Испанска партия

Испанска партия е шахматен дебют, характеризиран с ходовете:

е4 e5 Кf3 Кc6 Оb5. На много езици Испанската партия се нарича „дебют на Руй Лопес“ или само „Руй Лопес“ (), наречен на испанския епископ и шахматист, анализирал този шахматен дебют.

Дебютът е известен от някои от най-ранните писмени теории на съвременния шах в края на XV век и остава един от най-популярните шахматни дебюти и до днес. Белите развиват офицер на активното поле b5, атакуват коня на черните, който пази пешката на e5, и им позволява рокада на царския фланг.

Вариантите са разделени на две основни групи според отговора на черните: Игри без хода 3. ... a6 с най-популярни продължения: 3. ... Kf6 – Берлинска защита (основен вариант), 3. ... Oc5 – Класическа защита Кордел, 3. ... f5 – Гамбит Яниш, 3. ... d6 – Защита Щайниц, 3. ... Kd4 – Защита Бърд. Игри с хода 3. ... a6 – Защита Морфи, считана за основна линия с най-изследвани продължения:

4. О:c6 – Разменен вариант, 4. Oa4 d6 – Подобрена защита Щайниц, 4. Oa4 Kf6 5. 0-0 К:e4 – Открити варианти, 4. Oa4 Kf6 5. 0-0 Oe7 – Закрита защита.

История Испанският свещеник Руй Лопес де Сегура през 16-ти век систематично е изучавал този и други дебюти в своята 150-странична шахматна книга „Libro del Axedrez“, написана през 1561 г. Лопес е защитавал хода 3.Оb5 като по-добър от 3.Оc4 и е бил на мнение, че черните трябва да играят 2.... d6 (Защита Филидор), за да го избегнат. Въпреки че на много езици носи неговото име, този конкретен дебют е включен в ръкописа от Гьотинген, който датира от около 1490 г. Популярното използване на дебюта на Руй Лопес обаче не се развива до средата на 19 век, когато финландският и руският теоретик Карл Йениш публикува подробна статия за 1. e4 e5 в броя от декември 1847 г. на първото френско и световно шахматно периодично списание Le Palamède, последвана от съкратена версия в Chess Player's Chronicle (1848) и допълнителна статия в същото издание през 1849 г.

Испанската партия отдавна се смята за най-важния дебют сред Откритите игри на майсторско ниво. Почти всеки играч го е използвал в даден момент от кариерата си, често с двата цвята. Поради трудността за черните да постигнат равенство, често срещан прякор за дебюта е „Испанското мъчение“.

Основна идея Основната идея на белите е първо да завършат развитието на царското крило с къса рокада и след това да продължат с Оb5:c6 или да отворят центъра с d2-d4.

На най-основно ниво, третият ход на белите напада черния кон, който защитава пешката на e5 от нападение от коня на f3. Очевидната заплаха на белите да спечелят черната пешка с 4. Оb5:c6 d7:c6 5. Кf3:e5 е илюзорна – черните могат да играят 5. ... Дd8-d4, заплашвайки коня и бялата пешка на е4. Например след 6. Кe5-f3 Дd4:e4 черните възстановяват загубената пешка с печалба на инициатива. Това играе основна роля в разменния вариант и е оправдание за 3. ... a7-a6, популяризиран от Пол Морфи.

Дамският кон често остава на b1, а белите имат възможност да подготвят подхода си в центъра с c2-c3. Те могат да запазят пешката е4 с хода Tf1-e1, ако е необходимо. Ако офицерът на b5 е нападнат с a7-a6, той обикновено се оттегля на a4 и след по-нататъшното преследване b7-b5 – на b3, като заема важния диагонал a2-g8. В днешно време ходът 4. Оb5–a4 е основният вариант.

В сравнение с Италианската партия, белите има предимството, че офицерът е по-малко изложен на b3, отколкото на c4, и че черните са отслабили дамския си фланг с ходовете a7-a6 и b7-b5. Това позволява на белите контраигра на дамския фланг с хода а2-а4, който да отвори линията а за топа на a1.

Варианти Ходът 3. Оb5 е добър за белите, но тъй като не носи никаква непосредствена заплаха, черните могат да отвърнат по най-различни начини, обединени в две големи групи: с хода 3. ... а6 или без него.

