Тежки крайцери тип „Кент“

Кент () са тип тежки крайцери на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. Те се отнасят към типа „Каунти“, 1-ва серия. От проекта са построени 5 единици: „Кент“ (), „Беруик“ (), „Къмбърланд“ (), „Корнуол“ () и „Съфолк“ (). Още два крайцера „Австралия“ () и „Канбера“ () са построени за КВМС на Австралия.

Първите „вашингтонски“ крайцери в британския флот.

История на създаването Първите британски крайцери, построени в съответствие с ограниченията постановени от Вашингтонската конференция от 1921 – 1922 г. (стандартна водоизместимост – 10 000 тона, калибър на оръдията – не повече от 203 мм). Съгласно приетите по това време в Кралския флот оперативни виждания, тези крайцери са предназначени, преди всичко, за защита на морските комуникации и борба с вражеските рейдери, а не за действия в състава на главните сили на флота.

Работите над проекта започват в края на 1922 г., когато след гибелта на тежкия крайцер „Рали“ (HMS Raleigh (96)) броят на съвременните тежки крайцери от типа „Хокинс“ е намален до четири, а крайцерите с по-малки размери не отговарят на изискванията за провеждане на операции в далечните води. В тази връзка Британското адмиралтейство издава задание за проектиране, което има следните изисквания: 8 × 203-мм оръдия с максимален ъгъл на възвишение не по-малко от 65° и скорострелност от 12 изстрела в минута (скоро показателят е намален до по-реалните 5 изстрела в минута); 4 × 102-мм зенитни оръдия; 2 осемцевни 40-мм зенитни автомата; висок надводен борд (за осигуряване на добра мореходност); скорост на хода от 33 възела (~61 км/ч).

Към 1 август 1923 г. са подготовени 5 варианта на ескизния проект, като нито един, след разглеждането му, не удовлетворява напълно предявените изисквания, преди всичко – по ниво на защитата. На 29 октомври се състои следващия етап от конкурса, на който са разгледани 3 варианта. + Проекти за британски 10 000-тонни крайцери, октомври 1923 г. Проект X Проект Y Проект Z Дължина Ширина Газене (средно) Газене (пълно) Водоизместимост (стандартна) 10 000 дълги тона Мощност към валовете 100 000 к.с. 100 000 к.с. 75 000 к.с. Скорост, възела, при стандартна водоизместимост 33 33 31 Скорост, възела, при пълна водоизместимост 32 32 30 Запас гориво 2800 дълги тона Далечина на плаване на 10 възела 7000 мили 7000 мили 8000 мили Главен калибър 8 × 203-мм4 двуоръдейни кули130 снаряда на ствол 6 × 203-мм3 двуоръдейни кули150 снаряда на ствол 8 × 203-мм4 двуоръдейни кули150 снаряда на ствол Зенитна артилерия 4 × 102-мм (едностволни установки)2 осемстволни 40-мм „пом-пома“ Торпедни апарати 2 четиритръбни 533-мм Брониране Арт. погреби и зарядни отделения — вертикално 102 мм 102 мм 76 мм — хоризонтално 76 мм Механизми — бордове няма няма  — палуби няма няма няма данни

За най-добър е определен вариантът, предложен от главния строител на флота () Юстас Тенисън д’Ейнкуорт (), макар и в този вариант приемлива защита да получават само погребите за боезапаса (общо тегло на бронята – 820 тона). За да се усили бронирането се налага намаляване на мощността на енергетичната установка от 100 000 к.с. до 75 000 к.с., което води до намаляване на скоростта до 31 възела. Впоследствие за сметка на промяна на параметрите на корпуса и увеличаването на мощността с 5000 к.с. става възможно скоростта на хода да нарастне до 31,5 възела. Окончателният проект е утвърден на 13 декември 1923 г.

Приетата през октомври 1923 г. „Специална програма за новото корабостроене“ предвижда построяването към 1929 г. на осем 10 000-тонни крайцера. През януари 1924 г. на власт във Великобритания идва първото лейбъристско правителство на Макдоналд, след което на Адмиралтейството е предложено значително да намали броя на поръчаните кораби. Първият лорд на Адмиралтейството намалява техния брой до четири, обаче към февруари Кабинетът на министрите добавя още един, желаейки видимо, малко да подобри положението с безработицата. Построяването на тези кораби е включено в програмата за 1924 г. Още два кораба поръчва Австралия – тази двойка се строи според програмата за 1925 г.

