Бофорс (пълно наименование , съкр. Lvakan 40/60 или L/60, в превод „40-mm зенитно автоматично оръдие [армейско, подвижно, със ствол с дължина 60 калибра] марка „Бофорс““, – военните индекси варират в зависимост от конкретната модификация и от страната оператор) e автоматично зенитно оръдие с калибър 40 mm разработено в периода 1929 – 1932 г. от шведската фирма Bofors. Най-разпространеното и използвано средство за противовъздушна отбрана през Втората световна война, активно използвано и от двете противоборстващи страни, както в сухопътния, така и в корабните му варианти с многобройни модификации (казематни, буксируеми, самоходни бронирани и небронирани, железопътни, авиодесантни и прочее). По състояние към 1939 г. (момента на започване на военните действия в Европа), шведските производители експортират „Бофорс“ в 18 страни в света и сключват лицензионни договори с още 10 страни. С производството на тези оръдия е заета военната промишленост на страните на Оста и съюзниците от Антихитлеристката коалиция. 40-mm оръдие „Бофорс“ състои на въоръжение в много страни по света. Неговото последващо развитие става оръдието Bofors L70. Bofors L60 често се нарича просто „Бофорс“.
История на създаването Създаването на 40-mm автоматично оръдие от шведския концерн „Бофорс“ започва през 1928 г. по поръчка на ВМС на Швеция. Моряците, недоволни от характеристиките на по-рано закупените британски автоматични оръдия „Пом-пом“, желаят да получат по-надеждно и далекобойно оръжие за водене на огън преди всичко по въздушни цели. Първите образци, представени за изпитания през 1929 г. се оказват ненадеждни. Едва към 1932 г. оръдието е доведено до необходимото ниво и то започва да се предлага на купувачите.
Тъй като шведският флот по това време се увлича по автоматични зенитни системи с по-малък калибър, първият купувач на L60 става нидерландския флот, поставящ 5 сдвоени установки от този тип на лекия крайцер „Де Ройтер“ (De Ruyter). Впоследствие нидерландския флот закупува още партии от оръжието за въоръжение на корабите, като зенитките се монтират на специална стабилизирана установка, разработена от нидерландската фирма „Хаземейер“ (Hazemeyer). В края на 1930-те години тази установка е най-съвършеното в света зенитно оръжие за близко действие.
В същото време фирмата „Бофорс“ поддържа най-тесни делови контакти с германския военнопромишлен концерн „Круп“, поради което упорито се носят слухове за това, че оръдието всъщност е разработено от немските инженери в лабораториите на „Круп“, но това не може да бъде заявено публично, тъй като съгласно подписания от немското главно командване акт за капитулация и Версайски мирен договор, Веймарска Германия се признава за победена страна според резултатите на Първата световна война, което налага на националната промишленост и приложна наука съответстващите ограничения, в това число и за разработката на отделни видове въоръжения, и съгласно дадената хипотеза, немското военно ръководство желае да изпробва новия образец зенитно въоръжение в бойна обстановка, в един от назряващите локални конфликти, предварително доставяйки опитни образци от оръдията на едната от воюващите страни, за което обаче е необходимо право за участие в международната търговия с оръжие, което те нямат по гореописаните причини, а в същото време Швеция има, тъй като е неутрална държава, а доставката на партия от нови зенитни оръдия на тази или онази страна не може да мине без международна гласност за такова събитие, – недопустимостта за широко огласка за немското превъоръжаване служи за допълнителен аргумент в полза на тази версия и като че ли оказваната протекция, от страна на Круп и други влиятелни немски промишленици в разработката на новия продукт и пласирането му на световния пазар за въоръжения, и тяхното посредничество в сключването на международни сделки с участието на Швеция като страна доставчик. Също, в основата на такъв род хипотези го има и това обстоятелство, че немските конструктори имат богат и разностранен опит в проектирането и създаването на зенитни въоръжения, продиктуван от практическата нужда на кайзеровата армия и флот през военните години, тъй като Германия е една от главните държави участници в Първата световна война, а Швеция въобще е неутрална държава в хода на преминалата война и такъв опит местните конструктори просто няма откъде да бъде натрупан.
