Тази статия се занимава с граматиката на финския език. Той е уралски език и типологично е между флективен и аглутинативен език. За начините, по които разговорният език се различава от книжовния, вижте Разговорен фински език.
Местоимения Лични местоимения Личните местоимения се използват само за човешки същества. В таблицата по-долу личните местоимения са в именителен падеж. Лични местоимения Фински Български Ед. ч.minä азsinä тиhän той или тя Мн. ч me ниеte виеhe те Учтива форма Te Вие Както унгарският и останалите угро-фински езици, а също и тюркските езици, финският език не прави разлика по род дори при местоименията от трето лице ед. ч.
Тъй като финските глаголи се отменят по лице и число, личните местоимения не са задължително, а местоименията за първо и второ лице обикновено се изпускат в стандартния фински, освен ако не се използват за емфаза. В разговорния фински всички местоимения се използват. В трето лице местоимението винаги е наложително: hän menee = той отива, he menevät = те отиват. Това важи както за книжовния, така и за разговорния език.
В разговорния фински местоименията se и ne са много често използвани като трето лице в единствено и множествено число респективно. Употребата на hän и he е най-вече сведена на книжовния език. Minä и sinä обикновено са заместени с разговорни форми (най-честите варианти са mä и sä, в някои диалекти mää и sää, mnää и snää или mie и sie). Me, te и he са достатъчно кратки, за да имат разговорни форми и техните варианти се смятат за диалектни. Някои често използвани глаголи като olla (съм) and tulla (идвам) също имат по-кратки разговорни форми: Лични местоимения Книжовен език Разговорен език Ед. ч. (minä) olen/tulen mä oon/tuun(sinä) olet/tulet sä oot/tuuthän/se on/tulee se on/tulee Мн. ч.(me) olemme/tulemme me ollaan/tullaan(te) olette/tulette te ootte/tuuttehe/ne ovat/tulevat ne on/tulee Учтива форма Te olette/tulette Te ootte/tuutte
Показателни местоимения Показателните местоимения се използват за нечовешки одушевени същества и неодушевени предмети. В разговорния фински обаче, se и ne често се използват и за хора.
Показателни местоимения Фински Български Ед. ч.tämä товаtuo оноваse то/онова Мн. ч.nämä тези nuo онезиne те/онези
Въпросителни местоимения Въпросителни местоимения Фински Българскиkuka кой, кое (от група)mikä какво, кое (от група)ken кой, кое (от група) – (стара или диалектна дума)kumpi кое (от двете)kumpainen кое (от двете) – (стара или диалектна дума) Ken е вече архаична дума, но нейните склонени форми се използват вместо тези на kuka – ketä вместо kuta (кого?). Ketä rakastat? = Кого обичаш?
Относителни местоимения Относителни местоимения Местоимение Пример Български joka (отнася се до предходната дума) Hän on ainoa, jonka muistan Тя/той е единствената/единственият, когото помня. mikä (отнася се до предходното просто изречение/sentence или до местоимение или супрелатив, отнасящ се до нещо) Se on ainoa asia, minkä muistan Това е единственото нещо, което помня.
Реципрочни местоимения Реципрочни местоимения Местоимение Пример Английски toinen He rakastavat toisiaan Те се обичат (взаимно) He rakastavat toinen toistaan Те се обичат (един друг)
Възвратни местоимения Възвратни местоимения Местоимение Наставка Пример Български itse заедно със съответната притежателна наставка Keitin itselleni teetä. Направих си (на себе си) малко чай.
Неопределителни местоимения Неопределителни местоимения Фински Български joka (несклонено) всеки jokainen всеки, всички joku някой (човек) jompikumpi който и да е jokin някой, нещо (животни, предмети) kukin всеки един kumpainenkin и двата (стара/диалектна) kumpikin и двата mikin всяко нещо (диалектна) kenkään някой (стара/поетична) kukaan (ном.), kene+..+kään някой → ei kukaan никой kumpikaan някой → ei kumpikaan нито един mikään каквото и да е → ei mikään = нищо
Форми на съществителните имена Финският език не прави разлика между род при съществителните имена. Липсват неопределителен и определителен член.
Падежи
Финският език има петнадесет падежа за съществителните имена: четири граматични падежа, шест локативни, два есивни (три в някои източни диалекти) и маргинални падежа. Думата в местния падеж изменя глагола, а не съществителното име.
