Буро̀ло (; , Буреул) е село и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположено е на 276 m надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 1105 души, от които 67 са чужди граждани.
География, административно деление и население
Буроло се намира на ръба на Мореновия амфитеатър на Ивреа, в източната част на Канавезе, в североизточния сектор на Метрополен град Торино, на границата с провинция Биела. Територията има неправилен геометричен профил с ясно изразени височинни вариации – от 232 m до 660 m надморска височина.
Граничи с пет общини: Боленго, Кашинете д'Ивреа, Торацо, Киаверано и Ивреа. Отстои на 50 км от Торино и на 97 км от Милано.
Има следните подселища (на итал. frazioni):Малко населено място, изолирано от общината, от която зависи Бутия, Крота, Ферара, Джерманина, Рама и Суза.
Заедно с Боленго, Албиано д'Ивреа и Киаверано е част от Общността „Сера“ (Unione Comuni della SeraОфициална уеб страница, посетена на 17 юни 2021 г.)
Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 1105 души, от които 67 чужди граждани, сред които преобладават тези на Румъния (20 души). Български граждани липсват.
Топоним Името вероятно произлиза от римското лично име Burriolus, както свидетелстват документи от 1183 г. нататък, в които селището се среща под формите Buirolus и Boirol. Съвременното название произлиза от варианта Burol. Според други свидетелства към латинската основа е добавен прилагателният суфикс ‑ius, откъдето произлизат формите Buyrolius, Buroylius и широко разпространеното Burolius.
История Буроло е споменато за първи път през 860 г., когато С. Бенвенути в „История на Ивреа“ описва големия мраз в Burolio, от който измръзват голяма част от посевите, лозята и дори виното в бъчвите. През 1084 г. в древните монолози на Катедралата на Ивреа се среща името на Ruspilla di Burolio.
На 25 август 1193 г. консулът на Верчели Джовани де Бенедети закупува Burolio за 150 лири от Суза. През 1300 г. Буроло е феод на Комуната на Верчели, през 1337 г. преминава под властта на Висконти от Милано, а през 1426 г. – на херцог Амадей VIII Савойски.
През 1570 г. в селото се установява родът Чеверис (Ceveris), който обитава Долния замък (Il Castello basso). На 13 май 1669 г. Буроло е издигнато в графство, а негов първи граф става Карл Филип Чеверис.
Подобно на много други комуни в Пиемонт, Буроло става обект на военни набези от страна на французи и испанци. На 28 август 1704 г. френският генерал Вандом опожарява и разграбва селото. По онова време територията е пресечена от хълмисти пътища, по които преминават каравани, пътници и търговци между районите на Ивреа и Биела. Следите от тези пътища са видими и днес в големите павета, които пресичат територията от запад на изток и водят към Торацо и Сала Биелезе.
Следват периоди на териториални спорове между различни родове, разрушения и последващи възстановявания на Буроло.
През 1840 г. там се установява родът Бикиерис (Bichieris), воден от Раниер I де Буролио (Ranierus I De Burolio), който се настанява в Горния замък (Castello Alto).
Икономика Земеделието е специализирано в производството на зърнени култури, фураж, грозде и други плодове, както и в отглеждането на говеда, свине и домашни птици. Промишлеността е представена от малки и средни предприятия, действащи в различни сектори: хранително-вкусова и опаковъчна промишленост, кожарство, дървообработване, печатарство, стъклопроизводство, металургия, машиностроене, електроника, производство на прецизни инструменти и автомобилни аксесоари, както и строителство. Третичният сектор е ограничен: търговската мрежа покрива основните потребности на населението, но липсват по-специализирани услуги, като банкови. На територията на общината функционира хипермаркет Карфур.
Забележителности
Горен замък Горният замък (Castello alto) е изграден през 1231 г. като част от укрепителната система на селището. Той представлява едно от основните свидетелства за средновековното минало на Буроло, макар от първоначалната структура да са запазени само фрагменти. В интериора се намира баронско стълбище, украсено с алегорични стенописи.
Долен замък (Вила Паста) Долният замък, или Вила Паста, възниква през XI век като наблюдателно укрепление. През 1590 г. е закупен от рода Чеверис, който го превръща в своя резиденция и добавя частен парк, басейн и параклис. По-късно графовете Буронцо, а след тях и семейство Паста, придават на вилата сегашния ѝ облик след основния ремонт от 1815 г.
