Катедралата „Успение Богородично (, позната като Duomo или Катедрала на Палермо) е катедрала в Архиепархия Палермо (Сицилия).
Тя е мястото на съхранение на мощите на покровителката на града света Розалия и е център на изключително сицилианския култ към този светица, известен от XVII век. В периода XII-XVIII век е реконструирана няколко пъти, съчетава в себе си чертите на арабско-норманска архитектура, готически стил и класицизъм. Известна е с уникалните гробници на сицилианските крале и на германските императори, при управлението на които Сицилианското кралство достига апогея си.
На 3 юли 2015 г. е вписана от ЮНЕСКО в списъка на обекти на световното и културно наследствоСайт ЮНЕСКО.
История Предистория (IV-XII век) През IV век на мястото на сегашната катедрала е построена църква в чест на местния мъченик Мамилиан, разрушена впоследствие от вандалите. При византийците през 604 г. на същото място е построена нова църква в чест на Пресвета Богородица, осветена според местната легенда от папа Григорий Велики. През 831 г. Палермо е завладян от арабите, които превръщат църквата в джамия.
На 6 януари 1072 г. норманите начело с Робер Гискар и неговият по-малък брат Рожер превземат Палермо. В същия ден джамията е отново осветена в чест на Богородица и тук палермският архиепископ Никодим извършва първата литургия по гръцкия обред и благодарствен молебен в чест на победителите. Същата година катедралата е прехвърлена на латинското духовенствоНорвич, Джон. „Нормандцы в Сицилии. Второе нормандское завоевание 1016 – 1130“. М. 2005. и архиепископ Никодим, служил по гръцкия обред, е изпратен в Мецомонреале. След като се премества в Палермо, Аделаида Савонска – майка на Рожер II и регентка в годините на неговото малолетие (не по-късно от 1112 г.) прави Катедралата на Палермо главна в норманска Сицилия. На 25 декември 1130 г. Рожер II е коронясан в катедралата като първи монарх на Сицилианското кралство. Тук по-късно са коронясани неговите наследници Гулиелмо I Злия (4 април 1154 г.) и Гулиелмо II Добрия (10 май 1166 г.)Норвич, Джон. „Расцвет и закат Сицилийского королевства. Нормандцы в Сицилии. 1130 – 1194“. М. 2005. . През 1154 г. той е погребан в катедралата.
От сградата на катедралата от VII-XII век до наше време са останали само криптата, по формата на която може да се съди за първоначалния строеж, и лявата от четирите колони на южния портик, върху която е издълбан цитат от Корана.
Норманска катедрала от XII – XIII век (базилика на Гуалтеро) През 1179 – 1186 г. на мястото на старата катедрала амбициозният и силен архиепископ на Палермо Гуалтеро Офамилио (по произход англичанин, Уолтър Мил) строи нова катедрала, която се превръща в център на новата архиепископия. Желанието му е да подчертае столичния статут на неговата епархия в противовес на кралската катедрала, разположена от Гулиелмо II Добрия в Монреале. Тъй като възможностите на архиепископа значително отстъпват на възможностите на краля, базиликата на Гуалтеро значително отстъпва на своята конкурентка от Монреале по пищност на украсата.
Катедралата на Палермо представлява трикорабна базилика с три абсиди. През 1250 г. четирите ъгъла на катедралата са увенчани с изящни кули, а през 1260 г. към югоизточната част на катедралата е прикрепена сакристия.Официален сайт на катедралата в Палермо За външния вид на базиликата на Гуалтеро може да се съди по източната част на съвременната катедрала, съхранила първоначалния си арабско-нормански вид – тесни стреловидни прозорци, многочислени заплетени фалшиви арки с изящни инкрустации, растителни орнаменти.
От същата тази епоха датират гробниците на императорите и сицилиански царе от династията Хоенщауфен – Хайнрих VI и Фридрих II, както и на техните съпрузи Констанс Норманска и Констанца Арагонска, намерили последно убежище в катедралата. В новата базилика от старата катедрала е пренесено и тялото на Рожер II. Тези саркофази са събрани в една от страничните капели по време на последните големи пристройки през XVIII век и са единствените следи от норманския период в интериора на катедралата.