Производство Швеция Поръчки за доставка на оръдията към фирмата AB Bofors в периода 1932 – 1939 г.ЗаявителДата¹юли 19358000август 193760000август 1935134000май 1937509000 Нидерландска Индиядекември 1936930032декември 19380022019390002март 193832000май 193848000юли 1932520290април 193633300май 1934600601939540001937²0000септември 193734000ноември 193731420март 193268316131октомври 19360200януари 19360860Всичко1932 – 1939 г.12162081165
Фирмата „Бофорс“ се занимава с производството на зенитни оръдия главно за експорт (под 15% от произведените от тях в предвоенния период оръдия са за въоръжение на Шведската армия и другите видове национални въоръжени сили). Но редица фактори пречат на ръста на темповете на производство, които са традиционно ниски поради, на първо място от технологията за производство, непредвиждаща изпълнението на каквито и да е спешни поръчки в голям обем, на второ място поради ниските мобилизационни възможности на шведската промишленост въобще и отсъствието на политика за мобилизация като цяло, на трето от слаборазвитата транспортна логистика, четвърто от строгото съблюдаване в страната на законодателствата за защита на интелектуалната собственост, изискващи лицензиране на каквито и да е други производители, даже в пределите на една и съща държава. Освен изброените, немаловажен ограничителен фактор е от една страна на липсата на постоянни големи купувачи за новата продукция в страната, както това има място в най-развитите във военнопромишлено отношение държави в света, където местните монополи винаги имат големи купувачи в лицето на националната армия и флот, от друга страна – отсъствието на търсене на нови образци въоръжения в чужбина. Търсенето трябва да се създава, за което в чужбина регулярно са изпращани сътрудници на „Бофорс“ с оръдията за провеждането на презентации и демонстрации, наподобяващи гастролите на пътуващите артисти. Географията на „гастролите“ обхваща практически целия свят, от Южна Америка до Източна Азия, презентации има пред администрацията на Нидерландска Индия в Батавия (присъстват също и представители на Република Китай (Тайван)) сиамското правителство начело с премиер министъра генерал Пхахон Пхаюхасен и висши длъжностни лица в Банкок (сиамският генералитет е впечатлен от представянето и поръчва оръдията за строящите се в Италия кораби за сиамския флот, но скоро в страната се случва поредният преврат, като правителството е свалено). Сред потенциалните купувачи, на които са презентирани оръдията и които са заинтересувани от новото оръжие, е Шаха на Персия Реза Пехлеви заедно с придворните му, но тъй като те вече са дали поръчка на предприятията на „Бофорс“ за доставка на Bofors 75 mm Model 1934, което е по-актуално за Персийската шахска армия към момента поръчката на зенитните оръдия е отложена. Голям успех за маркетинговата стратегия на фирмата „Бофорс“ е Швейцария, която води преговори за голяма много спешна поръчка. Но производствените мощности на фирмата с техния бавен темп на производство не успяват да смогнат с успехите на корпоративния маркетинг, който към това време вече има толкова на брой малки поръчки от национални правителства, че изпълнението на още една, но голяма, ще доведе до неминуемо протакане и срив на плана за доставки, в резултат на което швейцарското военно командване дава поръчката за 20-mm оръдия „Ерликон“ местно производство. Необичаен успех са поръчките от Британската империя и особено от Франция, – страни, оръжейната промишленост на които съставлява обект на особена национална гордост, за да се поръчва каквото и да е от чужбина и да се поставят в зависимост от външни доставчици. Като цяло основният обем от производството се пада на други страни, на първо място САЩ.
Австралия До края на 1936 г. в Австралия въобще няма каквото и да е артилерийско производство. По чертежи, получени от Великобритания, австралийското производство по поръчка на Армията на Австралия започва в държавна компания: Първостепенни доставчици (държавен сектор)
Държавна оръжейна фабрика, Марибирнонг, Виктория. Подизпълнители (частен сектор) Australian Glass Manufacturers Pty Ltd, Сидни, Нов Южен Уелс (автомата за зареждане);
Ford Motor Company of Australia Proprietary, Ltd, Кемпбелфилд, Виктория; H. V. McKay−Massey Harris Pty Ltd, Sunshine Harvester Works, Мелбърн, Виктория Paton Brake Company;;
Темповете на производство в Марибирнонгската оръжейна фабрика през юни 1942 г. са едно оръдие на месец, към август 1943 г. те нарастват до двадесет и пет на месец, при среден показател десет оръдия на месец. Всичко до прекратяване на производството са произведени 290 оръдия австралийско производство (при поръчка от 1200 единици) и 700 резервни ствола. Според степента на отдалечаване на огнищата на военни действия от австралийското крайбрежие към Япония, актуалността на националното оръжейно производство намалява и всичко върви уверено към спиране на производството. Редица възли и агрегати, такива като автомата за зареждане и механизмите на установката се импортират от САЩ. Първите автомати за зареждане местно производство са произведени от стъкларския завод „Оустралиен Глас“ вече след спирането от производството на оръдията.
Британия Британското военно министерство за първи път проявява интерес към новото оръдие през 1933 г., когато военното аташе в Швеция започва да изпраща рапорти за новия образец зенитно въоръжение на фирмата „Бофорс“, въпреки това, по мнението на Т. Гандер, на този етап представителите на британското военно ведомство не са готови в пълна степен да оценят важността на новата разработка. Когато те най-накрая съзряват за това, производството е разгърнато в следните предприятия: Първостепенни доставчици (държавен сектор) Нотингамска кралска оръжейна фабрика (корабните установки); Първостепенни доставчици (частен сектор) Vickers-Armstrong Company Ltd.
Канада Производството на оръдията „Бофорс“ в Канада започва през есента на 1940 г., първият 40-mm ствол е произведен през октомври същата година. На място е разгърнато производството на корабни стационарни лафети и буксируемите сухопътни варианти на колесни лафети. Първостепенни доставчици (частен сектор) Chrysler Canada (доставка на комплектуващи); Dominion Bridge Company, Ванкувър, Британска Колумбия; Otis-Fensom Elevator Company, Хамилтън, Онтарио; Към октомври 1942 г., канадското производство достига показател около двеста оръдия в месец (което е десетки пъти по-малко от темповете на производство в САЩ), но поради липса на самостоятелни логистични възможности канадските експедиционни съединения, дислоцирани на Британските острови и в други региони, се снабдяват от британските складови запаси, а по това време, оръдията канадско производство или се превозват по суша до САЩ, а оттам се разпределят от американската транспортно-логистична служба във войските, или се поставят на въоръжените съдове на британския търговски флот, посещаващи канадските пристанища.
САЩ Доставки на оръдията на клиенти в САЩГодина Армия Брегова охрана1941001942891260194313485251919441500664419450796