Трамваи в София

Трамваи в София се движат от 1 януари 1901 г.Трамваен транспорт  – в официалния сайт на софийския „Център за градска мобилност“ ЕООД, посетен на 14 януари 2009 г. Използват се 2-а типа линии – теснолинейни и нормалнорелсови. Теснолинейните имат междурелсие 1009 mm, а нормалнорелсовите са със стандартното за Европа междурелсие от 1435 mm. Теснолинейни са повечето трамвайни линии в София, докато с междурелсие 1435 mm са едва около 40 km от тях (линии 20, 21, 22 и 23). През 2006 г. общата дължина на трамвайния релсов път е 308 km.

История

Реализацията на идеята в София да бъде изградена мрежа от трамвайни линии започва на 1 декември 1898 г., когато община София отдава на концесия построяването на трамвайни линии на дружества от Франция и Белгия. Строителните работи продължават около година и на 1 януари 1901 г. официално тръгва първият трамвай в София. Първоначално подвижният състав се състои от 25 мотриси и 10 ремаркета – двуосни и с дървена каросерия, които са се движили по 6 маршрута с обща дължина 23 km и единичен коловоз с междурелсие 1000 mm.

В периода 1903 – 1931 г. са доставени голям брой мотриси и ремаркета от европейски производители. През 1931 г. под ръководството на инж. Теодосий Кардалев започва производство на първите български ремаркета, при които се използва здрава ходова част от вече бракувани мотриси. Тези ремаркета са известни като „кардалевите ремаркета“. През 1936 г. са произведени и първите български мотриси с марката „ДТО“ (по името на Дирекцията на трамваите и осветлението в Столичната община). При производството им са използвани стари шасита, като всички останали елементи са подменяни с нови.

През 1934 г. на територията на днешния столичен район Красно село е изградено първото голямо трамвайно депо. В него през 1951 г. е създаден и завод за производство на трамвайни мотриси, наследник на създадената от инж. Теодосий Кардалев техническа работилница на ДТО. До 1959 г. там са произведени общо 155 мотриси „ДТО“ и „Република“ – първият изцяло български трамвай.

След това трамвайният завод „София“ пуска два нови модела трамваи: „Комсомолец“ през 1959 г. и „Космонавт“ през 1961 г.

На базата на натрупания опит с трамвайните мотриси „Комсомолец“ и „Космонавт“ и отчитане на конструктивните грешки и недостатъци (взели много висока цена с над 40 жертви) е разработена нова двусекционна мотриса, която се появява през 1965 г. Мотрисата носи името „София“, която с различните ѝ модификации („София 70“ – трисекционна, „София 100“ – двусекционна и „България 1300“ – трисекционна) постепенно установява продължително преобладаване по софийските трамвайни трасета с 1009 mm междурелсие. Първите пет мотриси „София“ са произведени през 1965 г., оцветени всяка в различен цвят – жълт, оранжев, син, зелен и бордо, а първата трисекционна мотриса „София 70“ се появява през май 1970 г. в оранжево-жълто. Двусекционните мотриси „София“ (с 4 врати) са два вида: с лироформен покривен токоприемник и пантограф и се използват най-често по маршрути със сложен надлъжен профил: линии 6 и 9 в района на хотел Хемус, подлеза на НДК и надлез „Надежда“, също по линии 2, 14, 19 през 60-те 70-те и 80-те години на XX век. Трисекционните модели „София 70“ (с 5 врати) са с пантограф и се използват най-вече за линии 1, 3, 4, 5, 7, 10, 11, 13 през 70-те, 80-те и 90-те години на XX век, както и за линия 21 през 80-те години на XX век.

Като идея мотрисата носи белезите на новите за времето вагоностроителни тенденции, но като конструкция и особено като изпълнение отстъпват значително на развитието на технологиите по това време.

Мотрисата „София“ е двусекционна, триталигова, с колоосна формула Bo’2’Bo’, а „София 70“ – трисекционна, Bo’2’2’Bo’. Всички мотриси „София 70“ са изведени от експлоатация към 2005 г. Една-единствена е съхранена за музейни цели – с инв. номер 174.

Трисекционната мотриса „България 1300“ е създадена през 1981 г. по случай 1300 годишнината от създаването на България (681 г.). Произведени са 26 мотриси със серийни номера 301 – 326. Първата серия мотриси от този модел се движи изцяло по новата тогава линия 15, свързваща ж.к. Иван Вазов с ж.к. Надежда 5. По-късно мотриси „България 1300“ тръгват и по линии 1 и 7 и частично по линия 4.

