Шер (), с рождено име Шерилин Саркисян (Cherilyn Sarkisian), е американска поп певица и актриса от арменски произход по бащина линия и 1/16 чероки-индианка по майчина линия. Носителка е на наградите Оскар, Грами, Тони , Еми, БАФТА, Златен глобус, както и има звезда на Алеята на Славата в Холивуд.
Шер е родена на 20 май 1946 г. в малкото градче Ел Сентро – Калифорния. Нейното истинско име е Шерилин Ла Пиер Саркисян (Cherilyn La Pier Sarkisian). Тя има арменски произход по бащина линия, a майка ѝ e полуфранцузойка-полуиндианка. Когато Шер е още съвсем малка, баща ѝ напуска семейството, оставяйки майка ѝ, Джорджия Холта, неуспяла актриса, да се грижи сама за Шерилин. По-късно правят няколко опита да се съберат и да запазят семейството си, но безуспешно. На 16 години Шер напуска училище и заминава заедно с приятелка за Лос Анджелис да си търси късмета и изпълнена с мечти да покори Холивуд. Амбициозната провинциалистка се влюбва в 27-годишния музикант и композитор Салваторе Боно – Сони, за когото по-късно се омъжва. От този брак през 1969 г. се ражда дъщеря им Честити. Скоро след развода си със Сони, Шер се омъжва отново за едно от лошите момчета на рокендрола – Грег Олман, от когото има син – Илайджа.
Шер умее много добре да подбира песните си и знае как да ги изпълнява с емоционална сила и характерен тембър. В допълнение към убедителните ѝ способности на вокален стилист и към имиджа ѝ на знаменитост от световна величина, тя същевременно демонстрира забележителна издръжливост и способност за адаптация, които са ѝ позволили да направи много хитове в различни периоди и десетилетия, като в същото време успява да блести и в други творчески полета – като киното и модата.
Кариера 1962 – 1964: Началото преди големия старт
Кариерата на Шер започва в началото на 60-те години на ХХ век, когато среща Сони Боно – музикант и политик. Той започва да я използва като беквокалистка, а скоро продуцира и сингъл за нея – „Ringo I Love You“. Парчето обаче не оставя никакви следи. Скоро Шер и Сони започват да се изявяват като дует, отначало под името Сизър и Клио (Цезар и Клеопатра), и бързо записват няколко песни – „The Letter“, „Do You Wanna Dance“ и „Love Is Strange“, които така и не носят желания успех. В края на 1964 Шер (тогава още под името Шерилин), сключва договор със звукозаписната компания „Liberty Records“, а Сони играе ролята на продуцент. Песента „Dream Baby“ е харесана от радиостанциите и скоро става локален хит. Месец след това Сони и Шер сключват договор с „Reprise Records“ и реализират първия си сингъл – „Baby Don't Gо“. Песента бързо става голям хит в Лос Анджелис, след което двамата отново сменят компанията и се прехвърлят в „Atlantic Records“.
1965 – 1966: Звездният миг През април 1965 г. първият им запис за новите издатели – „Just You“, стига до 20-о място в класациите. Това е началото на успехите за дуото, но междувременно Шер продължава да записва самостоятелно и с „Imperial Records“. Същата година Сони и Шер достигат върха на популярността си. Песента им „I Got You Babe“ успешно се конкурира дори и с изпълненията на Бийтълс и Елвис Пресли, и печели номер едно във всички класации. През същата година Шер издава и първия си самостоятелен хит – „All A Really Want To Do“. Сони и Шер вече са истински звезди и песните им достигат до много държави по света. През 1966 г. издават няколко албума и няколко хита, сред които най-открояващ e – „Little Man“. Шер издава и няколко самостоятелни хита – „Where Do You Go“, „Sunny“, „Alfie“, „I Feel Something In The Air“, както и „Bang Bang“, която става масово пята и от други изпълнители, на различни езици, и използвана и във филми.
1967 – 1969: Проба в Киното Сони и Шер вече са доказани музиканти, но двамата имат и артистични заложби, затова са поканени да участват във филм. Кинолентата се казва – „Good Times“. Междувременно продължават да записват албуми и през 1967 г. се появява вторият им голям хит – „The Beat Goes On“, както и самостоятелните хитове на Шер – „You Better Sit Down Kids“ и „Mama“. През 1969 г. дуото отново са поканени да участват във филм, но този път взима участие само Шер. По време на снимките тя е вече бременна и в края на годината се ражда първородната им дъщеря – Частити.