В продължение на XII – XIII век в катедралата на Палермо се короноват всички крале на Сицилия, като се започне с Рожер II. Сред исторически значимите коронации трябва да се отбележат тези на: Танкред (януари 1190 г.), избран за крал след пресичане на мъжката линия на династия Отвили въпреки законните права на Констанция Норманска и нейния съпруг Хайнрих Хоенщауфен, Хайнрих VI (25 декември 1194 г.), първият крал на Сицилия от дом Хоенщауфен, свалил последният норманския крал Уилям III и скоро изтребил голяма част от норманските благородници, Федериго I (май 1198 г.), бъдещият император Фридрих II, превърнал Палермо в имперска столица, Манфред (10 август 1258 г.), противно на волята на папата, послужила за повод за кръстоносен поход на Карл Анжуйски срещу Сицилианското кралство и свалянето на династията ХоенщауфенГенеалогическое древо Гогенштауфенов, Педро III Арагонски (4 септември 1282 г.) – в резултат на Сицилианската вечерня става преминаване на Сицилия под властта на Арагонската корона, като това е началото на повече от век борба между Арагонците и Сицилинските Анжуйци за властта в Сицилия, Федериго II (25 март 1296) – отказ на Сицилия от изпълнението на одобрения от папата договор от Анани, по който Сицилия е трябвало да бъде върната на Анжу-Сицилианската династия.
Пристройки от XIV-XVII век След Федериго II властта на кралете от Арагонската династия значително отслабва, те вече не контролират Палермо, който преминава под властта на феодалния дом Киарамонте. Овладяването на могъщите Киарамонте и връщането на Палермо под прекия контрол на централната власт успява само Мартин I Млади (1396 г.) с подкрепата на баща му – арагонският крал Мартин Стари (през 1409 г.), наследил сина си в Сицилия под името Мартин IIРыжов К. В. „Все монархи мира“. Западная Европа. М. 2001. . Така че връщането на Палермо под пряка власт на краля съвпада по време с пресичането на наследствената линия на сицилианските крале (1409 г.) и с прехода към власт над Сицилия директно от кралете на Арагон. През следващите три века Сицилия е част от арагонските, а след това от испанските владения и се управлява от вицекрале. Във връзка с това значението на катедралата на Палермо като столична катедрала спада, а от всички крале на Сицилия от Арагонския дом в катедралата на Палермо е погребан само Педро II.
През XIV-XVI век доизграждането на катедралата на Палермо продължава. През 1342 г. са завършени четирите ѝ ъглови кули, а през 1352 г. е създаден централен (западен) портал в готически стил"Искусство и история Палермо и Монреале. Флоренция, 2007. . В периода 1426 – 1430 г. по проект на Антонио Гамбар е построен Южният портик на катедралата с три стрелковидни арки, издържани в стил Каталонска готика. В същото време над Южния портал на катедралата Гамбар поставя мозаечна икона на Богородица на трон. По-късно, отново през XV век, доближеният до южната фасада на катедралата площад на катедралата, по заповед на архиепископ Симоне да Болоня, е преместен при градина. По това време катедралата впечатлява своите най-известни светини: статуята на Madonna Libera Inferni (1469 г.) и мощите на света Розалия (1624 г.).
Развитието на църквата през XVI век е свързано със семейството сицилиански архитекти и скулптори Гаджини, по-специално с името на най-известния му представител Доменико Гаджини. През 1510 г. по проект на Антонело Гаджини олтарната част на църквата е украсена с мраморно ретабло със статуи на светци (загубено в резултат на реконструкцията на Фердинандо Фуга през XVIII век). През 1536 г. Винченцо Гаджини и Фабио Гаджини пристрояват към катедралата северния портик. През 1575 г. по проект на Винченцо Гаджини катедралният площад е ограден с мраморна балюстрада със статуи на светци. През 1685 г. в средата на площада е изграден фонтан, увенчан през 1744 г. със статуя на света Розалия, поразяваща чумата – дело на Винченцо Виталиано.