Заради инциденти трисекционните мотриси „София 70“ и „България 1300“ не се движат по линии със сложен привил/наклонени участъци: горичката от пл. Йорданка Николова до Двореца на пионерите (днес: пл. Журналист – Семинарията) и участъка от хотел Хемус до хотел Витоша Ню Отани (днес: хотел Маринела).

Последният български двойносъчленен трамвай Т8М-900, използван и до днес, е произведен в завода през 1991 г. Оттогава заводът се занимава главно с ремонт на повредени и с обновяване на стари трамваи.

През 1987 г. е открита първата в София трамвайна линия със стандартното за Европа междурелсие от 1435 mm (днес линия 20), свързваща кварталите „Гео Милев“ и „Дружба“. Дотогава всички трамвайни линии в София са теснолинейни (с междурелсие 1009 mm). 8 години по-късно, през 1995 г., е завършено изграждането на втората линия с междурелсие 1435 mm (днес линия 22). Първите трамваи по линия 20 през 80-те години на XX век са български, от модела Т6МД-1000. В края на 80-те години на XX век биват въведени в експлоатация мотриси от чешките заводи „Татра“ с междурелсие от 1435 mm именно за удължаващата се линия 20, чийто маршрут вече стига до паметника на Васил Левски, а в края на 90-те години на XX век – и до Младежкия театър.

Временно е разкрита трамвайна линия 21 с маршрут от автостанция Изток до кв. Гео Милев и в период на няколко години по нея се движат стари германски мотриси „Дюваг“ с междурелсие от 1435 mm, след което линията е закрита. През 80-те години линия със същия номер 21 се използва по новооткрития тогава тунел за Люлин с теснолинейно трасе до жк. Люлин 5, използвайки мотриси „София 70“. На 17 февруари 2010 е открита линия 23, свързваща ж.к. Дружба-2 и ж.к. Дружба-1. Впоследствие линията е удължена и към 2013 г. свързва ж.к. Дружба-2 и Младежкия театър.

На 10 април 2010 е открита нова експериментална трамвайна линия 4, подпомагаща трамвайна линия 5. Тя е с маршрут бул. Никола Петков – пл. Македония – Централна жп гара – кв. Орландовци.

През февруари 2014 г., след 34 години по софийските улици, окончателно е изведена от експлоатация серията трамваи Т8М-301 България 1300, обслужвала през годините линии 1, 4, 5, 6, 7, 11, 15, 17, 19.

От 26 май 2014 е изведена и серията мотриси Т6М-400 София-100, произведени 1979 – 1986 г. Над 30 години те обслужват трамвайни линии – 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 15, 16, 19.

Характерна особеност на трамваите в София е вградената от външната им страна пощенска кутия, намираща се непосредствено до първата врата. Такава притежават всички трамваи, произведени специално за нуждите на софийския градски транспорт (на трамваите втора употреба, както и на представителите на модела Tatra T6B5 такива не са монтирани, а също и на новите, произведени през 2013 – 2014, мотриси Pesa Swing 122NaSF). Писмата от трамвайните пощенски кутии се събират на няколко възлови спирки в центъра на града и се предават за обработка в Централна поща.

Депа и бази

Съхранението, поддръжката и експлоатацията на трамвайния подвижен състав се извършва от следните депа и бази: Депо „Клокотница“ (бивше „Станьо Василев“) – първи трамваен парк – първото трамвайно депо в София, което след дълги години на експлоатация е закрито през 1999 година. Депо „Красно село“ – преустроено в сегашния завод за трамваи „Трамкар“, до преустройството си – втори трамваен парк Депо „Банишора“ (бивше „Пенка Михайлова“) – трети трамваен парк. Обслужва трамвайни линии 3, 6, 8, 10, 11, 12, 13 и 15. Депо „Красна Поляна“ (бивше „Шести септември“) – втори трамваен парк. Обслужва линии 1, 3, 4, 5, 6, 7, 18 и 27. Депо „Искър“ – четвърти трамваен парк – построено в края на 1980-те години за новите линии с нормално междурелсие (1435 mm). Обслужва линии 20, 21, 22 и 23.

Статистика Средната скорост на трамваите в София към 2020 г. е 14 km/h.

