265.
В този период танцува със съпругата си Тереза и двамата стават известна изпълнителска двойка, често появяваща се на театрални плакати. Двамата играят гавните роли в повечето постановки на Корали за Хофтеатър, вкл. „Елена и Парис“ (1807 г.) От 1809 г. семейство Корали гастролират като солисти в „Ла Скала“ (Милано) (1809 – 1812, 1814 – 1815 и 1820), „Ла Фениче“ (Флоренция), и „Сао Карло“ (Лисабон)Marie-Françoise Christout and Gino Tani, „Coralli, Jean“, in Enciclopedia dello Spettacolo (Rome: Le Maschere, 1954). и Марсилия.
Между 1825 и 1829 г. Корали е балетмайстор на театъра „Порт Сен Мартен“ в Париж, където създава десет балета, както и дивертисменти за 14 пиеси. В трупата танцуват и Шарл-Франсоа Мазурие, известен комик, Жул Перо и Жозеф Мазиле, талантливи балетисти, които ще пожънат успехи и като хореографи. Порт Сен Мартен е известен със своя романтичен репертоар и новаторски постановки, много от които изпреварват продукцията на Парижката опера. Още през 1829 г. Корали поставя танц на Силфидите, който намеква за фантастичните „бели балети“ от последващите години.Marion Hannah Winter, The Pre-Romantic Ballet (Brooklyn, N.Y.: Dance Horizons, 1975).
Парижката опера Прз 1831 г. Корали започва като първи балетмайстор на Парижката опера, на мястото на Жан-Луи Омер. Първата му постанова е ново поставяне на творбата му „Леокадия“ (Léocadie, 1828), с нов сценарии от Йожен Скриб, нова музика от Мишел Карафа и ново заглавие – „Оргията“ (L'Orgie). Сюжетът разказва за младо момича, прелъстено и изоставено от аристократ – тема, към която Корали се завръща и по-късно.
Следващата му творба е балет за операта „Изкушението“ (La Tentation, 1852 г.), която експлоатира нарастващата популярност на свръхестествените сюжети в постановките. Тази творба е първата от много за оперната сцена.Au, „Coralli, Jean“, in International Encyclopedia of Dance (1998), vol. 2, p. 202.
Седващата творба е важна танцома постановка – „Бурята или Островът на духовете“ (La Tempête, ou L'Ìle des Génies, 1854 г.) по музика на Жан Шнайцхофер. Полин Дюверне и Жозеф Мазилие са в главните роли – на любовниците Леа и Фернандо, докато младата виенска балерина Фани Елслер, която е в началото на кариерата си, пресъздава образа на феята Алсин. Звездата на ЕЛслер изглява и в следващия балет на Корали – Le Diable Boiteau („Куцият дявол“, 1836), в който тя изпълнява известния танц „Ла Качуча“.Ivor Forbes Guest, Fanny Elssler (London: A. & C. Black, 1970).
Зенитът на хореографската кариера на Корали е достигнат през 1841 г. с премиерата на балета „Жизел“ в летния сезон на Парижката опера по сценарий на Теофил Готие и Жул-Анри Верноа де Сен-Жорж, музика на Адолф Адам и в партньорство с Жул Перо, който е търсил подходяща партия за протежето си Карлота Гризи. На премиерата Гризи си партнира с Люсиен Петипа в ролята на Албрехт. „Селското“ па-дьо-дьо от първо дейстие по заемствана музика от Фридрих Булгмюлер, се изпълнява от Натали Фицджеймз и Огюст Мабиле, а ролята на Мирта от Адел Дюмилатър.Edwin Binney, Le Ballets de Théophile Gautier (Paris: Nizet, 1965).Cyril W. Beaumont, The Ballet Called Giselle (London: Dance Books, 1996). С този балет Корали се проявява като един от майсторите на романтическото направление в европейската хореография.Коралли. Балет. Энциклопедия. – Москваː Советская энциклопедия, 1981. с. 265.
Корали работи с Готие и Бургмюлер и за следващата си творба – La Péri (1843 г.) – история за ориенталска фея, обичана от младеж, който се влюбва в нея, след като я е видял в опиумно опиянение. Солисти отново са Гризи и Петипа, а хореографията на Корали е радушно приета от критиката и публиката. Балетът се радва на голям успех.
Предпоследният балет на Корали Eucharis (1844 г.) обаче е провал, а последният – Ozaï (1847 г.) е игран само десет пъти.
Корали се пенсионира като балетмайстор на Парижката опера през 1854 г. и умира четири години по-късно.Ivor Forbes Guest, The Romantic Ballet in Paris, 2nd rev. ed. (London: Dance Books, 1980).
Избрани творби Сред основните творби на Корали са:Horst Koegler, The Concise Oxford Dictionary of Ballet, 2nd ed. (Oxford University Press, 1982).
Източници
Категория:Френски балетмайстори Категория:Френски балетисти Категория:Родени в Париж Категория:Починали в Париж