Външната политика на Азербайджан започва с обявяването на незавимостта ѝ на 28 май 1918. Държавата е член на ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), „Партньорството за мир“ към НАТО, Съвета на евро-атлантическото партньорство, Световната здравна организация, Европейската банка за възстановяване и развитие, Съвета на Европа, Тюркския съвет, Договора за обикновените въоръжени сили в Европа, Общността на демокрациите, Международния валутен фонд и Световната банка.
Двустранни отношения 166 държави имат установени дипломатически отношения с Азербайджан. 52 посолства, 2 главни консулства и 11 дипломатически мисии и представителни бюра са създадени в Баку. Азербайджан разполага с посолства в 56 държави и 9 консулства в 7 държави.
Армения Отношенията между Азербайджан и Армения са белязани най-вече от териториалните конфликти, които засягат Нагорни Карабах, причина за войната до 1994 г. и образуването на Нахичеванския анклав. Не съществуват официални дипломатически отношения между двете държави, които на практика са постоянно във война и напреженията остават все така силни.
Веднъж постигнали независимост в 1918 г. и 1921 г., двете демократични републики имат тежки двустранни отношения, най-вече след арменско-азербайджанската война между 1918 – 20 г., a непосредствено след това биват интегрирани в Закавказката съветска федеративна социалистическа република до 1939 г., логично след това и в СССР. И двете държави се връщат към независимост през 1991 г.
Що се отнася до мобилността на гражданите на двете държави, има наложена перманентна забрана за влизане в Азербайджан. Издаването на виза за влизане в Азербайджан е системно отказвано на арменски граждани и на всички лица с тази народност.sur National Conference on Soviet Jewry (NCSJ) Влизането в Азербайджан се отказва и на хора, които имат виза, издадена от властите в Нагорни Карабах или разполагат с разрешително за престой. Същото се отнася за седемте азербайджански окупирани региона, което от своя страна допринася за засиленото напрежение по границата между двете държави.
На 3 септември 2012 г., президентът на Азербайджан, Илхам Алиев предлага да предостави дом и заплащане на всички просрочени задължения на азербайджанския офицер Рамил Сафаров, който през 2004 година е осъден на доживотен затвор в Унгария, след като обезглавява арменския лейтенант Гурген Маграрян в съня му. Двамата са били на обучение, организирано от НАТО в Будапеща. В отговор на думите на Алиев, арменският президент Серж Саркисян се обявява готов всеки момент за „нова война“ с Азербайджан.www.rfi.fr
В началото на април 2016 г. започват сблъсъците между карабахските и азербайджанските войници на фона на тлеещия конфликт в Нагорни Карабах.www.rfi.fr
Франция Отношенията на Азербайджан с Франция са относително стари, но най-силно се развиват от началото на XX век. Франция е втората държава, която на 31 декември 1991 г. признава независимостта на Азербайджан. По-малко от една година по-късно, през 1992, Франция отваря посолство си в Баку. Оттогава двете страни се сближават културно, икономически и политически. Президентът Алиев избира именно Франция за своя първа дестинация, по време на официалната си визита в чужбина през месец януари 2004 г. Франция има роля на ко-президент на Минската група към ОССЕ, чиято работа е мирното разширение на конфликта между Армения и Азербайджан – конфликтът за Нагорни Карабах. Петата република играе основна роля в отношенията между ЕС и Азербайджан, по-конкретно във връзка с европейската политика за съседство. Ayaz Godjaev, Les relations contemporaines franco-azerbaïdjanaises, 1999, p. 52
История Първите търговски отношения между Франция и Азербайджан датират от династията на Абасидски халифат, през 9 и 10 век, тъй като пътят на коприната минава през Азербайджан. Отношенията се развиват слабо до 1708 година, когато се подписва първото търговско споразумение между Франция и Сефевидската държава. От културна гледна точка, писатели като Александър Дюма и Жорж Санд Kamal Abdoulla et Michel Malherbe, Parlons azerbaïdjanais : langue et culture, l'Harmattan, 2008, 233 p, l'Harmattan, 2008, 233 p.(ISBN 9782296055841, lire en ligne [archive]), представят азербайджанската и персийската култура в своите разкази и пътеписи, дори превеждат азербайджанска поезия. Отношенията между Франция и Азербайджан се развиват значително най-вече с идването на ХХ век.
