Павел Яшенѝца (), с рождено име Лѐон Лех Бѐйнар () е полски историк, писател, журналист, офицер от Армия Крайова и участник в антикомунистическото съпротивително движение в Полша. Носител на Ордена на Възраждане на Полша (2007).
Автор е на редица книги на историческа тематика. Публикуваната в три части история на Полша му спечелва широка известност и статут на един от най-четените полски историци. Написани без да се опират на марксистката методология, книгите му се превръщат в алтернатива на официалната комунистическа историография.Ipn.gov.pl (2007)
Биография
Леон Лех Бейнар е роден на 10 ноември 1909 година в разположения край река Волга руски град Симбирск, в семейството на Хелена (с моминско име Малишевска) и Миколай Бейнар, агроном. Има по-голям брат Януш и по-малка сестра Ирена. Съществува твърдение, че предците му са с татарски корени.Masłoń Родът на баща му произхожда от земите на Великото литовско княжество, герб „Новѝна“.Galkowski.pl В 1914 година семейство Бейнар тръгва към полските земи. След пребиваване последователно в Белая Церков, Уман и Киев, през 1920 година пристигат във възстановената полска държава. Първоначално се заселват в Гродно, а впоследствие във ВилноSierocińska-Dec (2008); Dzieje.pl (2011)
През 1928 година Леон започва да учи история във Виленския университет. В университета се запознава с бъдещата си съпруга Владислава Адамович. Дипломира се в 1932 година, като защитава магистърска теза, в която разглежда политиката на партията на „белите“, по време на полското Януарско въстание (1863 – 1864). Впоследствие завършва дивизионен курс и служи една година в Първи пехотен полк, базиран във Вилно. След уволнението си работи като частен учител.Sierocińska-Dec (2008)
На 1 ноември 1934 година се жени за Владислава. На следващата година младото семейство се мести в Гродно, където той започва работа като учител по история в тамошната гимназия. Там публикува първите си две книги – „Зигмунт Август в земите на някогашното Велико княжество“ (1935) () и „Североизточните земи на Жечпосполита по време на Саксонската династия“ ().Sierocińska-Dec (2008); Dzieje.pl (2011)
В полското радио във Вилно е организиран конкурс за говорители. Леон се възползва и кандидатства. Благодарение на силния си глас и добрата дикция е назначен на работа. В радиото, освен говорител, е и водещ на кратки исторически програми. По-късно започва да пише във вестник „Слово“ (), чийто главен редактор е бъдещият полски премиер в изгнание Станислав Мацкевич (1954 – 1955).Sierocińska-Dec (2008)
През 1938 година Леон и Владислава Бейнар се сдобиват с дъщеря Ева.Sierocińska-Dec (2008)
В годините на Втора световна война На 1 септември 1939 година Третият Райх започва масирано нападение срещу Полша, с което е поставено началото на Втората световна война. Леон Бейнар е мобилизиран в редиците на 134-ти пехотен полк, където е командир на взвод. Участва в сраженията при реките Нарев и Западен Буг. Впоследствие е взет в немски плен, но успява да избяга. През 1940 година се присъединява към тайната военна организация „Съюз за въоръжена борба“ (, СВБ), която от 1942 година носи името „Армия Крайова“ (, АК). Приема псевдонимите „Вацлав“ и „Новина“ и работи в „Бюрото за информация и пропаганда“ на Виленския окръг от АК. Редактира радио бюлетин и преподава тайно. През есента на 1942 година, съвместно със Станислав Стома, организира таен всеобщ университет, който функционира до 1944 година. Паралелно с конспиративната дейност работи на строежи и в дъскорезница.Sierocińska-Dec (2008); Wąsowski (2011)
