Стефан Рачев Рачев е български офицер, полковник от генералния щаб, началник-щаб на 1-ва бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 27-и пехотен чепински полк (1915 – 1917) командир на 3-та бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография Стефан Рачев е роден на 15 февруари 1870 г.Според Танчев е роден на 10 февруари 1871 в Търново, Османска империя. На 28 август 1889 г. постъпва на военна служба. На 2 август 1892 г. завършва в 14-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в пехотата. На 2 август 1895 г. е произведен в чин поручик, през 1900 г. служи във 2-ри пехотен искърски полк, а през 1901 г. е произведен с чин капитан. Служи като ротен командир в 26-и пехотен пернишки полк. През 1905 г. като капитан от 26-и пехотен пернишки полк е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия, което обучение завършва през 1908 г.Танчев, с. 189, 190 (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 84, 94; ВИ №78, 26 юли 1905; №104 7 октомври 1908; Списък на генералите и офицерите (1905), с. 129). Служи като старши адютант в 9-а пехотна плевенска дивизия. През 1910 г. е произведен в чин майор.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) майор Стефан Рачев е началник-щаб на 1-ва бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия. След войните, на 18 декември 1913 г. е произведен в чин подполковник.

През Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Рачев служи първоначално като командир на 27-и пехотен чепински полк (1915 – 1917), като на 16 март 1916 г. е произведен в чин полковник, а през 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас.ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 26. След това полковник Рачев командването на 3-та бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия, за която служба през 1921 г. съгласно заповед № 464 по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас.ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 59 – 60. По-късно е и началник-щаб на Планинската дивизия с която през 1918 г. се сражава на Дойранската позиция, за която служба през 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие.ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 115 – 116 Уволнен е от служба през 1919 година.

По време на военната си кариера полковник Рачев служи и в 6-и пехотен търновски полк, като адютант в 9-а пехотна плевенска дивизия, като началник на 32-ро полково военно окръжие, командир на 1-ва бригада от 4-та пехотна преславска дивизия и като началник-щаб в 3-та военна инспекция.

Военни звания Подпоручик (2 август 1892) Поручик (2 август 1895) Капитан (1901) Майор (1910) Подполковник (18 декември 1913) Полковник (6 март 1917)

Образование Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1892) Николаевска академия на генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1905 – 1908)

Награди Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас (1917) Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас (1921) Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие (1921) Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Бележки

Източници

Категория:Български полковници Категория:Четиринадесети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „За военна заслуга“ Категория:Носители на орден „За заслуга“ Категория:Родени във Велико Търново