Българо-гръцките отношения в най-ново време датират от края на XVIII век и са изпълнени с едно невъзможно сътрудничество на едно проблемно съжителство на Балканите.
Тази идея постепенно прераства в желание за доминиране в региона и се сблъсква със зародилия се по време на българското възраждане – български национализъм.
До средата на XIX век Българското възраждане навлиза през 40-те години на XIX век в своята пикова фаза. Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 132 – 135 Това е десетилетието на разгаряне на т.нар. в историографията българо-гръцка разпра, изразяваща се най-вече в стремеж по време на движението за новобългарска просвета – към самостоятелна българска църква. Предходно, през 1829 г. излиза в Москва първия от трите тома на Юрий Венелин – „Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“. Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“ (1829 – 1841)
След формулирането и избистрянето на т.нар. Мегали идея гръцката политика се сблъсква в челен сблъсък с българския национализъм. Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 72 – 73 Гърците извън кралството, и особено цариградските групирани около Фенер, решително надминават своите сънародници на свободна територия по финансови възможности. Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 62 – 63
Църквата на Гърция е изцяло подчинена на монархията и абсолютизма. Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 127 – 129 През юли 1850 г. Вселенската патриаршия съставя Съборно определение с който прокламира гръцката църковна автокефалност и условията за нейното признаване. Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 132 – 135
От Кримската война до Берлинския конгрес По време на Цариградската конференция Платон Дракулис формулира нова гръцка външнополитическа цел породена от традиционната заплаха от руска агресия на Балканите: Данова, Надя. „Националният въпрос в гръцките политически програми през XIX век“. София, „Наука и изкуство“, 1980. Индекс 942/999, стр. 243
Отношения между България и Гърция Санстефанският договор и последвалия го Берлински конгрес възстановява българската държавност. На преден план, след като Гърция присъединява Арта и плодородното тесалийско поле, излиза т.нар. македонски въпрос в двустранните отношения.
Източници