През юли 1944 година Бейнар участва в боевете за Вилно, в рамките на операция „Остра Брама", част от кампанията „Буря“, военна инициатива на части от АК, насочена срещу немските окупатори. След напредването на Червената армия и изтласкването на немците, избягва интерниране, като се присъединява към военната групировка на Чеслав Дембицки-„Яреми“, базирана в Руднишката гора, а впоследствие в Гродненската (Руска) гора. Разпределен е в частта на Едвард Банашиковски-„Йежа“. В края на август групировката на „Яреми“ е разпусната. Бейнар и няколко негови другара решават да се насочат към Варшава, където в този момент бушува въстание. Няколко дни по късно е пленен от болшевиките. Изпратен е в Бялисток, където след разпит е преценен като благонадежден и зачислен в просъветската Полската народна армия (ПНА). Дезертира в края на септември и се пръсъединява към Пета виленска бригада на АК.Sierocińska-Dec (2008); Dzieje.pl (2011); Wąsowski (2011)
В бригадата е известен с псевдонима „Новина“. Първоначално е адютант на ръководителя и Зигмунт Шенджеляж-Лупашко, а впоследствие става негов заместник и отговорник за конспирацията и финансите. На 10 ноември е издигнат в чин поручик. През пролетта на 1945 година, за кратко е водач на 4-ти ескадрон от брагадата. В нощта на 8 срещу 9 април ръководи ликвидационен патрул, който екзекутира кмета на село Клюковиче, осъден на смърт от Военен специален съд на Бялостошкия окръг на АК. Няколко дни по-късно, патрул ръководен от „Новина“ ликвидира кмета и още един доносник в село Витово. Три дни по-късно „Новина“ участва в акция на бригадата в село Наревка. Изпратеният отряд обезоръжава милиционерите от местния участък и ликвидира четирима доносници, сред тях и кмета. В сражение с 1-ва Варшавска танкова бригада на ПНА, на 8 срещу 9 юли „Новина“ е ранен тежко в бедрото. Пренесен е от другарите си в конспиративен санитарен пункт „Ошродка“ в Косов Ляски. Седмица по-късно патрул ръководен от Зджислав Бадоха-„Желязни“ го премества в пункт „Загуже“ край село Келпинец. Впоследствие отива в село Яшеница, където е приютен и укриван до възстановяването си от местния енорийски свещеник Станислав Фалковски. На 15 август е издигнат в чин капитан.Sierocińska-Dec (2008); Dzieje.pl (2011); Wąsowski (2011)
Следвоенен живот След войната Леон Бейнар се установява в Краков. Там приема псевдонима Павел Яшеница, което е продиктувано от опасения за съдбата на семейство му, което все още се намира във Вилно. Жена му официално е със статут на вдовица. Тя и дъщеря им Ева пристигат в Полша на 1 юли 1946 година и първоначално се заселват в Закопане, след това в Шчекочини, а от 1955 година живеят във Варшава.Sierocińska-Dec (2008)
Псевдонимът не е избран случайно. Личното име „Павел“, според думите на дъщера му, се е харесвано от баща и, а фамилията е в чест на селото, в което той е приютен и лекуван.Sierocińska-Dec (2008)
В старата столица Павел Яшеница започва работа в редакцията на седмичното списание „Тиго̀дник Повшѐхни“ (). На 2 юли 1948 година е задържан от органите за вътрешна сигурност (, UB), във връзка с течащия процес срещу членове на АК от Вилно. Арестът е извършен в жилище, собственост на сестрата на Люцян Минкевич-„Виктор“. Освободен е на 27 август, със застъпничеството на Болеслав Пясецки, сътрудничещия с комунистите водач на светската католическа организация „Сдружение Pax“ ().Sierocińska-Dec (2008); Dzieje.pl (2011); Wąsowski (2011)
След освобождението си Яшеница се мести във Варшава, където от 1950 до 1952 година сътрудничи на Сдружение „Pax“. От това време датират сборниците му с репортажи – „Висла се сбогува с назадничавостта“ () (1951) и „Репортажи от разкопки – Разсъмване на славянското утре“ () (1952). През 1952 година отива във Вроцлав, като сътрудник на седмичника „Нова Култура“ (). Задачата му е да се запознае с работата на микробиолога Людвик Хиршфелд. Събраната информация е издадена в книга със заглавие „Приказки за живата материя“ (). През 1955 година публикува книгата „Закотвени“ (), в която описва постиженията на учените от Гданската политехника, занимаващи се с хидротехническо строителство. Sierocińska-Dec (2008)
През 1955 година купува двустайно жилище във Варшава, в което цялото семейство заживява заедно.Sierocińska-Dec (2008)
През февруари 1959 година попада в полезрението на полската Служба за сигурност (, SB). Наблюдението е прекратено на следващата година.Sierocińska-Dec (2008)