20 век Френско-азербайджанските отношения се формализират в периода от май 1919 г. до април 1920 г. На 9 август 1919 г. Парижката префектура създава Френски комитет в Кавказ, с цел подпомогне развитието на икономическите връзки между Франция и АзербайджанBeatrice Penati, Les „prométheens“ avant le „prométheisme“ [archive], sur Academia, както и между Франция и Грузия. През този период се публикуват три книги, карта на Азербайджан, вестникарски статии и 12 бюлетина. От 1926 г. списание Азербайджан започва да се отпечатва и публикува в Париж, с помощта на партия Мусавата.
Със съветизацията на Азербайджан през следващите години отношенията между Франция и Азербайджан се трансформират във френско-съветски, като тук се включват всички съветски държави.Guy Imart, Cahiers du monde russe et soviétique : Un intellectuel azerbaïdjanais face à la Révolution de 1917 : Sämäd-ağa Ağamaly-oğlu, décembre 1967 (lire en ligne [archive]), p5528 à 559 След разпадането на СССР през 1991 г. Азербайджан обявява независимост на 31 август. Франция е втората страна, която признава независимостта на страната на 31 декември същата година. Изпратена е делегация, председателствана от Бернар Кушнер«La revanche de Kouchner » [archive], sur Le Point, 23 janvier 2007, тогава държавен секретар по хуманитарните въпроси. Делегацията остава в страната до края на 1993 г., поради натиска, упражняван от арменската диаспора върху френската политическа класа. Установяването на по-дълбоки отношения между Франция и Азербайджан наистина е възпрепятствано от конфликта в Нагорни Карабах, тъй като Азербайджан се опасява, че арменската диаспора във Франция ще повлияе на разрешаването на конфликта и ще му се противопостави.
Изборът на Алиев за президент на Азербайджан през октомври 1993 г. засилва сближаването между двете държави, водено от желанието на новия президент да отвори държавата си за международната общност.(en)«The return of Heydar Alyiev » [archive], sur Esiweb, mars 2011 Той избира като първа дестинация Франция за официалното му посещение в чужбина през декември 1993 и там се среща с Митеран. Сближаването на двете страни се обуславя с подписването на Договор за приятелство, разбирателство и сътрудничество на 20 декември 1993 г., както и с откриването на Посолство на Азербайджан в Париж към края на 1994 г.« LE TRAITÉ D'AMITIÉ, D'ENTENTE ET DE COOPÉRATION DU 20 DÉCEMBRE 1993 : UN CADRE JURIDIQUE ADAPTÉ AU DÉVELOPPEMENT À VENIR DES RELATIONS BILATÉRALEs « » [archive], sur Sénat
На 11 октомври 1996 г., френският министър на външните работи, Шарет, заминава за Азербайджан за да дискутира с Президента разрешаването на конфликта за Нагорни Карабах. Той заявява, че Франция ще участва и ще съдейства за мирното справяне с положението. От 13 до 15 януари 1997 г. двустранните отношения продължават да се развиват и френският президент Жак Ширак кани на посещение Алиев. В същото време много френски фирми и предприятия са готови да инвестират в петролната индустрия в Азербайджан. Jacques Amalric, «La diplomatie française renoue avec le CaucaseTournée du ministre Hervé de Charette dans une région où de nombreux conflits restent en germe » [archive], sur Libération.fr, 14 octobre 1996Политическите и икономически отношения между двете държави се развиват бурно в следващите години.
