Бернвард фон Хилдесхайм () е епископ на Хилдесхайм (993 – 1022). Той е Светия на католическата църква.

Живот Произлиза от богатата и знатна саксонска благородническа фамилия Имединги. Близък роднина е с епископ Майнверк фон Падерборн († 1036) и сестра му графиня Света Емма фон Лезум († 1038). Баща му вероятно е пфалцграф Дитрих от Саксония († 6 март 995) и Фритеруна, вероятно дъщеря на Адалберо от Саксония († 982) и втората му съпруга Ида Швабска († 986).Dieter Riemer, Pater semper incertus, St. Bernward väterlicherseits, Hildesheimer Kalender, Jahrbuch für Geschichte und Kultur 2006, S. 188 – 191 Майка му Фритеруна е сестра на Фолкмар (Попо) († 991), епископ на Утрехт (976 – 990). Брат е на Бернвард, архиепископ на Хамбург-Бремен (1013 – 1029), и на света Юдит фон Рингелхайм († 13 март началото на 11 век), абатиса на манастир Рингелхайм (днес част от Залцгитер).

Бернвард прекарва детството си при дядо му по майчина линия, пфалцграф Адалберо от Саксония. Той учи в катедралното училище Хилдесхайм. През 977 г. вероятно чичо му епископ Фолкмар фон Утрехт – преди това канцлер на император Ото II, го въвежда в двора и той учи за нотар. От 987 г. той е в двора на императрица Теофану, която води регентството и е авторка на владетелски документи. От 987/988 – 993 г. Бернвард е възпитател на крал Ото III.

На 15 януари 993 г. той е помазан за епископ от архиепископа на Майнц Вилигис.Hans Jakob Schuffels in Brandt/Eggebrecht: Bernward von Hildesheim und das Zeitalter der Ottonen, Katalog der Ausstellung 1993 Band 1 S. 31; Abbildung der Urkunde in Band 2, S. 453 Неговата служба е през епохата на саксонските императори, които произлизат около Хилдесхайм, и са свързани с него. Бернвард построява стена с дванадесет врати на територията на катедралата и построява в страната други замъци за защита от съседните славянски племена. Той се грижи за духовния живот в диоцезата си и за бедните.Geschichte Burgstemmen am 17. Juli 2006.

Бернвард е канонизиран като светия от папа Целестин III (1191 – 1198). Чества се на 20 ноември. Ökumenisches Heiligenlexikon: Bernward von Hildesheim

Първоизточници Тангмар: Vita Bernwardi episcopi Hildesheimensis. In: Monumenta Germaniae Historica Leben des heiligen Bernward, Bischof von Hildesheim, verfasst von Thangmar (?), in: Lebensbeschreibungen einiger Bischöfe des 10.-12. Jahrhunderts, übersetzt von Hatto Kallfelz. (Ausgewählte Quellen zur deutschen Geschichte des Mittelalters 22), Darmstadt 1973, S. 263 – 361 Титмар Мерзебургски: Chronik. Übersetzt von Werner Trillmich. (Freiherr vom Stein-Gedächtnisausgabe 9), Darmstadt 1957. Lateinischer Text in Monumenta Germaniae Historica Historia canonizationis et translationis S. Bernwardi episcopi // ActaSS. Oct. T. 9. Col. 1024 – 1034

Литература Friedrich Wilhelm Bautz: Bernward, Bischof von Hildesheim. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 1, Bautz, Hamm 1975. 2., Hamm 1990, ISBN 3-88309-013-1, Sp. 545 – 546 Wilhelm Berges: Bernward, Bischof von Hildesheim. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 2, Duncker & Humblot, Berlin 1955, ISBN 3-428-00183-4, S. 143 f. Michael Brandt, Arne Eggebrecht: Bernward von Hildesheim und das Zeitalter der Ottonen. Katalog der Ausstellung 1993. 2 Bände. Bernward Verlag, Hildesheim 1993, ISBN 3-87065-736-7 Bernhard Bruns: Die zwei-eine Kirche aus Juden und Heiden. Die Ekklesiologie des hl. Bernward im Licht der lateinischen Patristik, in: Augustiniana 53 (2003), S. 159 – 264 Michael Brandt / Ulrich Kuder: Sog. Kostbares Evangeliar, in: Bernward von Hildesheim und das Zeitalter der Ottonen, Bd. 2, Hildesheim 1993, S. 570 – 578 Doris Carla Doussemer: Auf Bischof Bernwards Spuren. Eine Erzähung im Rhythmus der Jahrhunderte. Arete Verlag, Hildesheim 2017, ISBN 978-3-942468-85-5 Bernhard Gallistl: Die Bronzetüren Bischof Bernwards im Dom Zu Hildesheim. Herder Verlag. Freiburg im Breisgau 1990, ISBN 3-451-21983-2 Martina Giese: Die Textfassungen der Lebensbeschreibung Bischof Bernwards von Hildesheim (Monumenta Germaniae Historica. Studien und Texte, Bd. 40) Hahnsche Buchhandlung, Hannover 2006, ISBN 978-3-7752-5700-8 (Rezension) Friedrich Lotter, Victor H. Elbern: Bernward. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 1, Artemis & Winkler, München/Zürich 1980, ISBN 3-7608-8901-8, Sp. 2012 – 2014 Hartmut Reichhardt: Der Michaelishügel 1015 – 2015 – Grablegung und Memoria Bernwards von Hildesheim – Anmerkungen zur Jubiläumsfeier '1000 Jahre Krypta St. Michaelis Hildesheim' am 28. und 29. September 2015, Gerstenberg Verlag, Hildesheim 2015 Wolfgang Christian Schneider: Bernward von Hildesheim – Bischof-Politiker-Künstler-Theologe, Georg-Olms-Verlag AG, Hildesheim 2010, ISBN 978-3-487-14268-5 Francis J. Tschan: Saint Bernward of Hildesheim. 1. His Life and Times. (Publications in Mediaeval Studies, 6). Notre Dame, Ind.: University of Notre Dame, 1942 Francis J. Tschan: Saint Bernward of Hildesheim. 2. His Works of Art. (Publications in Mediaeval Studies, 12). Notre Dame, Ind.: University of Notre Dame, 1951 Francis J. Tschan: Saint Bernward of Hildesheim. 3. Album. (Publications in Mediaeval Studies, 13). Notre Dame, Ind.: University of Notre Dame, 1952 Wilhelm Wattenbach: Bernward, Bischof von Hildesheim. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 2, Duncker & Humblot, Leipzig 1875, S. 505 f. Christine Wulf: Bernward von Hildesheim, ein Bischof auf dem Weg zur Heiligkeit. In: Concilium Medii Aevi. 11 (2008). S. 1 – 19. PDF

Източници

Външни препратки

St. Bernward, newadvent.org Ottonian Art, St. Michael's Church, Hildesheim (1001 – 1031) , Smarthistory German Exhibition „Bernwards Schätze“ (Bernward's Treasures) online Hannoverische Allgemeine photo gallery St Mary's Cathedral and St Michael's Church at Hildesheim, whc.unesco.org Bernoardo di Hildesheim, Enciclopedia dei santi, santiebeati.it.

Категория:Епископи на Хилдесхайм Категория:Християнски светци от X век Категория:Християнски светци от XI век Категория:Германски римокатолически светци Категория:Римокатолически епископи от 10 век Категория:Римокатолически епископи от 11 век Категория:Епископи на Германия Категория:Родени през 10 век Категория:Починали през 1022 година