Видизмът () (още видовизъм или видова дискриминация) е приписване на различни стойности и права или определено отношение към индивидите само на базата на видовата им принадлежност. Терминът се използва понякога от защитниците на правата на животните, които твърдят, че видизмът е предразсъдък, сходен с расизма и сексизма заради това, че отношението към индивидите е предопределено от груповата им принадлежност и от морално ирелевантни разлики. Те твърдят, че видовата принадлежност няма морално значение.Ryder, Richard D. (1971). „Experiments on Animals“, in Stanley Godlovitch, Roslind Godlovitch, John Harris (eds.), Animals, Men and Morals, Grove Press. Ryder, Richard D. (2009). „Speciesism“, in Marc Bekoff (ed.), Encyclopedia of Animal Rights and Animal Welfare (PDF) .Speciesism – Encyclopedia Britannica
Понятието обхваща две идеи. От една страна се отнася до антропоцентризма – вярването, че човекът е центърът на вселената, – а тук, в частност, че интересите на член на човешкия вид винаги преобладават при конфликт на интереси с членове на други видове. От друга страна, терминът се отнася до приписването на по-голямо или по-малко морално значение на другите животни на базата на статута на вида им, предоставен от човека: например, интересите на домашните любимци и животните от застрашен вид биха били по-зачетени от интересите на селскостопанските животни, лабораторните животни или на животните, считани за вредители или дивеч.Caron, Aymeric, Antispéciste: réconcilier l'humain, l'animal, la nature, Don Quichotte, 2016
Терминът „видизъм“ е представен през 1970 г. от британския психолог Ричард Райдър по аналогия с понятията „расизъм“ и „сексизъм“ с цел да се изобличи една доминираща идеология по същия начин, както понятието „патриархат“ е било заето от феминизма, за да разобличи вездесъщата и невидима идеология в основата на различни несправедливости. През 1975 г. австралийският философ Питър Сингър разпространява идеята чрез книгата си „Освобождение на животните“. Singer Peter, Animal Liberation, New York, Harper Collins, 2009 .
История История на човешките отношения към другите видове Когато били опитомени, животните се превърнали в слуги и роби на човека и станали напълно зависими от него. Според историка Кейт Томас принизяването на домашните животни, които експлоатираме, ни позволява да оправдаем в очите си третирането, което им налагаме. Thomas (K.), Man and the Natural World: A History of the Modern Sensibility, Pantheon Books, 1983, p. 25 – 30. (Оттук до първите два големи параграфа в главата „Поява на термина“ е използван преводът на първа глава на Ricard, Matthieu, Plaidoyer pour les animaux, Allary, 2014. Това е също и мнението на Дарвин, който отбелязва: „Не обичаме да считаме за свои равни животните, които сме направили свои роби.“ Darwin (C.), Notebook B, van Wyhe (ed.), 1838. Преведено и цитирано в Chauvet (D.), Contre la mentaphobie, Éditions l’Âge d’Homme, p. 13, 2014. По този начин човекът показвал способността си избирателно да активира или дезактивира моралните си норми според това кое отговаря на интересите му. Според американския философ Чарлс Патерсън: „Грижейки се за тях и хранейки ги, хората първо завързват приятелски връзки с животните, а после ги убиват. За да постигат това, трябва да задушават у себе си част от своето състрадание.“ […] Заробването на животни изглежда е служело за модел на човешкото робство, в частност широкомащабната експлоатация на жени в плен за възпроизвеждане и работа.“Patterson (C.), Eternal Treblinka, Lantern Books, New York, 2002, p. 12 – 13. Той цитира и примера с шумерите (IV век пр.н.е.), които кастрирали мъжете роби и ги карали да работят като домашни животни.
Някои религии базират антропоцентризма си на Божествената воля. Според водещия светоглед на християнството животните нямат „душа“ и са на земята само за човешка употреба. Бог създал човека по свой образ и го избрал да „властва над рибите в морето, над птиците в небето, над добитъка и над цялата земя, над всички влечуги, които пълзят по земята.“Битие, 1:25 – 26
Приблизително по същото време Аристотел подходил сходно, като твърдял, че животните съществуват, за да служат на хората, и междувременно защитавал робството. Според него „растенията съществуват заради животните и животните съществуват заради човека. […] Ако природата не прави нищо без цел, нито напразно, то трябва да е направила всички тях заради хората.“ Аристотел, Политика (PDF), Отворено общество, 1995, стр. 14. В римския свят антропоцентризмът бил вездесъщ. Според Цицерон „е съвсем очевидно, че стадата с животни са били създадени за нуждите на хората, едни – за негова употреба, а други – за негова храна.“Cicéron, Traité des lois, Les Belles Lettres, 1968, I, 25.
Мнозинството от християнските мислители одобрявали този възглед. Според св. Августин „чрез много справедливо нареждане от страна на Създателя животът и смъртта им са подчинени за наша употреба“.Patterson (C.), Eternal Treblinka, Lantern Books, New York, 2002, p. 20 Св. Тома Аквински считал, че „животът на животните […] е предпазван не заради тях, а заради човека.“ Според него единственото възможно възражение срещу жестокостта към животни е, че тя може да доведе до жестокост към хора, но според него нямало нищо лошо в самото причиняване на страдания у животните. Това се е превърнало в официална позиция на Римокатолическата църква. Например в средата на XIX век папа Пих IX отказал да даде разрешение за създаване на дружество за предотвратяване на жестоко отношение към животните, защото такова едно разрешение би внушило, че човешките същества имат задължения към по-нисшите създания.Bondolfi (A.), L’homme et l’animal: Dimensions éthiques de leur relation, Éditions Saint-Paul, 1995, p. 94.