През 1932 г. сградата е превърната в манастир на милосърдните монахини на Непорочното зачатие. Тогава е премахнат гербът на графовете на Буроло и е разрушен старият бароков параклис от 1827 г.
В комплекса се намира и готическият параклис на граф Чеверис, посветен на свети Марк и св. Антоний Падуански. Той все още се използва за честването на празника на Непорочното зачатие на 8 декември.
От 2009 до 2018 г. вилата е използвана за проект за семейна общност. През 2022 г. е дарена на община Буроло от религиозната конгрегация.
Комплексът се състои от основна сграда и прилежащи постройки, свързани чрез вътрешни дворове и парк.
Баронеса Олимпия Роси Савио – водеща фигура по време на Втората италианска война за независимост, светска дама, интелектуалка и писателка – живее дълги години във вилата и умира там на 2 декември 1889 г. Буроло е мястото, обичано от сем. Савио. След тежкия траур за загубата на синовете й Емилио и Алфредо във войната Буроло, както и Андрате, успяват да върнат радостта и спокойствието на семейството.
Енорийска църква „Св. св. Петър и Павел“
Енорийската църква „Св. св. Петър и Павел“ (Chiesa parrocchiale dei Santi Pietri e Paolo) се отличава с елегантна барокова фасада, до която води живописно каменно стълбище от XIX век. Сградата е реконструирана през 1716 г. по нареждане на граф Чеверис върху мястото на по-стара енорийска църква, засвидетелствана още през 1193 г. Главната фасада някога е била украсена с впечатляващи стенописи, които днес са значително избледнели. През 1745 г. започва строителството на сегашната камбанария, а камбаните са отлети в периода 1749–1752 г.
Параклис „Света Мария Магдалена“
Параклисът на Света Мария Магдалена (Cappella della Maddalena) е романска църква, вероятно построена през XI век. Разположена е по маршрута на поклонническия път Виа Франчиджена. През следващите столетия е претърпяла различни преустройства, а покривът ѝ е реконструиран през 2013 г.
Сградата се състои от три части: еднокорабно основно помещение, стая вдясно, използвана днес като сакристия, и камбанария, свързана с църквата и сакристията чрез стена. Ниска ограда оформя малък двор пред входа. Кръглата апсида е ориентирана към долината. Камбанарията, с правоъгълен план, е разположена от южната страна, до фасадата, и е леко наклонена спрямо оста на църквата, за да следва формата на скалния терен. Реставрирана е през 1848 г., както показва датата върху горния десен пиластър.
В сакристията се съхранява стенопис от около 1430 г., приписван на Доменико дела Марка, изобразяващ Иисус Христос на кръста между две светици, като фигурата вляво вероятно е Мария Магдалена. На северната външна стена е вградена късноримска надгробна плоча, по чиито кръстове може да се съди, че е била използвана като олтарна маса. Надписът носи датата „година 440, заверена от консулството на Валентиниан Август и [Флавий] Анатолий“, и споменава „преговарящия Василий от викус Атарка (вероятно в Сирия)“.
Параклис на граф Чеверис Параклисът на граф Чеверис (Cappella del Conte Ceveris) се намира в днешния манастир на сестрите на Непорочното зачатие от Ивреа, разположен в бившия Долен замък. Светилището е посветено на св. Марк и св. Антоний Падуански.
Параклис на Малката Мадона /на Лозите Строежът на параклиса на малката Мадона или на лозите (Cappella della Madonnina o delle Vigne) започва да се изгражда през 1675 г. и е завършен през 1739 г. с построяването на сакристията, дело на скулптора Бернино. Светилището е издигнато върху оброчен стълб от 1504 г., поставен от кавалер Аяца по време на Обсадата на Ивреа.
Параклис на Св. Рох Параклисът на Свети Рох (Cappella di S. Rocco) е изграден по време на епидемията от чума, която поразява местната общност през XV век.
Параклис „Ровинела“ или „Сорето Викарио“ Параклисът „Ровинела“ или „Сорето Викарио“ (Cappella della Rovinella o Soreto Vicario) е посветен на свети Лудвиг и е изграден през 1728 г. по инициатива на граф Рамбауди.