Испанска партия без хода 3. ... а6 C60 1. e4 e5 2. Kf3 Kc6 3. Ob5 Необичайни трети ходове на черните и 3. ... g6: 1. e4 e5 2. Кf3 Кc6 3. Оb5 a5 – Български вариант; 1. e4 e5 2. Кf3 Кc6 3. Оb5 b6 – Гамбит Ротари–Албани; 1. e4 e5 2. Кf3 Кc6 3. Оb5 Оb4 – Плоска защита (Вариант Алапин). Това продължение не създава големи проблеми за белите при развитието на инициативата. 1. e4 e5 2. Кf3 Кc6 3. Оb5 Оb4 4. c3 Оa5 5. О:c6 d:c6 – Вариант Алапин, Плосък гамбит. 1. e4 e5 2. Кf3 Кc6 3. Оb5 Оe7 – Вариант Лусена (рядко използван). 1. e4 e5 2. Кf3 Кc6 3. Оb5 d5 – Испански контрагамбит. 1. e4 e5 2. Кf3 Кc6 3. Оb5 d5 4. К:e5 Дg5 5. К:c6 – Испански контрагамбит, Гамбит Хардинг. 1. e4 e5 2. Кf3 Кc6 3. Оb5 d5 4. К:e5 Дg5 5. 0-0 – Испански контрагамбит, Контрагамбит Хардинг, Гамбит Фрике. 1. e4 e5 2. Кf3 Кc6 3. Оb5 f6 – Нюрнбергски вариант (рядко използван). 1. e4 e5 2. Кf3 Кc6 3. Оb5 g5 – Гамбит Брентано (рядко използван). 1. e4 e5 2. Кf3 Кc6 3. Оb5 g6 – Флангова защита (Защита Пилсбъри). Вариантът предоставя на белите значителна свобода на действията. 1. e4 e5 2. Кf3 Кc6 3. Оb5 g6 4. c3 f5 – Флангова защита, Гамбит Кевиц. 1. e4 e5 2. Кf3 Кc6 3. Оb5 g6 4. d4 e:d4 5. К:d4 Оg7 6. Оe3 Кge7 7. Кc3 0-0 8. Дd2 d5 – Защита Козио, Гамбит Тартаковер (рядко използван). 1. e4 e5 2. Кf3 Кc6 3. Оb5 Кa5 – Защита Полък (рядко използвана). 1. e4 e5 2. Кf3 Кc6 3. Оb5 Кb8 – Вариант на отстъпление (рядко използван). 1. e4 e5 2. Кf3 Кc6 3. Оb5 Кge7 – Защита Козио (рядко използвана). 1. e4 e5 2. Кf3 Кc6 3. Оb5 Кge7 4. Кc3 g6 – Защита Козио, Вариант Полсен (рядко използван). 1. e4 e5 2. Кf3 Кc6 3. Оb5 Дe7 – Вариант Виноградов (рядко използван). C61 1. e4 e5 2. Kf3 Kc6 3. Ob5 Kd4 – Защита Бърд. Черните удвояват пешките на линия d. Шансовете на белите са по-добри, тъй като черната пешка на d4 представлява повече слабост, отколкото сила. 1. e4 e5 2. Kf3 Kc6 3. Ob5 Kd4 4. К:d4 e:d4 5. 0-0 Кe7– Защита Бърд, Вариант Полсен. C62 1. e4 e5 2. Kf3 Kc6 3. Ob5 d6 – Защита Щайниц. Това е силна, но пасивна защита. C63 1. e4 e5 2. Kf3 Kc6 3. Ob5 f5 – Гамбит Яниш. Това остро продължение на гамбита е въведено на практика в средата на 19 век от руския шахматист Яниш. След приемане на гамбита от белите, черните обикновено получават обещаваща игра. През 1902 г. обаче немският анализатор Е. Дикхоф предлага система на игра, започваща с ход 4. Kc3, което води до предимство за белите. Усложненията, които възникват за белите в системата на Дикхоф, са големи, но в много случаи завършват с решително предимство. Но в края на 40-те години на ХХ век Давид Бронщайн открива редица контраигрални планове, които оставят перспективи за черните след 4. … f:e4 5. K:e4 Kf6. В момента вариантът с ход 4. d3, водещ до спокойна игра, също се счита за приемлив.

C64 1. e4 e5 2. Kf3 Kc6 3. Ob5 Oc5 – Защита Кордел или Класическа защита. Една от най-старите защити в Испанската партия. Белите превземат центъра и шансовете им заслужават предпочитание. C65–C67 1. e4 e5 2. Kf3 Kc6 3. Ob5 Kf6 – Берлинска защита. Една от най-стабилните защити в Испанската партия. Отдавна е известна със своята солидност и равенство и често е наричана „Берлинската стена“. Берлинската защита се е играла в края на XIX и началото на XX век от Емануел Ласкер и други, които обикновено са отговаряли на 4.0-0 с 4...d6 в стила на Защитата Щайниц. Този подход в крайна сметка губи популярност, както и старата форма на Защитата Щайниц, поради своята пасивност и целият вариант става рядък. Артър Бисгайер играе Берлинската защита в продължение на десетилетия, но винаги избира варианта 4.0-0 К:e4. Откакто Владимир Крамник успешно използва линията като оръжие четири пъти срещу Гари Каспаров в мача им за Световната титла по шахмат през 2000 г., берлинската шахматна линия преживява забележителен ренесанс: дори играчи с динамичен стил като бившите световни шампиони Гари Каспаров и Веселин Топалов, а също Алексей Широв и Хикару Накамура са я играли, а Магнус Карлсен и Вишванатан Ананд я използват (Карлсен широко) по време на Световните първенства по шахмат през 2013 и 2014 г.

