Ва̀уда Канавѐзе (; , Вауда) е село и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположено е на 396 m надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 1427 души, от които 52 са чужди граждани.Данни ISTAT.

География, административно деление и население

Това е община в района Канавезе, съставена от двама части: Вауда Супериоре (Горна Вауда), по-ново селище, и Вауда Инфериоре (Долна Вауда), оригинално и древно ядро, разположено на десния бряг на потока Фандаля, приток на Малоне, в северозападната част на обширното плато Вауде.

Граничи с шест общиниː Барбания, Фронт, Сан Карло Канавезе, Рока Канавезе, Сан Франческо ал Кампо и Бузано. Намира се на 23 km от Торино и на 124 km от Милано.

Има следните подселища и местностиː Палацо Гросо, Рио Вердейс, Вауда Канавезе Инфериоре, Вауда Канавезе Супериоре.

Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 1427 души, от които 52 чужди граждани, сред които преобладават тези на Румъния (37 души). Български граждани липсват.

Топоним Името произлиза от лангобардския термин wald („гора“) и се отнася до гористите територии с ценна дървесина, в чието съседство се е развило селището. Следователно топонимът обозначава населено място, разположено в пространство, което е едновременно частично безводно и частично покрито с гори.

До 1952 г. общината носи името Фронт ди Вауда (на итал. Front di Vauda), като уточнението „Вауда“ произтича от наличието на множество необработени, глинести и компактни терени (на итал. vaude) в района на Канавезе. През 1952 г. е прието сегашното име чрез добавянето на определението „Канавезе“.

История Най-старото споменаване на селището датира от 1027 г. През Средновековието то принадлежи на графовете Сан Мартино и споделя обща история с близкия Фронт.

По време на бунтовете сред благородниците от Канавезе през XIII век семейството Сан Мартино е нападнато във Фронт от гибелините и монфератските Валперга. Гвелфските графове оказват съпротива, но през 1229 г. маркизите на Монферат успяват да окупират платото Вауде.

Алерамическото междуцарствие е краткотрайно: през 1296 г. Маргарита, дъщеря на Амадей V Савойски, се омъжва за Джовани I от Монферат и след смъртта му става господарка на Чирие, Вауде и долините Ланцо. След нейната смърт кастеланията е конфискувана от Савойците и предадена като наследство на Амадей VI Савойски.

През 1536 г. Вауда претърпява френски набези по време на войната между Франция и Испания. На 18 декември 1636 г., благодарение на херцог Виктор Амадей I Савойски, селището получава автономия от Фронт и приема името „Вауда ди Фронт“, което запазва до 1952 г. Политическата и административна независимост скоро е последвана от религиозна: през 1663 г. новата община издига собствена енория, посветена на Свети Николай.

През 1742 г. Вауда е засегната от голямо наводнение, а през 1780 г. селището Вауда Супериоре получава разрешение да построи своя енория, посветена на Свети Бернар от Клерво – настоящия покровител на града. Това второ населено ядро се разраства по-бързо от по-старото, поради което седалището на общината е преместено там през 1866 г. В същия период значителна част от територията на Вауда е реквизирана от правителството на Савоя за изграждане на стрелбище.

По време на фашисткия режим, през 1928 г., Вауда е обединена с Фронт в рамките на община Барбания, като възвръща автономията си едва през 1947 г. През 1952 г. приема сегашното си име – „Вауда Канавезе“.

Едва през втората половина на XX век селището получава основните услуги: електроснабдяването започва през 1959 г.; през 1961 г. е завършено водоснабдяването, а през 1968 г. SIP (Италианското общество за телефонни операции, по-късно Телеком) инсталира първия телефон.

Част от територията на общината е включена в Регионалния природен резерват Вауда (създаден през 1993 г.), където се отглеждат лозя, овощни дървета и различни видове зърнени култури.

Икономика Селското стопанство продължава да играе важна роля в местната икономика: отглеждат се зърнени култури, пшеница, грозде и други плодове, а част от населението се занимава и с животновъдство – предимно говеда, кози и птици. Промишленият сектор включва малки предприятия, действащи в областта на хранително-вкусовата промишленост, металургията, текстилната и строителната индустрия, дървообработването, производството на опаковки и на части и аксесоари за моторни превозни средства.

Третичният сектор е сравнително ограничен: липсват по-специализирани услуги, като банкови, но търговската мрежа остава достатъчна, за да покрива основните нужди на местната общност.

Забележителности

Енорийска църква „Свети Бернар от Клерво“ Църквата „Сан Бернардо“ (Chiesa Parrocchiale di San Bernardo) се намира в подселището Вауда Супериоре и е построена в края на XVIII век по инициатива на дон Бернардо Кастанери. Фасадата е подчертана от високи пиластри, а вътрешното пространство е оформено като трикорабна базилика.

Църква „Свети Николай“ Църквата „Сан Никола“ (Chiesa di San Nicola) се намира в подселището Вауда Инфериоре и е възстановена през 1822 г. на мястото на по-стара църква, посветена на същия светец, която местната традиция свързва с Теодолинда, кралицата на лангобардите. Еднокорабна и без странични параклиси, църквата се отличава с интересна камбанария, построена през XX век, увенчана със статуя на Свети Николай.

Параклис на Свети Геролам Параклисът „Сан Джероламо“ (Cappella di San Gerolamo) се намира във Вауда Инфериоре и е принадлежал на семейство Кастанери – едно от значимите местни родове. В него е погребан и един от неговите представители – дон Бернардо Кастанери.

Параклис на Свети Грат Параклисът „Сан Грато“ (Cappella di San Grato) се намира в открита местност и е изграден през XVIII век.

Паметник на загиналите Паметникът на загиналите (Monumento ai Caduti) е посветен на местните жители, загинали по време на Първата световна война.

Регионален природен резерват „Вауда“

Природният резерват „Вауда“ (Riserva naturale Vauda), разположен на левия бряг на потока Стура ди Ланцо, се характеризира с обширна равнинна територия, осеяна с малки езера, низини и застояли отводнителни канали. Влажните и блатисти зони – остатък от някогашните пиемонтски блата – представляват значим природен интерес. Те се отличават със степна растителност, доминирана от пирен и тревни съобщества, включващи множество ботанически видове, които са с ограничено разпространение, а в някои случаи – и редки.

Резерватът има за цел да съхрани уникалните природни и ландшафтни характеристики на района, като същевременно позволява контролирани лесовъдски намеси за възстановяване на околната среда, както и за подпомагане, развитие и квалифициране на агро-зоотехническите дейности, традиционно присъстващи в местността.

Култура и образование

Общинска библиотека Туристическа асоциация „Про Локо Вауда Канавезе“ Една държавна детска градина Едно държавно начално училище (от 1-ви до 5-и клас вкл.)

Известни личности Дон Бернардо Кастанери (1756, Вауда Канавезе – 1833, Торино) – професор по реторика и изтъкнат преподавател в Тортона, Ланцо, Ивреа, Пинероло и Торино. Отличава се с якобинските си убеждения, заради които е преследван и принуден да потърси убежище във Франция. Политическите му възгледи не засенчват религиозната му отдаденост: по негова инициатива са изградени новата енорийска църква във Вауда и параклисът „Свети Джероламо“, където се съхраняват неговите тленни останки. Бернардо Киара (1863, Вауда ди Фронт – 1942, Торино) – професор и писател, чийто бронзов бюст е поставен над главния вход на държавните училища.

Източници

Външни препратки Уебсайт на общината Pro Loco Вауда Канавезе

Категория:Торино (провинция)