Параклис „Св. Мария на Броеницата“ Параклисът „Св. Мария на Броеницата“ (S. Maria del Rosario) се намира в района Кашина Гранда.
Параклис на Св. Викентий Параклисът на Св. Викентий (Cappella di S. Vincenzo) е изграден през 1838 г. в непосредствена близост до сградата на старата детска градина за самотни майки.
Оброчни стълбове Оброчен стълб „Гайо“ (Pilone votivo del Gaio), изрисуван от Франческо Тозо от Монграндо през 1851 г. Оброчен стълб „Сери“ (Pilone votivo del Seri), на ул. „Мерлина“, реставриран през 1928 г. Оброчен стълб на Долината (Pilone votivo della Valle): избледнелите древни стенописи са нарисувани отново от художника Джовани Мантоан Оброчен стълб „Крота“ (Pilone votivo Crotta), с избледнели стенописи от 1862 г. Оброчен стълб „Джарина“ (Pilone votivo della Giarina), издигнат през 1745 г. при епидемия, засегнала целия регион и Долината на Аоста, и унищожила добитъка. В руини.
Религиозни стенописи Стенопис от 1526 г. със Свети Рох и мъченическата смърт на Св. Себастиан. На ул. „Гарибалди дел Якобино“ Стенопис от 1818 г. с Коронацията на Мадоната, на същата улица Стенопис от 16 век със Св. Рох, Мадоната с Младенеца и мъченическата смърт на св. Себастиан. На ул. „Азило“.
Събития Карнавал на Буроло (Carnevale di Burolo) – в периода февруари – март; Про Локо празнуват (Pro Loco in festa) – май, празник на Pro loco – местни асоциации, родени с цел насърчаване и развитие на територията. През 2019 г. е 12-ото му издание; Патронен празник (Festa Patronale) – посветен на Св. Св. Петър и Павел, на 29 юни.
Култура и образование Музеи, библиотеки, театри, кина и културни центрове Градска библиотека (Biblioteca Civica) Про Локо Буроло (Pro Loco Burolo) Културна асоциация „Ил Пунто“ (Associazione Il PuntoФейсбук страница, посетена на 17 юни 2021 г.) Културна асоциация „Ил Тимбро“ (Associazione Culturale il TimbroОфициална уеб страница, посетена на 17 юни 2021 г.) Част от Екологичния музей на Мореновия амфитеатър на Ивреа (Ecomuseo AMIОфициална уеб страница, посетена на 17 юни 2021 г.) Кината и театрите са в Ивреа
Религиозни центрове Католическа енорийска църква на Св. Св. Петър и Павел (Chiesa parrocchiale dei Santi Pietri e Paolo) Католически параклис на Св. Мария Магдалена (Cappella di Santa Maria Maddalena) Католически параклис на Св. Рох и Св. Себастиян (Cappella di San Rocco e San Sebastiano) Католически параклис на Граф Чеверис (Cappella del Conte Ceveris) Католически параклис на Малката Мадона (Cappella della Madonnina) Католически параклис на Ровинела (Cappella della Rovinella) Католически параклис на Св. Мария на Броеницата (Cappella di Santa Maria del Rosario) Католически параклис на Св. Викентий (Cappella di S. Vincenzo) Различни оброчни стълбове (Piloni votivi)
Образование Една държавна детска градина Едно държавно средно училище от първа степен (от 6-и до 8-и клас вкл.). Началните училища (от 5 до 11 г.) са в Боленго, Кашинете д'Ивреа, Киаверано и Дзубиена. Техникумите и лицеите са в град Ивреа.
Транспорт Първостепенен междуградски път SS № 228 на езерото Вивероне, на 1 км; Автомагистралата А5 Торино-Аоста с достъп от място за такса на Ивреа, на 8 км; ЖП гара, разположена на линията Кивасо-Аоста, в град Ивреа, на 5 км; Въздушната връзка за вътрешни и международни полети се осигурява от летище Торино Казеле, на 54 км; за директни междуконтинентални линии се използва летище Милано Малпенса, на 95 км; Пристанище – в Генуа, на 176 км;