Фински падежи Падеж Наставка Български предлог Пример Превод Граматични именителен (nominatiivi) – – talo къща родителният (genetiivi) -n на talon на къщата винителен (akkusatiivi) -, -t or -n – talo / talon къща партитив (partitiivi) -(t)a – taloa къща (като допълнение) Локатив (вътрешен) инесив (inessiivi) -ssa in talossa в къщата елатив (elatiivi) -sta от (вътре) talosta от къщата илатив (illatiivi) -an, -en, etc. в/към taloon в/към къщата (навътре) Локатив (външен) адесив (adessiivi) -lla в, на talolla в къщата ablative (ablatiivi) -lta from talolta from (a) house алатив -lle към talolle към къщата Есив есив (essiivi) -na като talona като къща транслатив (translatiivi) -ksi към (за роля) taloksi към (бъдене) на къща Маргинални инструктив (instruktiivi) -n с (помощта на) taloin с къщите абесив (abessiivi) -tta без talotta без къща комитатив (komitatiivi) -ne- заедно (със) taloineen с къщата Съществително име в комитативния падеж винаги е следвано от притежателна наставка, но не и определителните имена: Mies ylellisine taloineen = Човек със своите луксозни къщи. Също така, само винителният падеж на местоименията е различен от именителния и/или родителния: minut, винителен падеж на minä.
Множествено число Има три разновидности на множественото число във финския език:
Именително множествено число Именителното множествено число е определителното, делимо число. Наставката е -t и може да се появи само в крайната позиция т.е. не се използва, когато има притежателна наставка. Именително множествено число Фински Английски Koirat olivat huoneessa Кучетата бяха в стаята Huoneet olivat suuria Стаите бяха големи
Следвани от числителни Следвани от числа по-големи от едно в единствено число, именителен падеж съществителното е в единствено число, партитивен падеж. Следвани от числителни Фински Български Huoneessa oli kaksi koiraa Имаше две кучета в стаята Talossa oli kolme huonetta Къщата имаше три стаи Ostin tietokoneen tuhannella eurolla Купих компютър за сто евро Tarvitsen kahdet kengät Нуждая се от три чифта обувки
Склонено множествено число Използва се коренът на партитивното множествено число, склонено със същите окончания, както за единствено число при съществителните. Наставката -i- се добавя, само пред друга наставка. Склонено множествено число Фински Български huone -> huoneita (някои) стаи -> huoneissa в стаи
Склонение на местоимения Склонение на местоимения Фински Падеж Пример Български minä номинатив аз 'minun' генитив мой Tämä talo on minun ' Тази къща е моя Tämä on minun taloni ' Това е моята къща minut акузатив Hän tuntee minut Тя ме познава minua партитив Hän rakastaa minua Тя ме обича minussa инесив Тämä herättää minussa vihaa Това събужда гняв в мен minusta елатив Hän puhui minusta Тя говореше за мен. Също се използва като според мен. minuun илатив Hän uskoi minuun Тя вярваше в мен minulla адесив Мinulla on rahaa Имам малко пари minulta аблатив Нän otti minulta rahaa Тя взе малко пари от мен minulle алатив Аnna minulle rahaa Дай ми малко пари sinuna essive Sinuna en tekisi sitä Ако бях на твое място, нямаше да го направя. (букв. като теб) minuksi translative Нäntä luullaan usein minuksi Често е бъркана за мен.
Видове основи за съществителни/прилагателни имена Основата на думата е частта, за която се закрепят окончанията за склонение. За повечето видове съществителни и прилагателни именителният падеж е идентичен с основата (номинативът е немаркиран).
