Добърската певческа школа е професионално обединение от типа на средновековните цехови организации. Център на школата е пиринското село Недобърско (днес Добърско). Членове на школата са слепци – странстващи певци, чието високо професионално майсторство е всепризнато.

През XIX век един от традиционните занаяти в Недобърско е професионалното пеене с просия. Местни жители, особено слепи или сакати, си изкарват прехраната извън селото като свирачи на гусла и певци, изпълнители на епически и други песни на събори, пазари, сватби, кръстопътища и т.н. Според Антон Стоилов добърчани прибягват до този занаят, тъй като земята им е малко и неплодородна.Стойкова, Ст. Носители и разпространители на българския юнашки епос, - в: Български юнашки епос, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, книга LIII, София, 1971, с. 49-50.

За пръв път за разложките просяци певци споменава Атанасий Чолаков Хилендарец в превода си от 1851 година във „Ввдение в всеобща история“ от Август Шльоцер от 1804 година. В 1868 година Михаил Попфилипов определя местонахождението на школата в отговор на писмо от Стефан Веркович. Той пише, че местните просяци знаят „много стари и добри песни“.Стойкова, Ст. Носители и разпространители на българския юнашки епос, - в: Български юнашки епос, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, книга LIII, София, 1971, с. 49, бел. 53. В 1884 година Серафим Боянов издава сборник с юнашки песни, които са записани от слепия добърски възпитаник Никола Телев, известен и като Тилев.

Според легендите ослепените след битката от 1014 година Самуилови войници се насочват към Рилския манастир, но по пътя ги застига зима и се заселват в Недобърско, тъй като тук намерили облекчение от лечебната вода от аязмото в двора на църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Те създали прочутата Добърска школа за музика, за да помагат на слепи деца.

През 1891 година Васил Кънчов посещава селото и пише:

Според запазени данни последните изяви на певческото братство в Недобърско са в края на XIX или началото на XX век. След разпадането на Добърската школа, просешката традиция продължава до 40-те години на XX век, като само отделни изисквания на братството са запазени. Сред запазените правила са задължителното обучение при признат майстор и тайният „просешки език“.

Бележки

Категория:Област Благоевград Категория:Македонска музика