Гергьовден (Гѐргювден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Джу̀рджовдън) в България е комплекс от празници, чествани на 6 май.
Празнува се църковният празник на Свети Георги Победоносец (затова е и имен ден) и се провеждат свързани с култа към светеца фолклорни тържества и ритуали, обединявани под името Ден на овчаря. Едновременно (в различни времена и понастоящем – 2026 г.) и отчасти във връзка с другите – Денят на храбростта и празник на Българската армия – официален празник в Република България.
Ден на храбростта и Българската армия
Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване, като въоръжена сила на Третата българска държава. Официално учреден на 9 януари 1880 г. от княз Александър I Батенбергс Указ № 5 от 1880 г.. По-рано, на 1 януари 1880 г.с Указ № 1 от 1880 г., е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което на празника се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. Отделно от това, на тази дата (6 май), като професионален празник на военнослужещите от 1931 г. е утвърден и Празникът на Българската армия. Впоследствие двата празника се сливат в настоящия. Чрез укази издадени, между 1946 г. и 1951 г., комунистическото управление прекъсва традицията честванията да са на този ден и това остава така до 27 януари 1993 г., когато с постановление № 15 на Министерския съвет датата на общия армейски празник е възстановена. Междувременно на няколко пъти тя е местена, а различните му функции – разпределяни между няколко тържества през годината, като тези по повод избухването на Априлското въстание от 1876 г. Наред с Деня на храбростта и празника на Българската армия са учредявани и се празнуват и други военни празници.
Църковен празник Основна статия Свети Георги Победоносец
На този ден Българската православна църква чества паметта на Свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра, традиционно възприеман като светец-воин и светец-покровител на различни военни съсловия и помощник във войните. Датата е определена в Новоюлианския календар, с разположението си според Грегорианското летоброене, около началото на 20.ти век, докато в страните, в които се е запазила традицията, свързана с Юлианския календар (например Обединеното кралство), датата обикновено е 23 април – денят, на който се смята, че е бил обезглавен по заповед на древноримския император Диоклециан, но понякога, с цел несъвпадение с празненствата по Великден, бива местена. Освен това на много места има и втора дата, свързана с установяването на култа към светеца на местна почва.
Тъй като Георги Победоносец е възприеман като светец и в исляма и поради близостта или общия произход с християнските общности, денят се празнува донякъде и от мюсюлманите.
Имен ден Гергьовден е имен ден единствено на хората с имената Георги и Гергана. Той е петият най-празнуван в България, след Цветница, Ивановден, Архангеловден и Стефановден, отбелязван от 235 243 души към 2017 г., според НСИ.
Народен календар
В българския народен календар Гергьовден е сред основните празници през годината и често възприеман, като най-големият пролетен празник, по-почитан и от Великден. В редица народни песни се пее:
Хубав ден – Великден,
още по-хубав – Гергьовден.Димитър Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, второ фототипно издание, стр. 592.
Познат е и с местните названия Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджевдан (в традиционно християнските селища), както и Хъдърлез и Адрелѐс (сред предимно мюсюлманските общности). Празникът е календарно обвързан – празнува се на 6 май и се чества във всички територии, населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, целяща осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните и обхващаща всички области от стопанския и социален живот.
Изказвани са много хипотези за произхода на празника, с ред които, че е наследен от древните тракиЕвгений Теодоров. Древнотракийското наследство в българския фолклор, С. Наука и изкуство, 1972., че е старинен славянски празникТ. Колева, Гергьовден у южните славяни, С., 1981., както и че произхожда от Азия и е свързан с обичаите на прабългаритеГеорги Велев, Българският народен календар. Основи и същност, Ч. I, С. ИК Тангра ТанНакРа, 2000..
Правени са много паралели между Гергьовден и неговите герои и символи и различни древни и по-късни вярвания и артефакти – например Свети Георги е оприличаван на Тракийския херос, а Рицарите на Кръглата маса – на него. По подобен начин празникът е изпитал различни културни влияния, в хода на многовековното си съществуване.
Свети Георги традиционно е схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (за него се казва, че отключва изворите и влагата, – свързано с мита за победата му над ламята (или над змея), както и че обхожда и наглежда полята и посевите – изобщо се предполага, че той странства посмъртно и при случай се притичва на помощ), покровител на земеделците и най-вече – на овчарите и стадата им, поради което Гергьовден е определян и като Ден на пастира и е за него са особено характерни принасянията на курбан.
Росата и водата В нощта срещу празника (т.е. на 5 май или на 6 май, но в отрязъка, известен като „преди първи петли“) съществува традиция да се се посещава някое относително усамотено затревено пространство, където биха могли да пасат животни, и там да се влиза в контакт с утринната роса, наричан „къпане“. Обичайно практикуващите ритуала се търкалят в нея, често пъти – голиЕвгений Теодоров. Древнотракийското наследство в българския фолклор, С. Наука и изкуство, 1972, с. 12 – с убеждението или надеждата, че това ще предизвика засилване на плодовитостта, предвид вярването, че тогава мястото е „повито с блага роса“Евгений Теодоров. Древнотракийското наследство в българския фолклор, С. Наука и изкуство, 1972, с. 11. На някои места предпочитанието е към разходка с боси крака по тревата или към умиване на лицето и ръцете с роса; понякога росата също така се и пиеВладимир Примовски, Родопски празнични обичаи в Устово, СбНУ L, стр. 237.. Смята се, че това спомага през годината да са здрави и да не ги боли кръстът (частта от тялото, между гръдния кош и таза).Любен Каравелов също споменава за къпане в роса в „Памятники народного быта болгар“, Москва, 1867, с. 212 Къпят се в роса и безплодни жени за да станат плодовитиБългарска митология, Енциклопедичен речник, съст. Анани Стойнев, С., 7М + Логис, 1994, с. 80.. Друг свързан с росата обреден момент е събирането и носенето ѝ вкъщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.