През 1960 година Яшеница публикува „Полша на Пястите“ (), а в 1963 година „Полша на Ягелоните“ (). И двете книги са подложени на атаки. Историчката Целѝна Бобинска обвинява Яшеница, че подходът му не е достатъчно марксистки. Борбата с цензурата съпътства писателската му работа през целия следвоенен период. През 1967 година издава „Жечпосполита на двата народа“ (), трета книга от трилогията му, която обхваща полската история – от възникването на държавата до нейното ликвидиране в края на XVIII век.Sierocińska-Dec (2008); Masłoń
В 1964 година Павел Яшеница се подписва под т.нар. „Писмо 34“ (), протестно писмо срещу цензурата, отправено до премиера Юзеф Циранкевич.Sierocińska-Dec (2008)
На 29 март 1965 година умира съпругата му Владислава.Sierocińska-Dec (2008)
На 30 януари 1968 година студенти от Варшавския универститет организират демонстрация срещу свалянето на постановката „Задушница“ () от афиша на Националния театър. Това събитие дава началото на масови студенски протести, които довеждат до „мартенските събития“. На 29 февруари Съюзът на полските писатели (СПП) организира събрание, на което да се обсъди свалянето на пиесата. Яшеница изказва негативното си отношение към това действие и критикува липсата на обективност в пресата, както и антисемитската кампания на властите. Също так подписва писмо до университета, в което се изразява подкрепа за студентите. Тези негови действия предизвикват реакция на най-високо политически ниво. Първият секретар на ЦК на ПОРП Владислав Гомулка, в свое изкаване на конгреса на партията от 19 март, го нарочва за един от главните виновници за разигралите се събития. Споменава за членството му в „престъпната банда на Лупашко“ и подмята клеветата, че Яшеница е освободен през 1948 година, заради съгласие да сътрудничи на UB. В пресата се поясяват множество статии срещу него.
Това спомага за изкючването му от СПП. Също така отново става обект на следене от SB. Дъщера му споделя, че в този период семейството получава стотици заплахи по телефона.Sierocińska-Dec (2008); Dzieje.pl (2011); Masłoń
По това време Яшеница се запознава със Зофия О'Бретени, административна служителка в един от факултетите на Варшавския университет. На 10 декември 1969 година се жени за нея. След демократичните промени се разкрива, че Зофия е била агент на SB, и през цялото време донася информация на службите за съпруга си и неговите приятели. Последната му книга, която остава и недовършена е „Дневник“ (). В нея се открива текста:
Пролетта на следващата година е диагностициран с рак на белите дробове в напреднала фази. Умира на 19 август 1970 година.Sierocińska-Dec (2008); Dzieje.pl (2011); Masłoń
На 3 май 2007 година президентът Лех Качински удостоява посмъртно Павел Яшеница с Голям кръст на Ордена на Възраждане на Полша – за заслуги към републиката и за изключетелни постижения в писателската дейност.Masłoń
Трудове Zygmunt August na ziemiach dawnego Wielkiego Księstwa (1935) Ziemie północno-wschodnie Rzeczypospolitej za Sasów (1939) Wisła pożegna zaścianek (1951) Świt słowiańskiego jutra (1952) Biały front (1953) Opowieści o żywej materii (1954) Zakotwiczeni (1955) Archeologia na wyrywki: Reportaże (1956) Chodzi o Polskę (1956) Kraj nad JangTse (1957) Śladami potyczek (1957) Polska Piastów (1960) Słowiański rodowód (1961) Tylko o historii (1962) Polska Jagiellonów (1963) Trzej kronikarze (1964) Ostatnia z rodu: Opowieść o Annie Jagiellonce (1965) Rzeczpospolita Obojga Narodów (1967) Pamiętnik (1989) – дневник, издаден посмъртно
Бележки
Източници Galkowski.pl, Paweł Jasienica – статия на сайта „Galkowski.pl“ (посетен на 17.06.2017) Dzieje.pl, Paweł Jasienica (1909 – 1970) – статия на сайта „Dzieje.pl“ от 3 февруари 2011 година (посетен на 15.06.2017). Ipn.gov.pl, Paweł Jasienica (1909 – 1970) – биографична статия на сайта на Института за национална памет от 2007 година (посетен на 17.06.2017) Masłoń, K. Jak Paweł Jasienica opłacił się ojczyźnie – статия на сайта „Historia.uwazamrze.pl“ (посетен на 15.06.2017).