Гласна основа Дума с гласна основа е дума, която завършва на гласна буква в именителния падеж и остава крайна гласна във всички форми. Гласната основа обаче може да се промени в някои склонени форми:
БългарскиГласна основаЕд. ч.Ед. ч. (род.)Ед. ч. (парт.)Мн. ч.Мн. ч. (род.)Мн. ч. (парт.)Забележкириба -akalakalankalaakalatkalojenkalojaa + i става oj след a, e или iъгъл -akulmakulmankulmaakulmatkulmienkulmiaa + i става i след o или uлятоkesäkesänkesääkesätkesienkesiää + i става iиме -eniminimennimeänimetnimiennimiäe става i в края на думата; е + i става iзала -ihallihallinhalliahallithallienhallejai + i става ejсветлина -ovalovalonvaloavalotvalojenvalojaоснова с устнена гласна -o, -u, -y и -ö не се променя; мн. ч. i става j между гласниплюшено мече -enallenallennalleanalletnallejennallejaнепроменливи е-основи могат да се намерят в неологизмиземя -aamaamaanmaatamaatmaidenmaitaдълга гласна бива скъсена преди мн. ч. -i-път -ietietientietätietteidenteitä
Съгласна основа Дума със съгласна основа е дума, в която падежните наставки могат, в някои случаи, да бъдат директно прикрепени след последната съгласна за поне някои форми. Думи със съгласна основа биват три вида.
Първият вид съгласна основа приличат на е-основите, но позволяват елизия на основната гласна в ед. ч. партитив и, за някои думи, мн. ч. генитив. Крайната съгласна в думите от този вида трябва да е една от: h, l, m, n, r, s, t.
БългарскиОсноваЕд. ч.Ед. ч. (род.)Ед. ч. (парт.)Мн. ч.Мн. ч. (род.)Мн. ч. (парт.)Забележкикозаvuohivuohenvuohtavuohetvuohienvuohiaвятърtuulituulentuultatuulettuulien, tuultentuuliaбульонliemiliemenlientäliemetliemien, lientenliemiäm → n преди tзвукääniäänenääntääänetäänien, ääntenääniäлъкjousijousenjoustajousetjousien, joustenjousia Думи от този тип могат да имат малко по-нередовно склонение поради допълнителни исторически промени:
БългарскиОсноваЕд. ч.Ед. ч. (род.)Ед. ч. (парт.)Мн. ч.Мн. ч. (род.)Мн. ч. (парт.)Забележкидетеlapsilapsenlastalapsetlapsien, lastenlapsiaПървата съгласна в съвкупност от три изпада: Cs + t → stножveitsiveitsenveistäveitsetveitsienveitsiäръкаkäsikädenkättäkädetkäsien, kättenkäsiäti става siнокътkynsikynnenkynttäkynnetkynsienkynsiäдвеkaksikahdenkahtakahdetkaksienkaksiaВ допъление към предните промени, kt и ktt стават hd/hd Друг вид думи със съгласни основи завършват на съгласна дори в именителен падеж; ако основна гласна е нужна за фонотактични причини е отново се появява. Съвременният фински позволява само зъбни и венечни съгласни (l, n, r, s, t) да се появяват като крайни.
Съществителни, завършващи на -s Вокализация или лениция се среща наред с някои вероятни консонантна градация, например kuningas (номинатив) ~ kuninkaan (генитив) или mies ~ miehen. Илативите се маркират по следния начин: kuninkaaseen, mieheen.
-nen съществителни Това е много голям клас думи, който включва общи съществителни имена (например nainen = жена), много собствени имена и много общи прилагателни. Добавянето на -nen към съществителното е много продуктивен механизъм за създаване на прилагателни (muovi = найлон -> muovinen = найлонов/пластмасов). Използва се също и за изграждането на умалителни имена.
Формата има същите правила като тези, завършващи на -s с изключение на именителния падеж, където е -nen. По този начин основата за тези думи премахва -nen и добавя -s(e), след което се добавя окончанието за склонение:
ФинскиБългарскиmuovisessa pussissaв найлоновата торбаkaksi muovista leluaдве пластмасови играчкиmuoviseen laatikkoonкъм/в пластмасовата кутия Някои умалителни съществителни:
ФинскиОсновна формаБългарскиkätönenkäsiръчичкаlintunenlintuптичкаveikkonenveikkoмомченцеkirjanenkirjaкнижкаkukkanenkukkaцветче/цветенцеlapsonenlapsiдетенце
-е съществителни -е съществителни Падеж huone (стая) laite (устройство) Ед. ч. (парт.) kaksi huonetta две стаи kaksi laitetta две устройства Мн. ч. (ном.) huoneet стаи laitteet устройства Ед. ч. (инесив) huoneessa в стаята laitteessa в устройството Ед. ч. (илатив) huoneeseen към стаята laitteeseen към устройството
Категория:Фински език