Ромео и Жулиета () (op. 64) е балет в четири действия и 9 картини по музика на Сергей Прокофиев. Оригиналното либрето е написано от Прокофиев, режисьора Сергей Радлов и драматурга Адриан Пиотровски по едноименната трагедия на Уилям Шекспир. За първи път балетът се поставя като едноактен спектакъл на сцената на Национален театър в Бърно, Чехословакия, през 1938 г. Широка известност има версията на балета, представена в Кировския театър в Ленинград през 1940 г. Постановката е на балетмайстора Леонид Лавровски и за нея се правят промени в първоначалната партитура. В тази редакция „Ромео и Жулиета“ на Прокофиев е една от най-популярните балетни постановки на XX век.
История През 1935 г. Сергей Прокофиев заедно с известния като познавач на Шекспир Сергей Радлов и драматурга Адриан Пиотровски създава драматургичната основа на балета и пише за нея музика. Сценарият се състои от 4 действия и за разлика от трагедията на Уилям Шекспир има щастлив край. Сергей Радлов е художествен ръководител на Ленинградския театър „Киров“ и балетът е предназначен за неговата сцена. Театърът обаче се отказва от постановката. Причината е страхът, предизвикан от критическата кампания водена срещу новаторската музика в сталинския СССР. Творческата свобода е силно ограничена от партийната цензура, тя не приема оригиналния сценарий на балета и авторите са принудени да го променят и да въведат трагическия финал. Договорът за спектакъла преминава към Болшой театър в Москва, но въпреки промяната в сценария постановката не се осъществява и там, като този път причината е отхвърлянето на музиката като „нетанцувална“. Положението с балета е допълнително усложнено поради репресирането на Адриан Пиотровски, който през 1937 г. е разстрелян, а неговото име е заличено от всички материали, свързани с балета.
Музиката на балета е твърде необичайна за онова време и среща съпротивление от страна на танцьорите и хореографите. За да улесни нейното възприемане, Прокофиев я оформя като отделни сюити и пиеси за пиано. Тези произведения се изпълняват на концерти през 1936 г. и 1937 г. и се възприемат положително от публиката. През 1938 г. Прокофиев посещава страните на Европа като концертиращ пианист и изпълнява своите пиеси. На един от концертите в Париж присъства диригентът на оперния театър на Бърно (Чехословакия). Той харесва музиката, запознава се с Прокофиев и получава от композитора клавира на сюитите. На тяхна основа балетмайсторът Иво Ваня Псота (Ivo Váňa Psota) създава балетен спектакъл. Световната премиера на „Ромео и Жулиета“ е на 30 декември 1938 г. на сцената на Национален театър в Бърно, три години след написването на балета. В ролята на Ромео е самият Иво Псота, Жулиета е Зора Шемберова (Zora Šemberová), диригент е италианецът Гуидо Арнолди (Guido Arnoldi). Прокофиев не присъства на премиерата. Спектакълът в Бърно има голям успех.„Ромео и Джульетта“:Иво Ваниа-Псота и другие„Ромео и Джульетта“ языком ТерпсихорыZora Šemberová, Prokofiev’s first Juliet dies at the age of 99
В СССР, след премиерата в Бърно, балетът продължава да е под фактическа забрана още две години. Постановката е разрешена през 1940 г. Нейният балетмайстор Леонид Лавровски се готви за нея, като изучава в музея Ермитаж художниците от епохата на Ренесанса, чете средновековна литература. Той има свое разбиране на шекспировата трагедия и предлага идея за хореографска драма, различна от замисъла на Прокофиев. Лавровски моли композитора да допълни партитурата. След много дискусии и възражения Прокофиев все пак се съгласява да напише музика за няколко нови танца и драматични епизода. Съветската премиера е през януари 1940 г. в Кировския театър в Ленинград. Главните партии изпълняват балетните звезди на това време Галина Уланова и Константин Сергеев. Декорите, създадени от известния театрален художник Пьотър Вилямс, пренасят публиката в изисканата атмосфера на старинна мебел, гоблени, тежки скъпи завеси. Спектакълът е удостоен със Сталинска награда. Постановката значително се отличава от тази в Бърно.Прокофьев. Балет „Ромео и Джульетта“
В Болшой театър балетът в редакцията на Лавровски има постановка след края на Велика Отечествена война, през 1946 г. На неговата сцена балетът се изпълнява над 200 пъти. Водещата партия на Жулиета се изпълнява от звездите на театъра Галина Уланова, Мая Плисецкая и др.
През 1954 г. с участието на Лавровски се снима филмът-балет „Ромео и Жулиета“, който получава награда на филмовия фестивал в Кан.
