Баро̀не Канавѐзе (; , Барон) е село и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположено е на 325 m надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 531 души, от които 23 са чужди граждани.

География, административно деление и население

Малък селскостопански център, разположен върху мореновите хълмове пред мореновия амфитеатър на Ивреа, непосредствено северно от Калузо. Територията има вълнообразен релеф с умерени височинни разлики – от 275 до 415 m надморска височина. Селището, разширяващо се през последните десетилетия, е разположено на хълм в живописна панорамна позиция, доминирана от масива на замъка.

Околността предлага възможности за излети, сред които особено интересен е близкият природен парк на езерото Кандия, отличаващ се с богата флора и орнитофауна.

Граничи с пет общиниː Кандия Канавезе, Орио Канавезе, Калузо, Мерченаско и Сан Джорджо Канавезе. Отстои на 32 km от Торино и на 103 km от Милано.

Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 531 души, от които 23 са чужди граждани, сред които преобладават тези на Румъния (18 души). Български граждани липсват.

Топоним Името е засвидетелствано в периода 1100–1387 г. във формите Barronum и Baronum. Етимологията му вероятно произхожда от предлатинската дума barros – „храст“. Съвременният топоним представлява паретимологична реконструкция, свързана с личното име Barone.

История Някои историци и хронисти споменават селището Бароне още около 1000 г., но различните наименования на местности с несъмнен варварски произход насочват към хипотезата, че първите жители са били от лангобардски или смесен латинско‑германски произход. Бароне със сигурност съществува в началото на XI век, а наличието на каструм е документирано през XIII век.

Господарите на Бароне, както и всички графове на Канавезе, произхождат от рода на Виберт, граф на Помбия и брат на Ардуин от Ивреа, който яростно се противопоставя на Отонианците. Те принадлежат към рода Валперга – един от трите големи клона, на които се разделят Ардуините.Другите два са Мазино и Сан Мартино. Сред господарите, обитавали замъка на Бароне, се открояват братята Гулиелмо и Джакомо, племенникът им Оберто и правнукът епископ Джовани II, който е и господар на Виске. Най-известният владетел на Бароне е именно Джовани II от Валперга – гражданин и епископ на Ивреа в продължение на повече от двадесет години.

По време на набезите на Висконти от Милано през 1339 г. повечето замъци в Канавезе са разрушени, включително и този на Бароне, който претърпява тежки поражения. Настоящият замък, както и енорийската църква, датират от XVIII век и са изградени в бароков стил.

В началото на XVIII век Джузепе Бенедето Валперга ди Калузо придобива Бароне и през 1723 г. получава графската титла. Той насърчава строителството на новия замък, вероятно започнало именно тогава, тъй като през 1724 г. граф Калоджеро Валперга ди Калузо декларира, че притежава мястото и юрисдикцията на Бароне заедно със замъка. Семейството Валперга ди Калузо остава господар на Бароне до средата на XIX век, когато след смъртта на последния му представител владението преминава към рода Палма ди Чезнола, които продават замъка в началото на XX век.

През септември 1944 г. замъкът е окупиран от партизани, слезли от околните гори. На 1 октомври германски части нападат Бароне, щурмуват замъка, частично го подпалват и напълно го разграбват.

Икономика През XVIII век почти цялото население е заето в селското стопанство. Отглеждат се основно пшеница, ръж и мелига, а на малки площи – и ориз. Част от територията е отделена за лозя.

И днес общината разполага със значителна земеделска продукция, сред която се откроява производството на вино от сорта „Ербалуче ди Калузо“. В началото на 90‑те години на XX век в района се развиват и няколко индустрии в областта на електрониката, както и предприятия за дървообработка и дистрибуция на хранителни продукти.

Забележителности Замък Замъкът на Бароне е една от най-значимите барокови архитектурни структури в района на Канавезе. Разположен е на хълм над селото. Проектиран е от арх. Костанцо Микела, автор и на църквата „Света Марта“ в Алие, на част от Херцогския замък в Алие и на енорийската църква в Бароне. Микела е сред водещите майстори на пиемонтското бароково изкуство. Той реализира проекта през 1772–1774 г., след като прекратява сътрудничеството си с Филипо Ювара по строежа на ловния павилион „Ступиниджи“.

Замъкът е смятан за най-значимото произведение на Микела. Поради икономически причини е изграден само частично – в обема, който съществува и днес. Построен е върху основите на средновековна сграда. Проектът, осъществен по поръчка на семейство Валперга, предвижда голяма постройка с два симетрични крила, свързани чрез просторна централна зала с височина 13 метра. Замъкът е на три етажа, като два от тях са свързани чрез монументално стълбище, конзолно окачено към стената – изключителен образец на барокова изработка. На централния етаж се намира голяма кръгла зала, от която се разклоняват три квадратни помещения; едно от тях е запазило непокътната красива фреска от XVIII век с характерни восъчни декорации.

Според местна традиция тухлите за замъка и енорийската църква са били оформяни и изпичани в района на Ритана, в източната част на селото по пътя към Кандия, след което са били пренасяни „на ръка“ – чрез верига от селяни, които си подавали материала от пещта до строителната площадка.

Строителните дейности са подновени от инж. Паоло Дероси през 50‑те години на XX век, а замъкът и днес е собственост на семейство Дероси.

Енорийска църква „Успение Богородично“ Енорийската църква „Успение Богородично“ (Chiesa parrochhiale di Santa Maria Assunta) е построена между 1729 и 1743 г. в бароков стил по проект на арх. Костанцо Микела. По-късни реставрации променят първоначалната ѝ структура. Фасадата е изпълнена в ценна теракота, а интериорът се отличава с богата балюстрада. На места се запазват теракотени елементи, сводести лоджии и други архитектурни детайли от по-стари епохи.

Недалеч от църквата се намира каменна маса с отвор, известна като pear d'l beucc („камъкът на дупката“), вероятно с праисторически произход. До преди няколко години тя служи като традиционно място за срещи на възрастните жители на селото.

Църква „Свети Рох“ В църквата „Сан Роко“ (Chiesa di San Rocco) основният празник е честването на Свети Рох на 16 август.

Култура и образование Туристическа асоциация „Про Локо“ Една държавна детска градина Началните училища (от 1-ви до 5-и клас вкл.) са в Кандия Канавезе, Орио Канавезе и Калузо, средните училища от първа степен (от 6-и до 8-и клас вкл.) са в Калузо, Сан Джусто Канавезе и Сан Джоджо Канавезе, а гимназиите и техникумите са в Калузо.

Спорт Спортно игрище Тенис корт Игрище за петанк

Събития Патронен празник на Успение Богородично – 15 август

Източници

Библиография

A. Bertolotti "Passeggiate nel Canavese" Tomo II, editrice Libreria Antiquaria Raffaele Sitzia Casalis "Dizionario Geografico Storico" F. Paglia "un protagonista del Barocco in Canavese: Costanzo Micella, il Notaio-Architetto" Edizioni Nautilus Torino AA.VV "Andar per castelli: Il Canavese, Da Ivrea tutto intorno" Edizioni Milva

Външни препратки Уебсайт на общината Pro Loco Бароне Канавезе

Категория:Торино (провинция)