Кримските планини (; ; ), в миналото наричани също Таврически планини Таврические горы, е планинска верига, разположена в южната част на Кримския полуостров. Простира се на протежение около 160 km и ширина до 50 km от нос Айя в покрайнините на Балаклава на запад до нос Илия при Феодосия на изток. «Большая Советская Энциклопедия» – Крымские горы, т. 13, стр. 516 – 517

Геоложки строеж

В геоложко отношение Кримските планини представляват обособен участък от Алпийската нагъната система на Южна Европа, за разлика от равнинната част на Кримския полуостров, която има платформен строеж и се отнася към Скитската плоча. Хребетът Яйла съответства на осовата зона на Кримския антиклинорий, а куестите – на северната му моноклинала. Южното крило на антиклинория в резултат на млади епейрогенни движения е потопено под водите на Черно море. Движенията по младите разломи продължават, предизвиквайки чести земетресения. Южните подножията на планината (освен районите около Феодосия и Судак) и значителна част от подножията южно от Симферопол са изградени от силно нагънати тъмни глинести шисти с прослойки от пясъчници с триаска и долноюрска възраст. По-високите части на склоновете са изградени от средноюрски глинести и пясъчни наслаги, а най-високите части – предимно от горноюрски варовици, в които е интензивно развит голият карст с кари, понори, валози, шахти, пещери. Южният борд на хребета Яйла е стръмен, много често отвесен, на места разчленен от каньони. Под южния обрив са развити множество сипеи и каменопади, изградени от юрски варовици. Сред средноюрските седименти има вместени множество скали с вулканичен произход (масивите Аюдаг, Урагу, Чамни Бурун). Присъстват и вулканични слоеве (планинската група Карадаг). Северните, по-ниски хребети са изградени от кредни, палеогенни и неогенни наслаги.

Издигането на Кримските планини, отначало във вид на остров, става в края на кредата и началото на еоцена. В средата на неогена се образува горната заравнена повърхност на хребета Яйла. До началото на неогена планините са се разпростирали на 20 – 30 km южно от съвременната брегова линия на Черно море, а през късния неоген придобиват съвременния си асиметричен строеж – стръмни южни и полегати северни склонове.

Географска характеристика

Релеф Кримските планини се състоят от три успоредни хребета, разделени от две долини. Главният (южен) хребет носи името Яйла и се простира покрай брега на Черно море, а останалите два (външни) са разположени северно от него и представляват типични куести с полегати, наклонени на северозапад и север склонове и стръмни южни. Главният хребет Яйла представлява планинска верига с площ 1565 km², с платообразно било. Отделните му части имат свои собствени названия: Айпетринска Яйла, Ялтинска, Никитска, Бабуган Яйла. На изток хребетът се разпада на по-големи или по-малки изолирани платообразни масиви – Чатърдаг, Демерджи, Долгоруковска Яйла, Тирке, Караби Яйла. Най-високата точка на планината се намира в масива Бабуган Яйла – връх Роман-Кош 1545 m (). Южните му склонове са стръмни, на места образувайки отвесни стени с височина до 500 m. В пукнатините на някои склонове се намират множество проходи, голяма част от които са описани и категоризирани в туристическата литература. Големият кримски каньон е разположен в източната част на Кокозката долина, в долната част на северния склон на Айпетринската Яйла. От 1974 г. насам той е национален резерват. Дълбочината на пролома достига 250 – 320 m, а ширината му в най-тесните места не превишава 2 – 3 m. По дъното на каньона тече река Аузун-Узен. Закалдаев Н.В., „Перевалы Горного Крыма“

Северните (предни) хребети са по-ниски от Главния. Външният (северен) хребет се разпростира до град Стари Крим и има височина до 350 m. Вътрешният (средния) хребет започва близо до Севастопол и завършва също около град Стари Крим. Височината му варира от 490 до 750 m. На югоизток между Главния и Вътрешния хребет е разположена Кишлавската котловина.

Климат

Климатът по черноморското крайбрежие е със средиземноморски характер, с мека зима (средна януарска температура от 1 °C до 4 °C) и много топло и слънчево лято (средна юлска температура 24 °C). Годишната сума на валежите е около 600 mm, с максимум през зимата, като на изток количеството им намалява. На платото Яйла лятото е прохладно (средна юлска температура 15 – 16 °C), а зимата немного студена (от -1 до -4 °C, като на изток температурата е по-ниска). Годишната сума на валежите на запад достига 1000 – 1200 mm, а на изток 500 – 700 mm. Характерни са силните ветрове. Максимумът на валежите на запад е през зимата, а на изток – през лятото. Във високите части на склоновете се образува снежна покрива, чиято дебелина може да достигне до метър. През зимата са възможни големи температурни амплитуди, а по някои склонове са възможни лавини. През цялата година често явление са мъглите.

Води Главният вододел на Кримския полуостров са Кримските планини, като болшинството от реките водят началото си от Главния хребет, на височина 600 – 1100 m. Общият отток на Кримските планини възлиза на 773,5 милиона m3. Реките, течащи по южния склон, са къси и с малък водосборен басейн, докато тези по северния склон са по-дълги, но маловодни. Те се подхранват от атмосферните валежи и от подземни (карстови) води. Пълноводието им е през зимата и пролетта, а маловодието през лятото.

Почви, флора и фауна По южните, ниски части на склоновете на планината е разпространена средиземноморски тип растителност, нагоре по склоновете на Главния хребет – дъбови и букови гори, а по южния склон и гори от кримски бор, всички те разположени върху кафяви горски почви. За северните два хребета са характерни горско-храстовите и южните лесостепни ландшафти. Характерният карстов ландшафт по билото на Яйлата с множеството си карови полета се съпровожда с каменисти планински пасища. По най-високите части са разпространени степните пространства, а на по-ниските – планинска лесостепна растителност, развиваща се върху планинско-ливадни черноземновидни и планински черноземни почви.

Фауната по южния склон се отличава значително от фауната по северния. Срещат се много видове бозайници, птици, влечуги и земноводни.

Пещери В планините са открити голямо количество малки пещери, чието изследване продължава. В пещерите са намерени най-ранните анатомично съвременни хора в Европа. Според археолози, фосилите са на 32 000 години. Early human fossils unearthed in Ukraine

Някои от по-известните пещери са: Кизил-Коба (Червени пещери), чиято обща дължина достига 21 150 m и имат денивелация от 275 m, природна забележителност от 1963 г. и Скелската пещера, която е природна забележителност от 1947 г.

Източници

Категория:Планински вериги в Европа Категория:Планински вериги в Русия Категория:Планини в Крим