Морско око () е езеро в Малополското войводство на Полша. То е най-голямото и четвъртото по дълбочино езеро в Татрите. Разположено е в Татранския национален парк, в долината на Рибния поток на хребета Високи Татри, в подножието на Менгушовецките върхове.
Описание Планините, които заобикалят езерото, се издигат на около 1000 метра над повърхността му; една от тях, Риси (2499 m), е най-високия връх в полските Татри. До Менгушовецките върхове (включително Менгушовецки голям щит, 2438 m), по-далеч и леко вляво, е връх Мних (2068 m). Около езерото в големи количества расте европейски кедров бор. Great Lakes Around the World.
В миналото Морско око носи името „Рибно езеро“ благодарение на природните си запаси от риба, което е необичайно за Татранските езера и водоеми. В бистрите води може лесно да се забележи пъстърва. Името „Морско око“ идва от стара легенда, според която езерото се свързва с морето чрез подземен канал. TrekEarth photo with information
На морена на северния бряг на езерото има хижа на полското общество за туризъм и краеведство. Тя се намира на височина от 1405 m над морското равнище и е една от най-старите хижи в Татрите. Тя носи името на Станислав Сташиц, който изследва езерото през 1805 г. Хижата е изходен пункт за походи до връх Риси и до прохода Шпиглясов. Наблизо се намира „Старе Схронишко“ („Старият подслон“), първоначално създаден като постройка за коне и карети. И двете сгради са исторически паметници.
Морско око е една от най-популярните забележителности в Татрите, често е посещавано от повече от 50 000 туристи през сезона на отпуските. Пътят до езерото отнема около 2 часа пеша от най-близкото автомобилно шосе. През зимата малък участък от пътя минава покрай лавиноопасна зона, този участък остава прохладен дори и през лятото. Плуването в езерото и храненето на пъстървата е забранено.
История Най-ранните документи, в които се споменава за Морско око, датират от 1575 г. В края на 19 век между Галиция и Унгария възниква спор по отношение на принедлежността на езерото и околните земи. Съдът на град Грац постановя решение в полза на полската страна. Това решение е взето благодарение на Освалд Балцер, представляващ интересите на полска Галиция.
Морско Око е открито повторно за туризъм от д-р Титус Халубински в средата на 19 век; първата хижа тук е построена през 1836 г., но през 1865 г. изгаря при пожар. Втората хижа, построена през 1874 г., е постигната от същата съдба през 1898 г. През 1902 г. пътят от Закопане (наричан „пътя на Освалд Балцер“) е павиран. От 1933 г., след връщането на суверенитета на Полша, езерото принадлежи на полската държава.
Морско Око е източник на вдъхновение за много творци на изкуството, включително художници (Валери Еляш-Раджиковски, Леон Вичулковски, Станислав Халек), поети (Винценти Поля, Адам Асник, Казимеж Пшерва-Тетмайер, Францишек Новицки, Ян Каспрович) и композитори (Зигмунт Носковски).
Галерия
Източници
Литература Grzegorz Barczyk, Ryszard Jakubowski (red.), Adam Piechowski, Grażyna Żurawska: Bedeker tatrzański. Warszawa: Wydawnictwo Naukowe PWN, 2000. ISBN 83-01-13184-5. Józef Nyka: Tatry polskie. Przewodnik. Wyd. XV. Latchorzew: Trawers, 2007. ISBN 978-83-60078-04-4.
Категория:Малополско войводство Категория:Езера в Карпатите Категория:Езера в Полша Категория:Високи Татри