Освен „къпането“ в роса се практикува и обредното къпане в реки и извори. В Чепеларе Южна България, след ходенето в росата, българите-мюсюлмани отиват на аязмото Св. Георги, където се измиват или се изкъпват.Евгений Теодоров. Древнотракийското наследство в българския фолклор, С. Наука и изкуство, 1972, с. 14, в реки и извори се къпят и в целия сред дял на Родопите, както и на различни други места като ТревненскоХристо Н. Даскалов, Празници в Тревненско, СбНУ XXII/XXIII, с. 9., КазанлъшкоДимитър Маринов, Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание, с. 619.. Съществува обичаят да се носи в къщи вода, налята при тези условия (на някои места тя се носи в пълно мълчание – т. нар. мълчана вода), с която се замесват обредни хлябове. Някъде (Разградско, Пловдивско) се вярва, че на този ден водата е толкова лековита и даваща сила, че дори мечките се къпят за първи път в годината на този ден, както съществува и поверие, че това е денят, на който се будят и стават от зимен сън.Евгений Теодоров. Древнотракийското наследство в българския фолклор, С. Наука и изкуство, 1972, с. 16 Повсеместно е вярването, че дъждът на Гергьовден (както и този на Спасовден) е особено плодоносенБългарска митология, Енциклопедичен речник, съст. Анани Стойнев, С., 7М + Логис, 1994, с. 80. – „всяка капка носи жълтица“.Димитър Маринов, Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание, с. 619.
Зеленината и обредите за плодородие След къпането в росата, на връщане към домовете си (което може и да не бъде през нощта) хората берат свежи зелени растения (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които да окичат вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни. Ергените (неоженваните младежи) кичат със зеленина дворните врати на любимите си, а момите (неомъжваните момичета) вият китки и венци и ги слагат в косите си. В Кюстендилско момите берат „лепич“ (репей) и го слагат по дрехите си, за да се лепят момците по тяхИван Умленски, Село Багренци, Кюстендилско. Историко-поселищно и стопанско-битово изследване, АЕИМ, № 1012, с. 156; момите-помакини от Чепеларско „търсят любовното биле делидилен“Евгений Теодоров. Древнотракийското наследство в българския фолклор, С. Наука и изкуство, 1972, с. 14 и се закичват с него да са търсени (вид магия за любов). Пак в този смисъл, повсеместно е разпространен обичаят на Гергьовден да се правят люлки. Той е те да се връзват на високо разлистено дърво и жените да бъдат люляни от мъжете, в съпровод на песни и диалози, имащи скрита брачно-сексуална насоченост. Освен люлеенето, почти из цялата българска етнична територия, на разлистени дървета се окачат кантари, на които хората се теглят (да измерват тежестта си), вярвайки, че това е един от начините да бъдат здрави и жизнени през годината.
Вярва се още, че както на Еньовден, така и рано сутринта на Гергьовден билките имат особена целебна сила и затова се берат и билки. Практикуват се и магии за „обиране“ на плодородието от чуждите имоти (т.е. привличане на късмет, що се отнася до реколтата) и затова в нощта срещу празника магьосниците (мамници и баячки) правят своите магии за „превземане“ на чуждото плодородие – „мамят“ плодовете на нивите и млякото и плодовитостта на живата стока (добитъка). За да се предпазят от това, на някои места в България гледат да убият змия в деня преди Гергьовден и на самия ден пръскат мляко през устата ѝ.Димитър Маринов, Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание, с. 618. Както убиването на змии, така и манипулациите от този род с труповете им са или могат да бъдат не само незаконни, но и изключително опасни поради вероятността от ухапване или отравяне (включително и защото дори когато змията е мъртва, челюстта ѝ има рефлекс за ухапване и може да съдържа отрова или да предизвика сериозни инфекции). Смята се също, че този ден е един от най-подходящите дни в годината за т. нар. „сваляне и издояване“ на месечината от магьосниците, т.е. преобразяването ѝ в крава и и сдобиването с млякото ѝ за вършене на вълшебства.
На този ден стопаните вземат първото червено яйце, боядисано на Велики четвъртък, обикалят с него нивата и го заравят в средата ѝ, като вярват, че по този магически начин ще стимулират раждаемостта ѝ. Това се прави и при оборите и кошарите. Другаде пазят слама от трапезата на Бъдни вечер и я разхвърлят из имота или я палят на високи места из землището на селището, за да не пада гръм и да не вали градушка. На съдовете, в които доят овцете, се слагат здравец, босилек и други зелени билки или се забождат раззеленени клони в средата на имота.
Обреди около животните и жертвеното агне