C65 1. e4 e5 2. Kf3 Kc6 3. Ob5 Kf6 4. d3 (d4) – Берлинска защита с 4. d3 или d4: 1. e4 e5 2. Kf3 Kc6 3. Ob5 Kf6 4. d3 – Анти-Берлин (основен вариант на Берлинската защита). Вилхелм Щайниц, като световен шампион, постига много впечатляващи победи, използвайки този ход.Horowitz and Reinfeld 1954, p. 59. Обичайният отговор за черните е 4. … d6 и 4. … Оc5, като последният е по-популярен, на който белите отговарят с 5. 0-0, 5. О:c6 и 5. c3. Черните могат също да отговорят на 4. d3 със защитата на Мортимър 4. … Кe7, създавайки Капан на Мортимър 5. К:e5 c6!. При 6. Оа4 Да5+ белите губят офицера, а при 6. Ос4 Да5+ – коня. 1. e4 e5 2. Kf3 Kc6 3. Ob5 Kf6 4. d4 К:e4 5. 0-0 Кd6 6. O:c6 d:c6 7. d:e5 Кf5 8. Д:d8+ Ц:d8 – Берлински ендшпил. C66 1. e4 e5 2. Kf3 Kc6 3. Ob5 Kf6 4. 0-0 d6 – Берлинска защита с 4. 0-0 d6. C67 1. e4 e5 2. Kf3 Kc6 3. Ob5 Kf6 4. 0-0 К:е4 – Берлинска защита, Открити варианти.

Испанска партия с хода 3. ... а6 Най-често играният трети ход за черните е 3. ... a6, известен като Защита Морфи, който принуждава белите да решат дали да оттеглят офицера или да го разменят за коня на черните. По този начин Защитата Морфи „поставя въпроса“Taulbut, Shaun – Understanding the Spanish – Batsford, 1996. ISBN 978-0713476330. на белия офицер, традиционна употреба, която Лари Еванс приписва на Арон Нимцович. Основният момент на 3. ... a6 е, че след общото отстъпление 4.Оa4 черните ще имат възможността да избягнат бъдеща свръзка на дамския кон, като играят ...b5. Белите трябва да внимават да не попаднат в капана на Ноевия ковчег, в който черните хващат царския офицер на белите на полето b3 с пешечните напредъци на дамския фланг ...a6, ...b5 и ...c4. Ерколе дел Рио, в своя трактат от 1750 г. „Sopra il giuoco degli Scacchi, Osservazioni pratiche dell'anonimo Modenese“ („Върху играта шах, практически наблюдения от анонимен Моденец“), е първият автор, който споменава хода 3. ...a6. Ходът става популярен, след като е изигран от Пол Морфи и е кръстен на него. Влиятелният шахматист по това време Вилхелм Щайниц, обаче не одобрява хода; през 1889 г. той пише: „по принцип това би трябвало да е неизгодно, тъй като отвежда офицера накъдето иска“. Мнението на Щайниц обаче не надделява; 3. ...a6 се играе в над 65 % от всички Испански партии.Към 23.11.2016 г. Chess-DB.com съобщава, че 243 757 от 355 830 Испански партии в базата данни са продължили с 3. ... a6, т.е. приблизително 68,5 %. По подобен начин 365Chess.com съобщава зa 69,3 % (100 540 от 145 061 игри) и ChessBase.com (изисква безплатна регистрация) съобщава зa 74,3 % (63 183 oт 85 022 игри).

C68–C69 1. e4 e5 2. Kf3 Kc6 3. Ob5 a6 4. О:c6 – Разменен вариант. Белите увреждат пешечната структура на черните, имат пешечно мнозинство на царския фланг и се опитват да го използват в ендшпила, печелейки готов дългосрочен план за игра d4 e:d4 Д:d4, последвано от размяна на всички фигури и спечелване на чист пешечен завършек. Макс Еве определя чистия пешечен завършек в тази позиция (с премахнати всички фигури с изключение на царете) като победа за белите. Черните обаче получават добра компенсация под формата на два офицера, което е предимство в средната част на играта. Затова вариантът не се счита за най-добрия за белите, въпреки че бившите световни шампиони Емануел Ласкер и Роберт Фишер са го използвали с успех. В края на XIX и началото на XX век Емануел Ласкер има голям успех с 5. d4 e:d4 6.Д:d4 Д:d4 7.К:d4, най-вече с известната си победа срещу Хосе Раул Капабланка в шахматния турнир в Санкт Петербург през 1914 г.Emanuel Lasker vs Jose Raul Capablanca, St. Petersburg, rd 7, 18.5.1914. Chessgames.com. Посетен на 26 май 2020. Оттогава са разработени по-добри защити за черните и се смята, че тази линия леко облагодетелства черните. Джон Джейкъбс пише в „Шахматен живот“ от юли 2005 г. (стр. 21): „Търсене в базата данни (ограничено до партии, по-дълги от 20 хода, и двамата играчи са с ЕЛО 2300+) разкрива позицията след достигане на 7.К:d4 20 пъти от 1985 до 2002 г. Резултатите на белите са ужасни: +0, −7, =13.“

Ендшпилът на разменния вариант на Испанската партия е може би най-задълбочено проучен.