За сравнение (2010 г.), метрото в София се движи с 38,84 km/h, а автобусите – с 19,4 km/h.Според консултанта, изготвил проекта за Генерален план за движение в София „Мот Макдоналд“ –

Линии

Към септември 2026 г. на територията на София се движат следните трамвайни линии: №МаршрутДепо1ж.к. Западен парк – ж.к. Иван ВазовКрасна поляна3кв. Орландовци – гара Захарна фабрикаКрасна поляна4бул. Никола Петков – кв. ОрландовциКрасна поляна5Съдебна палата – кв. КняжевоКрасна поляна6ж.к. Обеля 2 – ж.к. Иван ВазовКрасна поляна/Банишора7МС Хан Кубрат – кв. Манастирски ливади-западКрасна поляна8ж.к. Люлин 5 – пл. ЖурналистБанишора10ж.к. Западен парк – МС ВитошаБанишора11кв. Илиянци – кв. КняжевоБанишора12пл. Журналист – кв. ИлиянциБанишора13гара Захарна фабрика – МС ВитошаБанишора15ж.к. Бъкстон – МС ВитошаБанишора18пл. Журналист – кв. ОрландовциКрасна поляна20депо Искър – МС ОпълченскаИскър21 МС Опълченска – ж.к. Гео МилевИскър22автостанция Изток – ж.к. Красна полянаИскър23ул. Обиколна – ж.к. Гео МилевИскър27гара София Север – кв. Манастирски ливади-западКрасна поляна

Закрити линии В края на XX век са закрити линии 4, 13, 16 и 17 и е преномерирана линия 14 на линия 2. А в началото на 2000 г. с разширяването на метрото в София много от трамвайните линии са скъсени или са изцяло закрити. Първоначално е закрита линия 2, а линия 19 е пренасочена, чиито маршрути съвпадат с част от трасето на линия М1 на Столичния „Метрополитен“. Линия 21 се закрива, заради разкриването на линия 23, която припокрива маршрута ѝ. С откриването на линия М2 на метрото, а и заради редица некомпетентни решения на Столичния общински съвет са закрити изцяло линиите 9, 15 и 19. От 2010 г. откакто е закрита линия 2 и е пренасочена линия 19 е съкратена линия 18, трамвайното трасе през Борисовата градина до парк-хотел Москва не работи. Въпреки многобройните протести е променен и маршрутът на линия 6 като релсите от хотел „Хемус“ до басейна „Спартак“ в ж.к. „Лозенец“ през 2018 г. са изцяло демонтирани, а трамвайното трасе в подлеза на НДК е напълно неизползваемо от март 2016 г. Със закриването на линия 9 през 2012 г. е демонтиран и релсовият път от хотел „Хемус“ до „Енергопроект“ в ж.к. „Лозенец“. Заради строителството на метрото линии 1 и 7 вече не се движат по Пешеходна Витошка, откъдето е минавал първият трамвай в София през 1901 г., което причинява натоварване по булевардите Мария Луиза и Христо Ботев което довежда до амортизация на релсовия път.

+ Закрити линии№МаршрутЗакрита наТранспорт, инфраструктура и мобилност2пл. Журналист – кв. Орландовци09.01.2010 г.4кв. Овча купел – Надлез Надежда24.03.2001 г.5Aпл. Света Неделя – бул. Никола Петков1960 г.9Надлез Надежда – кв. Хладилника22.03.2010 г.13кв. Орландовци – СТЗ01.01.2007 г.14кв. Хладилника – Надлез Надежда17.04.2007 г.15гара Захарна фабрика – кв. Княжево15.03.2009 г.16кв. Лозенец – СТЗ01.05.1993 г.17ж.к. Обеля 2 – кв. Илиянци2010 г.19кв. Княжево – гара София Север01.01.2016 г.21ж.к. Дружба 2 – Младежки театър2010 г.*Посочените маршрути по-горе са перманентните, наложени преди закриването.

От 10 април 2010 г. линия 4 е възстановена с маршрут от обръщалото на бул. Братя Бъкстон, по бул. Цар Борис III, през пл. Руски паметник, пл. Македония, пл. Възраждане, бул. Христо Ботев, ул. Струга, Централна гара (в обратна посока – директно по бул. Христо Ботев). Маршрутът ѝ е променян няколко пъти, като през 2014 г. придобива сегашния си маршрут.

От март 2024 г. линия 21 се възстановява с маршрут трамвайното обръщателно колело „Гео Милев“ и метростанция „Опълченска“. Линията има за цел да облекчи трафика в района, който е силно утежнен след затварянето на ул. „Гео Милев“, заради строежа на метрото към зала „Арена София“, „Гео Милев“ и „Слатина“ и затваряне на ключови улици в района.