Илия Савов Бобчев е български юрист, писател и литературен деец, общественик.
Биография Илия Бобчев е роден на 29 октомври 1873 година в град Елена. Брат е на Стефан Бобчев и Никола Бобчев. Учи в родния си град, след което в 1892 година завършва гимназия в Русе и в 1896 година Юридическия факултет на Висшето училище в София. Работи като съдия в Разград и Хасково. После е адвокат в София, а от 1899 година - в Пловдив, където е деец и на македоно-одринското дружество. В 1899 година е избран за депутат в X народно събрание, а в 1911 година – в V велико народно събрание.
Бобчев започва да пише още млад. публикува във вестниците „Пловдив“, „Мир“, „Стара планина“, както и в списанията „Полет“, „Илюстрация светлина“, „Български преглед“, „Българска сбирка“, „Юридически преглед“, „Славянски глас“, в което публикува преводи от руски език. В 1903 - 1904 година Илия Бобчев е редактор на вестник „Родопски ек“. Използва псевдонимите Любен Певецов, Л. Певецов, Ил. Савов, И. Самоиловски, Ил. Б., И. С., И. С. Б.
Умира в София на 9 октомври 1936 година.
Библиография
„Как ще напредва нашата партия?“ (1903), „Какво казва законът върху търговските книги?“ (1903), „Коя трябва да е първата ни работа, кога пазим правата си? Съвети за ония, които не щат да ходят по съдилищата, както и за онези, които се принуждават да се съдят“ (1903), „Значение на славянската взаимност и на славянските благотворителни дружества“ (1904), „Христо Г. Данов. Живот и народна просветна деятелност“ (1905), „Каква е Народната партия?“ (1905), „Нека се опознаем!“ (1906), „Яким Груев 1828-1908“ (1908, в „Илюстрация светлина“), „Кой е Иван Евстатиев Гешов? Реч, произнесена в чест на Ив. Ев. Гешов в Пловдив на 27 януари т. г.“ (1908), „Важни заслуги на Народната партия“ (1908), „Значение на руския език и литературата в България“ (1912), „Поробване и понемчване на балтийските славяни“ (1914), „Задачи на общинската стопанствена дейност“ (1919), „Македонските българи и българската национална просвета предимно до учредяването на българската екзархия. Кратък исторически преглед“ (1922), „Васил Друмев – Климент Търновски“ (1926), „Великият рилски подвижник“ (1927; 1946; 2006), „По кървавите дири на славния подвиг 1868“ (1928), „Честита радост!“ (стихотворения, под псевдонима Любен Певецов, 1930), „Хаджи Димитър, Стефан Караджа и техните другари“ (1930), „Нека обичаме повече България! Изводи, спомени и мисли на един скромен общественик“ (1931), „Пред жертвеника на България. Молитвени песни“ (стихове, подписани като Любен Певецов, 1931), „За Бога и за България“ (стихове, 1932), „Живот, дейност и възгледи на Иван Евстатиев Гешов 1849-1924“ (1933), „Слава на българския дух! По случай празника на българската книга“ (1933), „Обществена солидарност или християнско милосърдие. Опит за уреждане всеобща благотворителна повинност и братска взаимопомощ в България и между българите“ (1934), „На труд за България! Венци за светия български труд“ (1934), „Песен на българите и на българската сила. В чест на българските юнаци и славянски соколи“ (1935), „След горчивите уроци. Най-желателни нововъведения в нашето управление. Принос към разрешаване въпросите на деня“ (1936).
Бележки
Категория:Български писатели Категория:Български юристи Категория:Български преводачи Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет Категория:Дейци на ВМОК Категория:Български политици (1878 – 1918) Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Родени в Елена Категория:Починали в София