1971 – 1974: Телевизионна и музикална звезда
През 1971 г. Шер се завръща на музикалната сцена след едногодишна пауза поради грижите около малката Частити, издавайки нов албум и нови хитове – „Gypsys, Tramps and Thieves“ и „The Way Of Love“, които са начело на всички класации. Имайки предвид успеха на двата филма през 1960-те, Сони и Шер получават предложение за самостоятелно телевизионно шоу със заглавие „Часът на комедията със Сони и Шер“, където разказват за това което ги събира заедно, като сипят шеги и закачки от ефира. Те се връщат и към музиката, издавайки дуетните хитове – „All I Ever Need Is You“ и „A Cowboy's Work Is Never Done“. Успех постигат и самостоятелните песни на Шер – „Living In A House Divided“, „Don't Hide Your Love“, „Am I Blue“, „Half-Breed“, „Carousel Man“, „Dark Lady“, „Train Of Though“. През 1974 г. Сони и Шер се развеждат. Няколко месеца след това двамата продължават да водят телевизионното си шоу, но зрителите усещат меланхолията, това че не е същото както преди и предаването се разпада.
1975 – 1982: Солова кариера и модна икона
Шер започва напълно самостоятелна кариера. Омъжва се за Грег Олман, от когото има син – Илайджа. Издава няколко солови хита – „These Days“, „Geronimo's Cadillac“, „Long Distance Love Affair“, „Pirate“. Започва да води отново комедийно шоу, но този път нейно самостоятелно. За нея започват да работят най-добрите дизайнери в света. Шер става истинска модна икона, сменяйки в предаване до 20 – 30 ексцентрични тоалета. През 1978 г. шоуто се разпада, но следващата година е нов дисковръх за Шер, която издава хитовете – „Take Me Home“, „Hell On Wheels“, „It's Too Late“, „Holdin' Out For Love“, „Bad Love“. През 1981 г. изненадва с успешния дует с Meat Loaf – „Dead Ringer For Love“.
1983 – 1987: Филмова звезда и музикална пауза
За да докаже на себе си и на останалите, че има талант и като актриса, Шер посвещава голяма част от 80-те години на ХХ век именно на своята актьорска кариера. Началото е с признатата ѝ роля в режисираната от Робърт Олтман бродуейска пиеса – Come back to the five and Dime, Jimmy Dean, Jimmy Dean (която повтаря и в последвалата филмова версия). Получава номинации за Оскар и Златен глобус за филмите – „Silkwood“ и „Mask“, а за 1987 г. печели Оскар за най-добра женска роля с участието си във филма „Лунатици“.
1987 – 1992: Завръщане към музикалната сцена В края на 1987 г. Шер е вече доказана актриса, с множество участия във филми и награда Оскар, но се завръща и към музикалната сцена, с нов стил и имидж, издавайки албума – „Cher“, с включени хитове – „I Found Someone“, „We All Sleep Alone“, „Main Man“, както и новата рок версия на „Bang Bang“. Шер е истинска рок звезда и продължава да оглавява класациите с хитовете от следващия си албум от 1989 г. – „Heart Of Stone“, „If A Could Turn Back Time“, „Just like Jesse James“, „After All“. През 1990 г. се снима във филма „Русалки“, като саундтрака към филма – „The Shoop Shoop Song“ се превръща в невероятен хит, а на следващата година песните – „Save Up All Your Tears“ и „Love And Understanding“ набират моментално скорост.
1995 – 1996: Режисьорски дебют В началото на 1995 г., след няколкогодишна музикална пауза, Шер отново изгрява с триото – „Love Can Build A Bridge“, с Chrissie Hynde и Neneh Cherry. Следващият сингъл, който издава и се превръща в емблематичен е „Walking In Memphis“, оригиналът на когото е на Mark Cohn. В края на годината излиза албумът – „It's A Man's World“, който е дореализиран през 1996 г. Открояват се песните – „One By One“, „Not Enough Love In The World“, „The Sun Ain't Gonna Shine Anymore“. През 1996 тя взима участие в главните роли на филмите „Вярна“ и „Ако стените можеха да говорят“, като на втория е и режисьор. В резултат на това обаче Шер се изтощава емоционално и физически. Хроничната ѝ умора я кара да се оттегли за известно време от публичното пространство.
