Виду́нас ( (псевдоним); с рождено име Вилхелмас Сторостас ()) е литовски драматург, философ, културен деятел.
Произход и младежки години
Бащата на Видунас е учител в начално училище. Видунас е известен и с литовския вариант на името Вилюс Стороста (). Завършва учителска семинария в град Рагнит (днес Неман). От 1888 г. преподава в различни училища. В университетите на Германия (Грайфсвалд 1896 – 1898 г., Хале 1899 г., Лайпциг 1900 – 1902 г. и Берлин, 1913 – 1919 г.) изучава литература, философия, история на изкуството, история на религията, чужди езици. Преподава в музикално училище в Клайпеда. От 1892 г. живее в Тилзит (днес Советск), преподава английски и френски език в средно училище.
Национална дейност Живеейки в Тилзит, Видунас оглавлява културния живот на литовците в Източна Прусия. Организира кръжоци и общества, хорове, изнася лекции, издава литовските периодични издания „Шалтинис“ (, „Източник“), „Яунимас“ (, „Младеж“) и др. Пише няколко статии и брошури на немски език за литовците, тяхната история и култура.
Литературно творчество Автор е на пиесите „Сенките на предците“ (, 1908 г.), „Вечен огън“ (, 1912 г.), „Световният пожар“ (, 1928) и др. Драматичните му произведения са основани на символистичната естетика и близки до старинните жанрове мистерия и морал.
През 1927 г. става член на „ПЕН клуба“ и до следвоенните години остава единственият литовец, приет в тази световна организация на писателите, основана през 1921 г.
Философия Във философските и религиозно-мистичните статии и трактати „Смърт и какво следва“, „Тайнственото величие на човека“ (1907 г.), „Жизнената основа на народа“ (1920 г.) развива еклектично учение, основано на елементите на неоплатонизъм, Бхагавад гита и теософските рецепции на индийските религиозно-философски учения. Пропагандира вегетарианство, към което се придържа самия той.
Последни години
С идването на власт в Германия на НСДАП, Видунас е подложен на репресии. През 1938 г. е арестуван и затворен, но благодарение на протестите на известни деятели на културата е освободен. През 1944 г., с приближаването на съветските войски, Видунас се евакуира, както и другите жители на Тилзит. Умира в Детмолд. През 1991 г. прахът на Видунас е пренесен в гроб в Битенай (Шилутски район).
Памет
Видунас е изобразен на банкнотата от 200 лита. В селището Кинтай на Шилутски район, от 1988 г. действа Културен център „Видунас“, който включва в себе си мемориална експозиция. Центърът е устроен в зданието на бившето училище (построено през 1705 г.), в което преподава Видунас в периода 1888 – 1892 г. Главният експонат на експозицията е арфата на Видунас (изработена в Лондон и придобита от него в Тилзит), на която той свири ежедневно сутрин и вечер, за да установи хармония между своя атман и вселенския брахман.
В град Съветск, върху сградата, в която е живял Видунас, е сложена мемориална плоча с барелеф на философа. Освен това в града има и музей на Видунас.
Източници
Литература В.Богдонавичюс, А.Мартишюте. Видунас в Западноевропейском культурном контексте: между национальным и глобальным. Вильнюс: Институт литовской литературы и фольклора, 2013. ISBN 978-609-425-104-7 От Мажвидаса до Видунаса. Творцы и хранители литовской культуры в Кёнигсбергском крае. Вильнюс: Mintis, 1999 Vacys Bagdonavičius. Filosofiniai Vydūno humanizmo pagrindai. Vilnius: Mintis, 1987 Vacys Bagdonavičius. Vydūnas: trumpa biografija. Vilnius: Vydūno draugija, Kultūros, filosofijos ir meno institutas (Standartų sp.), 2005. 63, p.: iliustr., portr. Tir. egz. ISBN 9986-638-56-9 Я верю в святое таинство. Вильнюс: Минтис, 1994
Външни препратки Kintai Vydūnas Culture Centre За Видунас (на литовски език)
Категория:Литовски писатели Категория:Драматурзи Категория:Псевдоними Категория:Теософи Категория:Вегетарианци Категория:Доктор хонорис кауза Категория:Починали в Северен Рейн-Вестфалия