Умберто I Савойски (), роден Хумберт Райнер Карл Виктор Емануил Йоан Мария Фердинанд Евгений Савойски (; * 14 март 1844, Торино, Сардинско кралство; † 29 юли 1900, Монца, Кралство Италия), е крал на Италия (1878 – 1900), крал на Сардиния, крал на Кипър, Йерусалим и Армения, херцог на Савоя, принц на Кариняно, на Онеля, на Пойрино, на Трино, принц и вечен викарий на Свещената Римска империя, принц на Карманьола, на Монмелиан с Арбан и Франсан, бали на Херцогство Аоста, принц на Киери, на Дронеро, на Крешентино, на Рива ди Киери и на Бана, на Буска, на Бене и на Бра.
Той също така е херцог на Генуа, на Монферат, на Аоста, на Шабле, на Женева, на Бреша, на Пиаченца, на Каринян Ивой, маркиз на Ивреа, на Салуцо, на Суза, на Чева, на Маро, на Ористано, на Чезана, на Савона, на Тарантез, на Боргоманеро и Куреджо, на Казеле, на Риволи, на Пианеца, на Говоне, на Салусола, на Ракониджи с Тегероне, Милябруна и Мотуроне, на Кавалермаджоре, на Марене, на Модан и на Ланлебур, на Ливорно Ферарис, на Сантия, на Алие, на Бардже, на Чентало и Демонте, на Дезана, на Геме, на Вигоне, на Вилафранка, граф на Мориен, на Женева, на Ница, на Танд, на Ромон, на Асти, на Алесандрия, на Гочеано, на Новара, на Тортона, на Бобио, на Соасон, на Френската империя, на Сант Антиоко, на Поленцо, на Рокабруна, на Тричеро, на Байро, на Одзеня, на Апертоле, барон на Во и на Фосини, висш господар на Монако и на Мантон, господар на Верчели, на Пинероло, на Ломелина и Вале Сезия, благородник и венециански патриций, патриций на Ферара, пазител на Светата плащеница, генерален командир на Армейските сили, регент на Колония Еритрея и регент на Колония Сомалия.
Управлението му е белязано от различни събития, които създават противоположни мнения и чувства. От една страна е запомнен положително от някои с поведението си, демонстрирано пред бедствия като епидемията от холера в Неапол през 1884 г., като лично дава всичко от себе си за спасяването (затова той е наречен „Добрият крал“), както и за обнародването на т. нар. Кодекс на Дзанардели, който води до някои нововъведения в наказателния кодекс, като например премахването на смъртното наказание. От друга страна на него силно се противопоставят заради твърдия му консерватизъм и авторитарни тенденции (които се влошават през последните години от управлението му), косвеното му участие в скандала с Банка Романа,Sergio Romano, La storia sul comodino: personaggi, viaggi, memorie, Greco & Greco Editori, Milano, p. 87. одобрението му на потушаването на народните въстания на 1898 г. и заслугата, предоставена на генерал Фиоренцо Бава Бекарис за масовото убийство при потушаване на демонстрациите през май същата година в Милано. Тези му действия и политическо поведение му костват повече от три опита за покушение за 22 години,Benedetto Croce, Storia D'Italia dal 1871 al 1915, Bibliopolis, Napoli, 2004. до фаталното в Монца на 29 юли 1900 г. от анархиста Гаетано Бреши. Точно от анархистите Умберто I получава прозвището „Картечния крал“.Napoleone Colajanni, L'Italia nel 1898, Galzerano, 1998, p. 7
Той е и получател на едно от лудите писма на Фридрих Ницше. Едноименният артистичен и архитектурен стил носи името си от Умберто I.