Дипломация През 2001 г., Азербайджан достига връхна точка в сближаването си с Европа като става член на Съвета на Европа на 25 януари. На 19 и 20 ноември 2007 г., вследствие на силното икономическо развитие на Азербайджан (с един от най-високите темпове на растеж в света, около 35%), Президентът Илхам Алиев посещава Франция и се среща с тогавашния президент Никола Саркози, който предвижда засилване на френското присъствие в Азербайджан в икономически план.0La visite d’Aliev, le Président de l’Azerbaïdjan
На 16 юни 2011 г., френският министър по Сътрудничеството, Анри дю Ренкур, прави официално посещение в Азербайджан, като част от дипломатическата му обиколка в Кавказ. Henri de Raincourt, «Déclaration de M. Henri de Raincourt, ministre de la coopération, en réponse à une question sur le Haut-Karabagh, au Sénat le 23 février 2012.» [archive], sur Vie Publique, 23 février 2012Той се среща с Министър-председателя на Азербайджан и заявява подкрепата си за създаване на френско училище в Баку.« Déplacement de Henri de Raincourt dans le Caucase (15 au 18 juin 2011) » [archive], sur Ambassade de Géorgie en France et à Monaco Няколко седмици по-късно, Ален Жюпе пристига на визита в страната, тогава министър на външните и европейски работи. На 6 и 7 октомври същата година, Никола Саркози пристига в Азербайджан.
Азербайджан от своя страна подкрепя изграждането на Зала за ислямско изкуство в Лувъра през 2012 г. Разбира се, на откриването ѝ присъства азербайджанския президент.Sabine Gignoux, « L’investissement des mécènes étrangers au musée du Louvre » [archive], sur La Croix, 20 septembre 2012 От 6 до 9 декември 2012 г., Директорът на Дирекция „Централна Европа“ към Министерство на външните работи, Ерик Фурние, прави няколко официални срещи в Баку, особено важна от които е с министъра на външните работи Елмар Мамадяров, като се дискутира икономическото сътрудничество. Тези чести срещи и посещения се описват от Лорен Фабиус като „силно развитите“ за двустранните отношения.«Entretien de Laurent Fabius et de Hélène Conway-Mouret avec le ministre des Affaires étrangères d’Azerbaïdjan » [archive], sur Diplomatie.gouv, 30 juillet 2012 Същата година на 25 февруари, азербайджанският министър на земеделието, Исмат Абасов, посещава фабриката за сирене Ришмонд в град Орн (Франция) и няколко други предприятия. Няколко седмици по-късно се организира първото побратимяване на градове между двете държави. На 23, 24 и 25 януари 2014 г. се провежда срещата на Минската група за разрешаване конфликта за Нагорни Карабах. Срещата е председателствана от Франция и се провежда в Париж.« Présence des ministres des Affaires étrangères arménien et azerbaïdjanais à Paris pour une Réunion du groupe de Minsk » [archive], sur Diplomatie.gouv, 23 janvier 2014
За обиколката си в Кавказ, Франсоа Оланд избира за първа държава Азербайджан, където се среща както с азербайджанския си колега, така и с много представители на бизнеса.
Търговски отношения През 2013 г. Азербайджан произвежда повече от 30 милиона м3 газ и 1 милиона барела с петрол на ден, което я прави най-развитата страна в Кавказ, имаща най-силни отношения с Франция.Olga Leroy, « Crise politique en France : et si la solution venait d’ailleurs ? » [archive], sur Les Echos, 30 mai 2014 През 2000 г., Франция фигурира сред основните търговски партньори, сред които се нареждат Италия, Русия, Израел, Турция.« La France en Azerbaïdjan » [archive], sur Ambafrance, 14 mars 2013
От 2005 г. насам търговският обмен между двете страни се увеличава и расте с всяка година. От 494 млн. евро през 2005 г., до над 1,8 млрд. евро за 2008 и 3,2 млрд. евро за 2011. Пиковете на френския внос са вследствие спирането на доставки въглеводород от Либия. Всъщност 99,9% от износа на Азербайджан към Франция е съставен от петрол и газ. През 2012 г., Франция значително намалява нуждите си от въглеводороди и вносът от Азербайджан пада до 1,9 млрд. евро.« La France en Azerbaïdjan » [archive], sur Ambafrance, 14 mars 2013