Власи е общото наименование на две отделни етнически групи в България, говорещи източноромански езици. Основната група, наричани понякога бели власи, традиционно живеят уседнало в някои селища по южния бряг на река Дунав и в по-широка област в най-северозападния край на страната (във Видинско и Кулско), която продължава и на запад на сръбска територия. Другата група са арумъни, които традиционно се занимават с полуномадско планинско животновъдство, главно в Рило-Родопския масив в Южна България.

Днес власите в България са почти изцяло асимилирани и се самоопределят като българи. На преброяването на населението през 2021 г. като власи се определят 1643 души или 0,02 % от населението на страната,Статистически справочник "Преброяване 2021", стр. 38. но вероятно значителна част от тези хора в действителност са румъноезични цигани (лудари). Ограничен брой български власи се определят и като румънци.

История Средновековие През 1186 г. въстават българите и власите под ръководството на болярите Петър и Асен, които са от влашки произход. Техният брат Калоян е коронясан в Търново от пратеник на папа Инокентий III като dominus blacorum et bulgarorum. Тези от Северна България и от Сърбия са говорели на същия диалект като румънците на север от Дунав – лингвистите го наричат дакорумънски. Именно от техните среди произлизат онези, които започват антивизантийското въстание в края на XII век, начело с братята Асен, и по този начин те стават носители на политическото възраждане на Българското царство. От тях са останали само няколко селища в северозападната част на България и в Сърбия, особено в Тимошко.

Османски период

След Освобождението

В края на XIX век етнографът Димитър Маринов изброява влашките села в Северозападна България: Балей, Раковица, Връв, Гомотарци, Флорентин, Ясен, Кошава, Гъмзово, Чорокалин, Кирим бег, Шеф, Сланотрън, Кутово, Неговановци, Ракитница, Коилово, Косово, Делейна, Раброво, Фунден, Халово, Градсков, Черномашница, Злокукя, Шипиково, Големи Ясеновец, Мали Ясеновец, Периловец, Бориловец, Брегово, Алваджи, Цибър варош, Калугер махла, Куле махла, Козлодуй, Хърлец, Остров, Галово, Долни Вадин, Горни Вадин, Бешлий.

През междувоенния период власите във Видинско често са кметове, бирници и особено полицаи, но рядко заемат по-високи административни или политически позиции. Полицаи от влашки произход във влашките села са особено активни в провеждането на правителствената политика, включително на дискриминационни мерки, като забрана да се говори влашки и да се носи традиционно облекло на обществени места.

При комунистическия режим

В първите години след Деветосептемврийския преврат от 1944 година влашките села във Видинско, сравнително богати и консервативни, масово подкрепят опозиционния Български земеделски народен съюз – Никола Петков. На изборите за VI велико народно събрание опозицията включва във видинската си листа много власи, за пръв път в следосвобожденската история, и получава сериозна подкрепа сред власите. През 1947 година в Гъмзово и Брегово се стига до насилствена саморазправа с комунистически агитатори, събиращи т.нар. наряди.

Комунистите също се стремят да спечелят подкрепата на влашката общност във Видинско. Дискриминационните мерки от предходния период са временно премахнати, а за известно време комунистически агитатори дори водят пропагандата си по селата на влашки. Използването на влашки продължава спорадично, като за последен път е регистрирано при кампания около колективизацията през 1950 година. През следващите години тази политика постига известен успех и някои власи се издигат до важни постове в местната партийна номенклатура. Повечето от тях са от граничното село Брегово, наричано от селяните в района „Сталинград“ и по-късно получило статут на град, превръщайки се в опора на комунистическото влияние в района.

Демография Численост и дял на власите според преброяванията на населението в България през годините:

Година Дял (в %) Численост 1992 0.06 5159 2001 0.13 10 566 2011 0.04 3684

Преброяване през 2001 г. Според преброяването приблизително две трети от представителите на тази група са съсредоточени в 4 области – Варна, Шумен, Велико Търново и Разград. Относителният дял на това население е най-висок в община Аксаково – 12,1%, Летница – 7,0%, Никола Козлево – 6,4%, и т.н. Интересно е да се отбележи, че в с. Козяк от община Дулово 99,2% от населението е декларирало влашки произход. Над три четвърти от населението на с. Въглен (община Аксаково) също е от влашки произход.

Численост и дял на власите по области, според преброяването на населението през 2001 г.:

Област Численост Дял (в %)Общо 10 566 0.133Благоевград 7 0.002Бургас 623 0.147Варна 3620 0.783Велико Търново 1066 0.363Видин 155 0.119Враца 34 0.013Габрово 383 0.265Добрич 77 0.035Кърджали – –Кюстендил 5 0.003Ловеч 458 0.269Монтана 19 0.010Пазарджик 109 0.035Перник 5 0.003Плевен 252 0.080Пловдив 214 0.029Разград 940 0.616Русе 625 0.234Силистра 457 0.321Сливен 14 0.006Смолян – –Софийска 26 0.009София 195 0.016Стара Загора 21 0.005Търговище 78 0.056Хасково 21 0.007Шумен 1137 0.556Ямбол 25 0.016

Бележки

Цитирани източници

Категория:Етнически групи в България *