Никола Радославов Мутафчиев е български офицер, майор, а по-късно организатор на въоръжени групи, действащи срещу тоталитарния комунистически режим в страната.

Биография Никола Мутафчиев е роден в Малко Търново на 22 декември 1905 година.archives.bg Завършва гимназия в Стара Загора и Военното на Негово Величество училище в София през 1929 година и на 6 септември е произведен в чин подпоручик. Зачислен е на служба в 4-ти конен полкМинистерска заповед № 53 от 1929 г., след което от 1932 г. е на служба в 5-и конен полкМинистерска заповед № 224 от 1932 г.. През 1933 г. е произведен в чин поручик, през 1935 г. е назначен за служба в 9-и конен полкМинистерска заповед № 154 от 1935 г. и същата година е прехвърлен на служба в 1-ви конен полкМинистерска заповед № 352 от 1935 г.

На 16 юни 1937 г. е произведен в чин капитан и от 1938 г. поема командването на ескадрон от 6-и конен полкМинистерска заповед № 21 от 1938 г., а през 1940 г. е назначен за командир на рота от 2-ри преносим полкМинистерска заповед № 36 от 1940 г. През 1941 служи последователно в 1-ва бърза дивизия и 29-и пехотен ямболски полк.

През 1943 г. капитан Мутафчиев е на служба в 1-ви конен полк, който първоначално е разположен в Щип, а по-късно през същата година е преместен в Скопие, през 1944 г. е назначен за адютант на разположения също в Скопие 51-ви пехотен вардарски полк, същата година е назначен за адютант на 1-ви конен полк и на 14 септември 1944 произведен в чин майор.

След началото на войната срещу Германия до 20 септември 1944 година командва 1-ви конен полк и ръководи неговото отстъпление под заплахата от обкръжение при Куманово, а по време на последвалото настъпление е ранен при Враня. От 20 септември 1944 г., когато предава полка на новия командир до 4 януари 1945 г. е на титулярната си длъжност като адютант на 1-ви конен полк, като в периода 15 – 28 ноември по заповед на Щаба на войската заедно с една сборна команда заминава на фронта за усилване на частите на конната дивизия.Кратка атестация за майор Мутафчиев от новия командир на 1-ви конен полк

След края на първата фаза от войната срещу Германия Мутафчиев е върнат в София, а на 26 януари 1945 година е арестуван, заедно с група други офицери, и е осъден от т.нар. Народен съд на 5 години затвор. Изпратен във Врачанския затвор, той успява да избяга и да се прехвърли в Гърция. В бежанския лагер в Лаврион основава организацията Български противоболшевишки легион на народното спасение, заедно с полковник Иван Гологанов, а след като Гологанов напуска Гърция няколко години по-късно, става неин ръководител.

Легионът за народно спасение поддържа връзки с Българския национален фронт, както и с гръцкото и американското разузнаване. През септември 1949 година Мутафчиев се прехвърля в България, начело на седемчленна чета. През следващите няколко години той организира или лично ръководи подобни групи, които многократно преминават границата, като по данни на Държавна сигурност в тях се включват около 100 политически емигранти. Тяхна цел е създаването на мрежа от съмишленици в Южна България, които да участват и подпомагат въоръжената съпротива срещу комунистическия режим – основани са около 80 такива местни групи, в които участват над 800 души. Тази дейност е прекратена към края на 1953 година, но Мутафчиев остава активен сред емиграцията и продължава да бъде следен от Държавна сигурност.

Семейство Майор Никола Мутафчиев е женен и има едно дете.

Военни звания Подпоручик (6 септември 1929) Поручик (1933) Капитан (16 юни 1937) Майор (14 септември 1944)

Бележки

Източници

Категория:Български майори Категория:Четиридесет и осми випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Втората световна война Категория:Горяни Категория:Осъдени от Народния съд Категория:Родени в Малко Търново Категория:Български офицери от Тракия