Страмбинѐло (; , Страмбинел) е село и община в Метрополен град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия. Разположено е на 356 m надморска височина. Към 1 януари 2025 г. населението на общината е 240 души, от които 5 чужди граждани.

География

Страмбинело е разположено в областта Педанея в Канавезе, върху десния моренов склон на басейна на Ивреа, между 240 и 403 м н.в. Районът е ограничен от реките Киузела и Рибес и от вододелния хребет към Валкиузела. Територията е предимно хълмиста, изградена от ледникови наслаги, с отделни оголени диоритни маси. Климатът е мек и защитен, позволяващ отглеждане на мимоза и маслина. Почвите са плодородни, с добре развита напоителна система, а растителността е богата, което е дало на района прозвището „сърцето на зеленото Канавезе“.

Топоним Произходът на името Страмбинело остава неясен, като през годините са формулирани няколко хипотези без категорично доказателство. Най-разпространеното предположение свързва името със съседното Страмбино, като се допуска, че Страмбинело е възникнало като негово по-малко селище, отразено и в умалителната форма на името. Според тази теория Страмбино би произлизало от латинското extra ambitum („извън периметъра“), обозначаващо населено място, развило се извън укрепената зона на римската колония Романо, заселена с ветерани след покоряването на саласите и основаването на Епоредия (днешна Ивреа).

Макар че липсват документални доказателства, някои исторически факти подсказват връзки между двете селища: през 1142 г. Страмбинело е част от феода Мерченаско, разположен в непосредствена близост до Страмбино, а през 1161 г. членове на семейство Гуалия от Страмбино притежават имоти в района.

Алтернативна хипотеза, предложена от Бертолоти, извежда името от съчетанието strannin и bini („две близки селища“), но тази етимология се счита за слабо обоснована поради съмнителната комбинация между древното strana и латинското binus.

Трета хипотеза свързва името с латинските термини за път и разклонение (strato, bivio), като предполага форма от типа strato bivielli. Макар да не е засвидетелствана в ранни документи, тя се подкрепя от два реални елемента в местния ландшафт: калдъръмената улица и малкото разклонение при кулата, откъдето се отделял пътят към долината Ши.

История

XI–XIII век Първите сведения за Страмбинело датират от XII век. През 1142 г. селището е част от феода на Гулиелмо ди Мерченаско, включващ още Мерченаско, Калузо и Сант’Урбано. В контекста на борбите между Верчели и Ивреа за контрола над входа към Вале д'Аоста, феодалът полага клетва за вярност към Верчели. През XII–XIII век различни членове на местни родове – Гуалия, Лоранце и други – притежават земи в района, което свидетелства за установена феодална структура и активни имотни отношения.

XV век През 1430 г. епископът на Ивреа разменя феода Виске с Парела, Страмбинело и Байо, които са по-близки и по-сигурни спрямо военни конфликти. В този период се споменават жители на Страмбинело, заемащи обществени длъжности в Ивреа или участващи в нотариални актове, което показва интеграцията на селото в регионалния административен и икономически живот.

XVI век През XVI век феодът преминава към рода Дал Поцо. Флоримондо, а след него синът му Джован Кристофоро, получават официални инвеститури от херцога на Савоя. Родът Дал Поцо дава на региона значими личности, включително архиепископа на Пиза Карло Антонио Дал Поцо, основател на фонда „Коледжо Путеано“ за подпомагане на бедни студенти. В този период Страмбинело участва и в регионални данъчни споразумения.

XVII век През 1680 г. феодът преминава към Джовани Доменико Берсано, а по-късно към неговия син Франческо Отоне. След смъртта му титлата се наследява по женска линия от рода Валперга, като през 1769 г. Франческо Луиджи ди Бароне получава официална инвеститура. Част от правото на патронаж върху енорията се запазва между различни феодални семейства, което отразява сложната структура на собственост и юрисдикция в региона.

Следващи векове В центъра на историческото селище на Страмбинело се е намирала aedes civica, до която стояла капелата „Сан Роко“ и навес, използван както за стопански дейности (преси за орехово и гроздово масло), така и за обществени събрания и нотариални актове. Околностите били гъсто населени благодарение на благоприятния климат, плодородните земи и удобния път, който пресичал моренния склон.

Между края на XVIII и началото на XIX век изграждането на новия провинциален път и реконструкцията на стария мост водят до рязък упадък на местната икономика: изчезват приходите от търговия и помощните услуги за преминаващите превозвачи, а трафикът към Валкиузела постепенно секва. През 1830–1832 г. старият мулетарски път към село Траверсела е преобразуван в път за колесни превозни средства, финансиран чрез транспортен монопол, а мястото на съединяване с провинциалния път става известно като „Бараконе“.

През XIX век селото е засегнато от болести по лозята и намаляване на горските ресурси, което удря традиционното производство на дървени въглища. Последвалата икономическа криза води до значителна емиграция.

След Втората световна война започва възстановяване, белязано от ново строителство и модернизация на стария център, което постепенно променя средновековния му облик. През последните десетилетия се наблюдава завръщане към земеделието, мотивирано от желанието за поддържане на семейните земи, търсенето на по-спокоен начин на живот и преоткриването на качествата на местните вина, включително традиционното вино passito, произвеждан в ограничени количества.

Забележителности Страмбинело е разположено на западната граница на историко‑географската област Педанеа. Достъпът до селото следва стария път, който след Куалюцо се изкачва към махалите Барда и Скала и продължава към църквата, преминавайки по средата на моренния склон. В западната част пътят се разклонява – едното направление слиза към река Киузела, а другото се изкачва към водопада Гусе и входа на долината Ши.

На това разклонение се издига характерна кула, която придава на Страмбинело облика на укрепено средновековно селище. Основната застроена зона е разположена между църквата и кулата, по протежение на главната улица, където са запазени жилищни сгради със съхранен средновековен архитектурен облик.

Източници

Външни препратки Уебсайт на общината

Категория:Торино (провинция)