1998: Смъртта на Сони Боно В началото на 1998 г. своята гибел намира първата ѝ любов и дългогодишен приятел – Сони Боно. Това е емоционален срив за скандалната певица. Вестниците я обвиняват, че хленчи на микрофона, когато на погребението си казва последно сбогом със Сони.
1998 – 2000: Ерата на Believe През първата половина на 1998 г. Шер е смятана за една от залязващите изпълнителки, изминала своя професионален път, изпълнен с постижения. Но това се оказва само мит. През втората половина на годината се ражда може би най-големият хит на звездата – песента „Believe“ застава начело на всички класации по света, печели наградата Грами и много други. По същото време се появява и албумът „Believe“, като в него са включени не по-малките хитове – „Strong Enough“, „All Or Nothing“, „Dov'é L'amore“, „The Power“. Песента „Believe“ продава 11 милиона копия като сингъл, превръщайки се в най-продавания такъв за времето си, а едноименният албум е продаден в над 20 милиона копия, заемайки първи позиции в музикалните класации в десетки държави. За Шер вече не се говори като за залязващ артист, а като за единствената изпълнителка на възраст над 50 години, с хит номер 1 във всички класации, харесвана от млади и стари. През 1999 поп иконата прави и едно от най-мащабните си турнета – „Do You Believe Tour?“, изнасяйки 121 концертни шоу спектакъла на три континента (Северна Америка, Европа и Африка). С приходите си от 160 милиона долара турнето става едно от най-печелившите на жена артист. През същата година Шер се снима във филма „Чай с Мусолини“.
2001 – 2005: Living Proof, 40 години на сцена, Прощално турне
В началото на 2001 г. е реализиран дуетът с Ерос Рамацоти – „Piú Che Puoi“, а в края на годината поредният албум – „Living Proof“. Пилотният сингъл – „Ihe Music's No Good Without You“ бързо набира скорост, а песента „Song For The Lonely“ е посветена на атентата в Ню Йорк на 11.09.2001 г., в памет на всички загинали и пострадали. Други хитови парчета от албума са „A Different Kind Of Love Song“, „Alieve Again“, „Love One another“, „When The Money's Gone“, „Rain Rain“, „Love Is A Lonely Place Without You“. Въпреки някои пробиви в класациите, албумът така и не успява да надмине успеха на „Believe“.
През втората половина на 2002 г. Шер предприема поредното си турне, но този път прощално. В продължение на три години тя изнася над 325 грандиозни шоу спектакъла в Северна Америка, Европа и Австралия. Приходите ѝ достигат до 250 000 000 долара и гранд-дамата печели класациите за най-мащабно и успешно турне на жена изпълнител. Шер и до днес държи рекорда за най-дълга концертна обиколка – три години и половина. Концертът ѝ в Маями, на който присъстват 20 000 души е излъчен по HBO и отбелязва най-високия рейтинг на телевизията до този момент – 17 милиона души гледат неговото излъчване. Тя е провокативна и винаги залага на новаторски крещящ стил, с който нерядко е скандализирала публиката си. Има специално отношение към модата и още с първите си появявания на сцената шокира с авангардните си облекла. Нейното набито око по отношение на модните тенденции е оценено и от най-видните моделиери, но парадоксално Шер всяка година попада и в класациите на най-зле облечените жени.
2008 – 2011: Caesar's Palase и Бурлеска В началото на 2008 г. Шер получава предложение в продължение на три години да изнесе над 200 шоу спектакъла в „Caesar's Palase“, Лас Вегас, срещу 60 милиона долара на година. Изпълнителката нарушава решението си, че се оттегля от сцената и подписва договора. Концертите приключват през май 2011 г. През 2010 г. започват снимките за филма „Бурлеска“, през 2011 мюзикълът е факт, а Шер си партнира с Кристина Агилера. Много от песните на двете звезди във филма стават популярни, но несъмнено „You Haven't Seen The Last Of Me“ грабва вниманието на меломаните и печели „Златен глобус“.
2013 – 2014: „Closer To The Truth“ и „Dressed To Kill Tour“