Произход
Умберто е син на Виктор Емануил II, тогава херцог на Савоя и наследник на трона на Сардиния (* 1820, † 1878), с когото споделя рождения си ден, и на Мария Аделхайд Австрийска (* 1822, † 1855), ерцхерцогиня на Австрия, принцеса на Унгария, Бохемия, Хърватска, Славония, Лодомерия, Галиция и Илирия. Негови дядо и баба по бащина линия са кралят на Сардиния Карл Алберт Савойски-Каринян и Мария Тереза Австрийска-Тосканска, дъщеря на великия херцог на Тоскана Фердинанд III, а по майчина – ерцхерцог Райнер Йосиф Хабсбург-Лотарингски, вицекрал на Ломбардия-Венеция, и Мария Елизабета Савойска-Каринян, сестра на краля на Сардиния Карл Алберт. Той е дядо по бащина линия на царицата на българите Йоанна. Има пет братя и две сестри:
Лудовика Тереза (* 1843; † 1911), съпруга на принц Наполеон Жозеф Шарл Пол Бонапарт Амадей Фердинанд I (* 1845; † 1890), крал на Испания (1870 – 1873), херцог на Аоста (1845 – 1890), съпруг на Мария Витория дал Поцо дела Чистерна и на Мария Летиция Бонапарт Отон Евгений (* 1846; † 1866), принц на Савоя и херцог на Монферат Мария Пия (* 1847; † 1911), кралица на Португалия като съпруга на Луиш I, крал на Португалия Карл Алберт (* 1851; † 1854), херцог на Шабле Виктор Емануил (*/ † 1852) Виктор Емануил Леополд (*/ † 1855), граф на Генуа
Освен това има един полубрат и една полусестра от втория брак на баща си, както и около 26 полубратя и полусестри от негови извънбрачни връзки.
Биография Детство и младост Кръстен е с много имена, първото от които (Хумберт) е в чест на основателя на Савойската династия Хумберт I Белоръки, а последното (Евгений) е в памет на най-известния представител на кадетския клон Савоя-Каринян, на когото принадлежи.
Негови кръстници са неговите баба и дядо по бащина линия, кралят на Сардиния Карл Алберт и съпругата му Мария Тереза Хабсбург-Лотарингска, заемайки мястото на техните съсвекъри, а именно Райнер Йосиф Хабсбург, вицекрал на Ломбардия-Венеция, и Мария Елизабета Савойска-Каринян, сестра на Карл Алберт. Умберто веднага получава титлата „принц на Пиемонт“, давана на най-големите синове на управляващия дом. Неговото раждане е много празнувано от народа на Пиемонт, както и от кралското семейство, което по този начин успява да види мъжкото унаследяване сигурно. Той прекарва цялото си детство, заедно с по-малкия си брат Амадей, в замъка в Монкалиери, където получава основно военно обучение, с генерал Джузепе Роси като настойник и някои други военни като негови учители. Тази сурова дисциплина оформи неговия характер, но го превръща в зряла възраст в суховат човек с ограничени идеи, макар че другите го смятат за „лоялен, отворен, мил“ и сърдечен.По въпр. вж. Carlo Casalegno, "La regina Margherita", Einaudi, Torino, 1956, с. 27. „Никой не можеше да предвиди, че Умберто ще стане най-скъпата, най-приятелската и най-обичаната фигура в продължение на двадесет и две години в цялото кралство."; Giovanni Artieri, "Cronaca del Regno d'Italia", vol. I, Mondadori, Milano, 1977, с. 145 и "passim". За сърдечността, симпатиите и популярността на Умберто вж. Edmondo De Amicis, "Cuore" („Сърце“), La Sorgente, Milano, 1974, с. 197 и сл. Много близък с майка си, 11-годишният Умберто претърпява дълбока травма, когато тя умира преждевременно на 20 януари 1855 г. вследствие на раждане.
Започва военната си кариера през март 1858 г. с чин „капитан“. Впоследствие участва във Втората война за италианска независимост, като се отличава в битката при Солферино и Сан Мартино (24 юни 1859 г.). След като става наследник на италианския трон след раждането на Кралство Италия на 17 март 1861 г., Умберто става генерал-майор през 1863 г. и генерал-лейтенант през 1864 г. Той не пропуска да завърши обучението си с многобройни пътувания в чужбина: през 1863 г. придружава сестра си Мария Пия в Лисабон за брака ѝ с краля на Португалия Луиш I, през 1864 г. посещава някои европейски дворове, приятели на Италия, през 1865 г. отива в Лондон, докато в Торино избухват бунтове в знак на протест срещу преместването на столицата във Флоренция.
През 1866 г. е в Париж, изпратен от баща си за личен разговор с император Наполеон III относно предстоящия конфликт, който е на път да избухне с Австрия. Точно през 1866 г. той участва с брат си Амадей в Третата война за италианска независимост. Разказват, че докато е чакал в Неапол да замине за фронта, той е казал на възрастна жена, плачеща за двамата си сина във войната: „Ние също сме двама и вече нямаме майка“.