Статутът на животните познава един от най-мрачните си периоди с теорията за „животното-машина“ на Декарт. Според него не само че животните съществуват заради хората, но и не усещат нищо.Descartes (R.), Discours de la méthode (partie V), Vrin, 1987.
Този механистически възглед позволил на тогавашните учени да пренебрегват болката на животните, които използвали в експериментите си.
Дълго време били забранени медицинските грижи за животни, защото медицината била резервирана за хората и следователно било срамно да се прилага върху низши същества.Cyrulnik (B.), Fontenay (É. de), Singer (P.), Matignon (K. L.) et Rosane (D.), Les animaux aussi ont des droits, Le Seuil, 2013. Kindle, 3315 Първото ветеринарно училище в Западния свят било основано в Лион по времето на Луи XV. Целта му била да се защитават животните като такива, но да бъдат между другото предпазвани и от чумата по говедата, която тогава разорявала селяните. Така че първата роля на ветеринарите била да подобрява селското стопанство, грижейки се за здравето на животните.Според презентацията на Мишел Босие, председател на ветеринарно дружество, по време на колоквиума „Le droit de l’animal“, организиран от „Ecolo-Ethik“ в Сената, 7 февруари 2014 г.
В същността си, както пише Джеймс Сърпел: „От повече от 2000 години религията и философията в Западния свят са били доминирани от вярването, че някое свръхестествено и вездесъщо същество е било поставило човека на морален пиедестал, високо над останалото сътворение. От тази гледна точка сме имали абсолютна доминация над всички живи същества и дори сме вярвали, че единствената им причина да съществуват е да служат на собствените ни егоистични интереси. […] Гледната точка на първите християни, според която животните са били създадени единствено за полза на човечеството, и картезианската идея, че не са способни да страдат, са само взаимно съвместими варианти по същата тема. И двете са предоставили на хората разрешително да убиват; разрешително да употребяват или злоупотребяват с другите форми на живот в пълна безнаказаност.“ Serpell (J.), In the Company of Animals: A Study of Human-Animal Relationships, B. Blackwell, 1986, p. 134 – 135.
Обрат в представите за животинския свят Дарвин преобразил дълбоко представата ни за взаимоотношенията между различните форми на живот, като по внушителен начин показал, че в продължение на милиони години еволюцията на видовете се изразявала само в постепенни преходи между тях. Това било пълен обрат, тъй като Дарвин изтъкнал, че разликите между хората и животните не били въобще толкова фундаментални, колкото се било предполагало:
В своя дневник той пише също така: „Човекът в своята арогантност си мисли, че е велико творение, достойно за делото на един бог. По-скромно, и според мен по-вярно, e да го смятаме за създаден на базата на животните“. Това е първият път, в който се налага идеята, че разликата между човека и животните е само в степента, а не в същността. Дарвин е загрижен също и за хуманното отношение и уважението към животните. Той твърди:
Поява на термина В края на 60-те и през 70-те години на XX век се заражда движение, което няма да спре да се разширява и ще започне значителна промяна на нагласите спрямо животните в западните общества. Първо бива публикувана книгата „Животни-машини“ (1964)Harrison, Ruth, Animal-Machines: The New Factory Farming Industry, CABI, 2013 ., в която Рут Харисън, половин век след „Джунглата“ (1906)Sinclair, Upton, The Jungle, Penguin Books, 1936 . на Ъптон Синклер, отново описва ужасните условия, които продължават да преобладават в промишленото животновъдство. Скоро след това се сформира „Оксфордската група“, която събира десетина интелектуалци и цели да постави под въпрос статута на животните и отношенията към тях.Ryder, Richard D. (2009). „The Oxford Group“, in Marc Bekoff (ed.) Encyclopedia of Animal Rights and Animal Welfare (PDF) . Една от дейностите на тази група е била да пише и разпространява памфлети, един от които е „Видизъм“ на Ричард Райдър.
Той описва своето откритие по следния начин:
В своята брошура Райдър обяснява, че:
Там той пише и че в същото време в Обединеното кралство 5 милиона животни са използвани всяка година за експерименти и че извличането на ползи за нашия собствен вид чрез злоупотреби с животните произтича от видизма.
Райдър отново използва термина в есето си „Експерименти с животни“ в „Животни, хора и морали“ (1971), сборник от есета върху правата на животните. Тогава той установява паралел между видизма и расизма:
Разпространение на идеята Терминът е бил популяризиран от австралиския философ Питър Сингър в книгата му „Освобождение на животните“ (1975) Singer, Peter, Animal Liberation, New York, Harper Collins, 2009 ., която дала началото на едноименното движение за освобождение на животните.
Сингър определя видизма като „предразсъдък или пристрастие в полза на интересите на членовете на собствения вид и в ущърб на интересите на членовете на останалите видове“: Singer, Peter, Animal Liberation, New York, Harper Collins, 2009 , p. 6.
Сингър обяснява, че видизмът нарушава принципа на равно зачитане на интересите, който произтича от принципа, изразен от Джеръми Бентъм: „Всеки се брои за един и никой – за повече от един.“ Сингър твърди, че макар и да има разлики между хората и останалите животни, те все пак споделят способността да страдат и ние трябва да вземаме наравно под внимание това страдание.
Аргументи в защита на видизма Аргументите в защита на видизма се основават като цяло на религиозни вярвания, на антропоцентристки философски възгледи и на идеята за предпочитание към собствената групова принадлежност (тук видовата принадлежност).
Религиозни аргументи Някои религиозни традиции твърдят, че животните са били създадени за употреба от човека и че хората са специални създания. Например авраамическите религии учат, че човекът е бил създаден по образ и подобие на Бога, обратно на животните, които били създадени, за да служат на човека.