Никола Стефанов Иванов е български актьор.
Биография Роден е на 31 октомври 1953 г. в София.Биографични данни за Никола Стефанов на сайта znam.bg
През 1978 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на професор Надежда Сейкова.
От 1978 до 1995 г. Стефанов играе на сцената на Младежкия театър. Измежду ролите му в театъра са Пинокио в едноименната пиеса, Волфганг Амадеус Моцарт в „Амадеус“, Червеят в „Копче за сън“ и Алън в „Еквус“.
Участва в постановки на телевизионния театър, радиотеатъра и в редица телевизионни драматизации за деца.
Никола Стефанов се занимава с озвучаване на филми и сериали от първата половина на 80-те години на двадесети век до 2000 г. Сред сериалите с негово участие са „Синьо лято“, „Туин Пийкс“, „Чип и Дейл: Спасителен отряд“, както и множество игрални филми. От 2016 г. отново активно дублира филми за България.
През 1993 г. участва в курс по театрален мениджмънт, организиран от British Council в Лондон и Братислава.
През 1995 г. Стефанов заминава за САЩ, където пребивава до 2016 г. Оттогава живее в България и участва в издаването на български аудиокниги като професионален четец, както и в дублажи, измежду които „Забравените“, „Специализантът“ и „Драконът, моят приятел“.
Театрални роли Народен театър на младежта, гр. София „Еквус“ (от Питър Шафър) – Алън „Амадеус“ (от Питър Шафър) – Моцарт „Упражнение за пет пръстта“ (от Питър Шафър) – Валтер „Дон Карлос“ (от Шилер) – маркиз Поза „Пинокио“ (по Карло Колоди, реж. Рада Москова) – Пинокио „Копче за сън“ (мюзикъл от Валери Петров) – червеят
Телевизионен театър „Представянето на комедията „Г-н Мортагон“ от Иван Вазов и Константин Величков в пловдивския театър „Люксембург“ в 1883 г.“ (1988) (Пелин Пелинов), 2 части – Димитър Антонов „Милионерът“ (1988) (от Йордан Йовков, реж. Павел Павлов)Павлов, Павел. Слуга на две господарки или щрихи към незавършения портрет на телевизионния театър. София: СемаРШ, 2005, с. 140 „Прозорецът“ (1987) (от Е. Роблес, реж. Павел Павлов) – СерджоПавлов, Павел. Слуга на две господарки или щрихи към незавършения портрет на телевизионния театър. София: СемаРШ, 2005, с. 77 „Розата и венецът“ (1986) (от Джон Пристли) „С чужди – драг, вкъщи – враг“ (1985) (по Иван Вазов, реж. Павел Павлов) „Съдията и жълтата роза“ (1984) (от Георги Данаилов, реж. Маргарита Младенова) „Испанци в Дания“ (1983) (от Проспер Мериме, реж. Павел Павлов)Павлов, Павел. Слуга на две господарки или щрихи към незавършения портрет на телевизионния театър. София: СемаРШ, 2005, с. 123 „Есенна градина“ (1982) (Лилиян Хелман) „Наричаха го Бозвели“ (1982) (Олга Кръстева) „Моцарт и нервна система“ (1979) (Иван Радоев)
Филмография „Дали“ (1990) – Федерико Гарсия Лорка „Ако не в този живот“ (1989) (тв) – журналистът Иво „Поетът и дяволът“ (1984) – Момчето „Неда“ (1982) (тв) – Митри, синът на богаташа Бабаделиев „Човек не съм убивал“ (1982)
Награди и отличия Награда на Съюза на артистите в България за най-добра роля в детски спектакъл за участието си в „Пинокио“ (1981)
Източници
Външни препратки
Категория:Български актьори и актриси Категория:Български озвучаващи актьори Категория:Български театрални актьори и актриси Категория:Български радиоактьори Категория:Носители на Икар Категория:Българи емигранти в САЩ Категория:Родени в София