Известни балетмайстори като Джон Кранко (John Cranko), Кенет Макмилън (Kenneth MacMillan), Рудолф Нуреев, Джон Ноймайер (John Neumeier) създават по музиката на Прокофиев свои балетни постановки на „Ромео и Жулиета“. Те се представят на големите световни сцени в продължение на много години.
Първоначалният замисъл на авторите на балета се реализира едва през 2008 г. Известният историк на музиката, професор от Принстънския университет Саймън Морисън (Simon Morrison) възстановява оригиналното либрето и го предоставя на балетната трупата на Марк Морис (Mark Morris). Постановката на балетмайстора Марк Морис следва основната партитурата на Прокофиев, нейния състав, драматургичната структура и щастливия финал. Възродената версия на балета от 1935 г. има премиера на музикалния фестивал на колежа Бард (Bard Music Festival) в Ню Йорк (САЩ).Romeo & Juliet, On Motifs of ShakespeareMark Morris creates a ballet to a lost Prokofiev score
Партитура Партитурата на балета в четири действия и девет картини е публикувана с поправките на Лавровски.Клавир: Издательство „Музыка“, 1991 г. Москва
Оркестър Инструментация на балета изисква използването на тенор саксофон. Той придава особено звучене на оркестъра и се използва както за солова мелодия, така и като част от ансамбъла. Прокофиев използва също корнет, виола и мандолина, които придават на музиката характерна италианска интонация.
Пълната инструментация е както следва: Дървени духови инструменти – пиколо флейта, 2 напречни флейти, 2 обоя, 2 кларинета, баскларинет, тенор саксофон, 2 фагота, контрафагот Медни духови инструменти – 6 валдхорни, 3 тромпета, корнет, 3 тромбона, туба Перкусии – тимпани, малък барабан, ксилофон, триангел, дървени блокчета, маракаси, глокеншпил, тамбурина, оркестрови камбани, чинели, голям барабан Клавишни инструменти – пиано, челеста, орган Дърпащи струнни инструменти – 2 мандолини, 2 арфи, Лъкови струнни инструменти – виоладаморе (или соло виола), първа и втора цигулки, виоли, виолончела, контрабаси
Структура Списък на действия, сцени и музикални изпълнения.S. Prokofiev: Op. 64 Romeo and Juliet, Ballet in Four Acts, Nine Scenes. Moscow: Muzyka, 1976. (С. Прокофьев: Соч. 64 Ромео и Джульетта, Балет в четырех действиях, девяти картинах. Москва: Издательство „Музыка“, 1976 г.)
КартинаNo.НазваниеОригинално название (на русски)Темпо Първо действие 1 Въведение Вступление Анданте асаи (Andante assai – доста спокойно) Картина 1 2 Ромео Ромео Анданте (Andante – спокойно)3 Събуждане на улицата Улица просыпается Алегрето (Allegretto – веселичко)4 Утринен танц Утренний танец Алегро (Allegro – бързо, весело)5 Спречкване Ссора Алегро бруско (Allegro brusco – бързо рязко)6 Бой Бой Престо (Presto – бързо)7 Заповед на херцога Приказ герцогаАнданте (Andante – спокойно)8 Интерлюдия Интерлюдия Анданте помпозо (Листесо темпо) (Andante pomposo (L'istesso tempo) – спокойно тържествено (същото темпо)) Картина 2 9 Приготвяне за бала (Жулиета и дойката) Приготовление к балу (Джульетта и Кормилица) Анданте асаи. Скерцандо (Andante assai – доста спокойно. Scherzando – шеговито)10 Жулиета като момиче Джульетта-Девочка Виваче (Vivace – живо)11 Пристигане на гостите (Менует) Съезд гостей (Менуэт) Асаи модерато (Assai moderato – доста умерено)12 Маски (Ромео, Меркуцио и Бенволио с маски) Маски (Ромео, Меркуцио и Бенволио в масках) Анданте марчиале (Andante marciale – спокойно маршово)13 Танцът на рицарите Танец рыцарей Алегро пезанте (Allegro pesante – бързо тежко)14 Вариации на Жулиета Вариация Джульетты Модерато (куази Алегрето) (Moderato (quasi Allegretto) – умерено (почти веселичко))15 Меркуцио Меркуцио Алегро джиокозо (Allegro giocoso – бързо игриво)16 Мадригал Мадригал Анданте тенеро (Andante tenero – спокойно нежно)17 Тибалт разпознава Ромео Тибальд