Катедралата през XVIII век и реконструкцията на Фердинандо Фуга През XVIII век в резултат на двете общоевропейски войни (за испанското и за полско наследство) Сицилианското кралство отново придобива независимост и катедралата на Палермо (за първи път от повече от три века) се превръща в място за две коронациии: тази на Виктор Амадей Савойски (24 декември 1713 г.) и на Карлос Бурбонски (юли 1734 г.). Съответно с новия статут на катедралата през 1781 г., по време на царстването на Фердинанд III, започва грандиозна реконструкция под ръководството на флорентинския архитект Фердинандо Фуга.
Завършилата през 1801 г., реконструкция значително промена облика на катедралата. Сградата е увенчана с класически купол, поместен над пресечната точка на осите на главия неф и трансепт, в резултат на което сградата е загубила характерния за норманските катедрали в Сицилия външен вид. Към страничните кораби са пристроени четиринадесет параклиса, в резултат на което сградата е нарасна напречно и не отговаря на класическия тип базилика. Новите северна и южна фасади на катедралата са получили редица мини-куполи, поставени над параклисите. По-рано оживяващият северната фасада портик – дело на Гаджини се оказва в резултат на присъединяването на допълнителните параклиси вграден в основната конструкция на катедралата.
Още по-големи промени претърпява интериорът на катедралата. Характерните за норманска Сицилия, резбованите дървени тавани са заменени с ниски сводове. Ретабло Гаджини е демонтирано, а неговите съставни части (главно статуи на светци) са разпределени в пространството на катедралата. Кралските и императорските саркофази са събрани в две съседни параклиса, което създава в катедралата специална „мемориална“ зона. Като цяло интериорът придобива характерния за Неокласицизма студен сдържан вид.
Реконструкцията на Фуга е последното, най-голямо и забележително преустройство на катедралата, така че през 1801 г. сградата получава изцяло модерен вид. Последният щрих в архитектурните решения на катедралата се полага през 1805 г. по проект на Емануеле Палацото на главната камбанария на катедралата.
Екстериор В резултат на многократни пристройки и реконструкции на катедралата, продължили седем века, сградата на църквата е придобила причудлив еклектичен вид. Характерните особености на различни епохи и архитектурни стилове са насложени един върху друг. Въпреки това във външния вид на катедралата се открояват ярко изразени арабско-нормански (особено източната част), готически (западната фасада и южния портици), както и неокласически черти (купол).
Западна фасада и камбанария
Строгата масивна долната част на камбанарията (приблизително на височина на основната част на църквата) се отнася към норманския период. Както повечето църковни сгради от тази епоха камбанарията по-скоро прилича на укрепление. През пролетта на 1168 г. в камбанарията на катедралата е обсаден от своите врагове Стефан дю Перш, архиепископ на Палермо и канцлер на кралицата-регент Маргарита Наварска.
Горната част на камбанарията е значително преустроена в началото на XIX век от арх. Емануеле Палацото в неоготически стил. По този начин стилово камбанарията е свързана със западната готическа фасада на катедралата. В резултат на това съвременната камбанария на катедралата се състои от две напълно несъответни части: долна масивна норманска основа и лека неоготическа кула. Камбанарията, която е основна доминанта на историческия Палермо, е увенчана през 1954 г. със статуя на Мадона дела Конко-д'Оро – дело на скулптора Нино Джерачи.
Западният портал на катедралата е построен през 1352 г. в готически стил, обрамчен с две малки кули-камбанарии, построени между 1250 и 1342 г. Кулите са украсени с фина скулптурни фризове, напомнящи на ислямски абстрактни и растителни мотиви. Четири нива на кулите са украсени с типично арабско-нормански арки и прозорци-бифориии (т.е. прозорци, разделени на половина вертикално чрез тясна колона).