След като достига фронта на операциите във Венето, Умберто поема командването на 16-та пехотна дивизия и участва с храброст в битката при Вилафранка на 24 юни 1866 г., която следва поражението при Кустоца. Той е един от италианските военни командири, които влизат в действие, чиято част не е принудена да отстъпи пред австрийците, а по-скоро успява да отблъсне многобройните и яростни атаки на австрийските улани и печели за това Златен медал за военна доблест.
Брак
През онези години Умберто поддържа сантиментална връзка с херцогиня Еуджения Атендоло Болонини, херцогиня Лита Висконти ВарезеRITRATTO DELLA DUCHESSA EUGENIA LITTA VISCONTI ARESE BOLOGNINI ATTENDOLO lombardiabeniculturali.it, известна като Красивата Болонина. Тази връзка е скрепена от раждането на сина му Алфонсо, който умира на 21 г., и тя продължава през целия му живот. Въпреки това Умберто знае, че ще трябва да се подчини на брак по сметка, искан от баща му по държавни причини. Всъщност веднага след края на Третата война за независимост, довела до обединението на Венето към Кралство Италия, Виктор Емануил II мисли да сключи мир с Хабсбургите чрез политически брак, след временния съюз с Прусия на Ото фон Бисмарк. Кандидатката е ерцхерцогиня Матилда Австрийска-Тешенска, която обаче загива трагично, обгорена от запалената ѝ рокля. След като тази възможност изчезва, министър-председателят по това време, Луиджи Федерико Менабреа, предлага за булка 17-годишната първа братовчедка на Умберто, принцеса Маргарита Савойска, дъщеря на Фердинанд Савойски-Генуезки, брат на краля, и на Елизабет Саксонска. Първоначално неохотно, кралят на Италия най-накрая се съгласява. Когато престолонаследникът прави предложението си на Маргарита, тя отговаря: „Знаете колко съм горда, че принадлежа към Савойския дом а и бих била двойно по-горда да съм ви съпруга!“.
Умберто и Маргарита се женят в Торино на 22 април 1868 г. Това е „сватбата на века“ по това време и за този случай крал Виктор Емануил II създава корпус от кралски кирасири, които трябва да служат като ескорт на кралската процесия, и Ордена на Короната на Италия за всички онези, отличили се в служба на нацията. Дестинациите на медения месец са някои италиански градове, за да се запознаят по-добре бъдещите италиански монарси с населението. След това, след престой в Кралската вила на Монца, младоженците заминават на официално пътуване до Мюнхен и Брюксел, където са топло посрещнати.
Обратно в Италия, кралската двойка се установява в Неапол, тъй като принцесата е бременна и е решено да роди наследник на трона. Изборът на неаполитанския град не е случаен, но е добре замислен за пропагандни цели, за да направи Савойците по-известни сред южното население, все още отчасти носталгично към Бурбоните. Щастливото събитие се случва на 11 ноември 1869 г.: новороденото, наречено Виктор Емануил, подобно на дядо си, е номинирано за принц на Неапол.
Бракът между Умберто и Маргарита обаче, въпреки появата на сина им, не става по-силен, тъй като принцесата намира съпруга си в апартамента му да разговаря с любовницата му херцогиня Лита. Изглежда, че Маргарита заплашва да се върне при майка си, но след това, убедена от свекъра си, който ѝ казва: „Искаш ли да си тръгнеш само заради това?“, и апелирайки към силата на волята ѝ, тя решава да остане близо до Умберто, въпреки че заявява, че вече не го смята за свой съпруг, а само за свой суверен. Освен това Маргарита вероятно знае от известно време за връзката, която датира отпреди сватбата.
Когато двамата се срещат за първи път, херцогинята е на 25, а Умберто на 18 г.Su tutto l'episodio si veda: Carlo Casalegno, La Regina Margherita, cit.", p. 87. Провалът на брака, известен само в тесни кръгове на двора, е прикрит с подобие на щастие, също удобно използвано за политически цели. Наистина, след пробива на Порта Пиа на 20 септември 1870 г. и прибързаното посещение на Виктор Емануил в Рим през декември след наводнението на река Тибър, Умберто и Маргарита са тези, които представляват кралското семейство в бъдещата столица на Италия.