узнает Ромео Алегро (Allegro – бързо)18 Гавот (Разотиване на гостите) Гавот (Разъезд гостей) Allegro19 Сцена при балкона Сцена у балкона Ларгето (Larghetto – по-бързо от ларго, но по-бавно от анданте)20 Вариации на Ромео Вариация Ромео Алегрето аморозо (Allegretto amoroso – веселичко любовно)21 Любовен танц Любовный танец Анданте (Andante – спокойно) Второ действие Картина 3 22 Народен танц Народный танец Алегро джиокозо (Allegro giocoso – бързо игриво)23 Ромео и Меркуцио Ромео и Меркуцио Анданте тенеро (Andante tenero – спокойно нежно)24 Танцът на пет двойки Танец пяти пар Виво (Vivo – живо)25 Танц с мандолини Танец с мандолинами Виваче (Vivace – живо)26 Дойката Кормилица Адажио скерцозо (Adagio scherzoso – бавно игриво)27 Дойката предава на Ромео бележката на Жулиета Кормилица передает Ромео записку от Джульетты Виваче (Vivace – живо) Картина 4 28 Ромео при отец Лоренцо Ромео у патера Лоренцо Анданте еспресиво (Andante espressivo – спокойно изразително)29 Жулиета при отец Лоренцо Джульетта у патера Лоренцо Ленто (Lento – бавно, тихо) Картина 5 30 Народът продължава да се весели Народное веселье продолжается Виво (Vivo – живо)31 Отново народен танц Снова народный танец Алегро джиокозо (Allegro giocoso – бързо игриво)32 Среща на Тибалт с Меркуцио Встреча Тибальда с Меркуцио Модерато (Moderato – умерено)33 Боят на Тибалт и Меркуцио Тибалд бьётся с Меркуцио Пречипитато (Precipitato – стремително)34 Меркуцио умира Меркуцио умирает Модерато (Moderato – умерено)35 Ромео решава да отмъсти за смъртта на Меркуцио Ромео решает мстить за смерть Меркуцио Анданте (Andante – спокойно). Анимато (Animato – оживено)36 Финал на второ действие Финал второго действия Ададжо драматико (Adagio drammatico – бавно драматично Трето действие 37 Въведение Вступление Анданте (Andante – спокойно) Картина 6 38 Ромео и Жулиета (Спалнята на Жулиета) Ромео и Джульетта (Спальня Джульетты) Ленто (Lento – бавно, тихо)39 Сбогуване преди раздяла Прощание перед разлукой Анданте (Andante – спокойно)40 Дойката Кормилица Анданте асаи (Andante assai – доста спокойно)41 Жулиета отказва да се омъжи за Парис Джульетта отказывается выйти за Париса Виваче (Vivace – живо)42 Жулиета самичка Джульетта одна Ададжо (Adagio – бавно)43 Интерлюдия Интерлюдия Ададжо (Adagio – бавно) Картина 7 44 При монаха Лоренцо У Лоренцо Анданте (Andante – спокойно)45 Интерлюдия Интерлюдия Листесо темпо (L'istesso tempo – същото темпо) Картина 8 46 Отново в спалнята на Жулиета Снова у Джульетты Модерато транкуило (Moderato tranquillo – умерено спокойно)47 Жулиета самичка Джульетта одна Анданте (Andante – спокойно)48 Утринна серенада Утренняя серенада Анданте джиокозо (Andante giocoso – спокойно игриво)49 Танц на девойки с лилии Танец девушек с лилиями Анданте кон елеганца (Andante con eleganza – спокойно с изящество)50 До леглото на Жулиета У постели Джульетты Анданте асаи (Andante assai – доста спокойно) Четвърто действие: Епилог Картина 9 51 Погребение на Жулиета Похороны Джульетты Ададжо фунебре (Adagio funebre – бавно траурно)52 Смъртта на Жулиета Смерть Джульетты Ададжо (мено моссо темпо пречеденте) (Adagio (meno mosso del tempo precedente – бавно, по-бавно от предходното темпо)
Действащи лица Ескал, херцогът на Верона. Парис, млад благородник, роднина на херцога, годеник на Жулиета. Капулети, глава на едната враждуваща фамилия Синьора Капулети Жулиета Капулети, тяхна дъщеря Тибалт, племенник на Капулети Дойка на Жулиета Пиетро, Самсон и Грегорио – слуги на Капулети Приятелки на Жулиета Паж на Парис Монтеки, глава на другата враждуваща фамилия Ромео Монтеки, негов син Меркуцио и Бенволио, приятели на Ромео Лоренцо, свещеник Абрам, Балтазар – слуги на Монтеки Паж на Ромео Слугини Хазаин на кръчма Просяци Трубадур Шут Младеж Търговец на зеленчуци Граждани