Солунското клане е масовото убийство на 7000 жители на Солун в 390 година, заповядано от римския император Теодосий Ι Велики като отмъщение за убийството на няколко римски сановници от солунчани.

История В април 390 година Бутерик, готски магистър милитум за Илирик, към която провинция принадлежи и Солун, арестува популярен състезател с колесница за опит за изнасилване на млад виночерпец. Населението на Солун иска освобождаването му и след отказа на Бутерик, се вдига на бунт, в който загиват Бутерик и няколко други знатни римляни. След като научава новината, император Теодосий изпада в гняв и заповядва незабавно отмъщение. Военните части, изпратени в Солун действат като в завоюван град и избиват няколко хиляди от жителите му – църковният историк Теодорит Кирски дава числото 7000 и казва:

Теодосий скоро променя решението си и изпраща пратеник с отмяна на заповедта, но той пристига прекалено късно.

След като Амвросий, епископът на Медиоланум, където резидира императорът, научава новината за клането, отказва да служи литургия в присъствието на императора, докато той не се покае писмено. Амвросий обяснява позицията си така:

Според Теодорит, когато императорът се опитал да влезе в църквата, в която Амвросий се канел да отслужи литургия, епископът го спрял и го обвинил за клането. И тъй като императорът „бил възпитан според Писанието и разбирал, че някои неща са на свещениците, други на императорите“, нямало какво друго да направи освен да се оттегли със „сълзи и въздишки“. Осем месеца по-късно идва Рождество Христово и Теодосий изпада отново в унило настроение. Тогава неговият магистър на официите Руфин, който си позволявал по-голяма свобода на словото, го попитал защо плаче. След като императорът му отговорил, Руфин помолил той да отиде да се срещне с епископа и да го помоли да размисли. Теодосий трудно се съгласил и последвал Руфин от разстояние. Амвросий обвинил и Руфин за клането, а след като Теодосий се приближил, отстъпил чак след като императорът му обещал да приеме закон, според който смъртните присъди се изпълняват чак след 30 дена. Подобен закон съществува, но е издаден още в 382 година от Теодосий, Валентиниан II и Грациан.

Бележки

Категория:История на Византия Категория:История на Солун Категория:Кланета