Никола Рангелов Христов е български офицер, генерал-майор, командир на дружина от 14-и пехотен македонски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 11-и пехотен сливенски полк (1915 – 1918) и командир на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия (1918) през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография Никола Христов е роден на 12 март 1869 г. в с. Перущица, Пловдивско. На 4 септември 1883 г. постъпва на военна служба. На 6 ноември 1887 завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, а на 14 февруари 1888 е произведен в чин подпоручик и зачислен на служба в 21-ви пехотен средногорски полк. На 2 август 1891 г. е произведен в чин поручик, а през 1898 г. – в чин капитан. Като капитан служи като старши адютант на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия. През 1900 г. служи като командир на рота от 19-и пехотен шуменски полк, на която служба е до 1905 година. През 1905 г. е назначен за командир на дружина от 14-и пехотен македонски полк, на 3 ноември 1908 г. е произведен в чин майор, а през 1911 г. е председател на домакинската комисия в същия полк.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) майор Христов командва дружина от 14-и пехотен македонски полк, като на 18 май 1913 г. е произведен в чин подполковник. През януари 1915 г. е назначен за помощник-командир 11-и пехотен сливенски полк.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Никола Христов поема командването на 11-и пехотен сливенски полк, на която длъжност е до 15 юли 1918 г., когато е назначен за командир на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия. Междувременно на 30 май 1916 е произведен в чин полковник. „За бойни отличия през войната“ като командир на 11-и пехотен сливенски полк е награден с Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас (заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия) и с Орден „Св. Александър“, IV степен, с мечове в средата (заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната).ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 106 – 107ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 159 – 160

Уволнен е от служба на 27 октомври 1919 година. На 31 декември 1935 г. е произведен в чин запасни генерал-майор. Умира на 18 юни 1946 в Сливен.

Генерал-майор Никола Христов е женен и има 4 деца.

Военни звания Подпоручик (14 февруари 1888) Поручик (2 август 1891) Капитан (1898) Майор (3 ноември 1908) Подполковник (18 май 1913) Полковник (30 май 1916) запасен Генерал-майор (31 декември 1935)

Образование Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1888)

Награди Орден „Св. Александър“, VI степен с корона Медал За бракосъчетанието на княз Фердинанд I с княгиня Мария Луиза сребърен без корона (1893) Знак „За 20 години отлична служба“ (1907) Кръст за независимостта на България 1908 (1909) Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас Медал за участие в Балканските войни (1912-1913) Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас (1917) Медал за участие в Европейската война (1915-1918) Орден „Св. Александър“, IV степен, с мечове в средата (1921) Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Външни препратки Героите на Каймак-Чалан: Полковник Никола Рангелов Христов Никола Христов: Царските офицери са били истински офицери – достойни и много почитани

Бележки

Източници

Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Девети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ III степен Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ VI степен Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Родени в Перущица Категория:Починали в Сливен