Средната цена за един кораб съставя 1 980 000 фунта стерлинги.

Тъй като всичките британски „вашингтонски крайцери“ носят названията на графства, серията кораби става известна като типът „Каунти“ (, „графство“).

Конструкция

Корпус

Крайцерите от типа „Кент“ имат високоборден гладкопалубен корпус с три комина и две мачти, напречното сечение на който над водолинията има трапецовидна форма, а под нея – преминава в були, които служат за защита от торпеда и снаряди, попаднали под водолинията. Максималната дълбочина на тази защита за английските кораби съставя 1,5 м, а на австралийските – 0,76 м. По цялата дължина на корпуса има двойно дъно.

Първоначалният проект предполага поставянето на триноги мачти, обаче заради икономията на трегло са поставени мачти-еднодръвки.

От всички кораби в серията „Кент“ става единственият, който получава кърмова галерия (подобно на линейните кораби и линейните крайцери), коят незначително увеличава дължината на кораба. Впоследствие галерията е демонтирана.

Масата на корпуса според проекта от 1923 г. трябва да съставлява 5400 тона, в действителност още през 1925 г. тя е равна на 5570 тона.

Въоръжение Пълната стойност на въоръжението на един крайцер е 700 хиляди лири, което е равно на примерно една трета от общата стойност на кораба.

Главен калибър

Главен калибър на крайцерите от типа „Кент“ – осем 203-мм оръдия Mk. VIII с дължина на ствола от 50 калибра, разположени в четири двуоръдейни кули Mk. I с хидравлично задвижване. Кулите са разположени на носа (позиции A и B) и на кърмата (позиции X и Y).

Оръдията имат традиционната за британския флот „телена“ конструкция на ствола и стрелят със снаряди с тегло от 116,1 кг на максимална далечина от 28 030 м. Куполните установки Mk. I, са разработени от фирмата Vickers, имат максимален ъгъл на възвишение на стволовете от 70° и осигурява практическа скорострелност от 3 – 4 изстрела в минута. Тегло на една кула – 205 тона. Теглото на бордовия залп съставлява 940 кг, стойността – 408 фунта стерлинги.

Боезапасът за всяко оръдие в мирно време съставлява 100 снаряда, във военно – от 125 (за „Кент“, „Корнуол“ и „Съфолк“) до 150 (за останалите крайцери).

Зенитно въоръжение Първоначално за борба с вражеската авиация има четири 102-мм/45 оръдия Mk. V, разположени върху платформа зад третия комин, и четири едностволни 40-мм автомата Vickers Mk. II (2-фунтов „пом-пом“).

Минноторпедно въоръжение Осем 533-мм торпедни апарата, разположени на горната палуба под платформата за 102-мм оръдия в две четиритръбни въртящи се установки, за първи път използващи се на такива големи кораби. Установките са поместени по двата борда.

На въоръжение на английските крайцери състоят торпедата Mk V с боен заряд , които при скорост от 25 възела имат далечина на хода от 12 800 м. По-съвременните торпеда Mk VII, състоящи на въоръжение на австралийските крайцери, при скорост от 35 възела имат далечина на хода от 15 300 м; тегло на боезаряда – взривно вещество.

Авиация Нямат при влизането си в строй.

Система за управление на огъня За управлението на огъня на главния калибър има главен директор и резервен директор с 12-футов и 8-футов далекомер съответно. Има 12-футов зенитен далекомер и два такива резервни далекомера.

Брониране Характерна особеност на крайцерите от типа „Кент“ е „кутиевидната“ бронева защита, която е концентрирана около жизненоважните места. Погребите за боезапаса са прикрати по периметъра им от броня с дебелина от 25 до 111 мм, а отгоре – с дебелина от 25 до 76 мм. Това осигурява защитата от 203-мм снаряди при ъгъл на срещата до 40°. В района на машинните отделения има 25-мм бронирани прегради и 35-мм бронирана палуба. Теглото на бронирането съставя 1025 т.

Енергетична установка Крайцерите от типа „Кент“ имат четиривална енергетична установка, разположена по линейната схема. Осемте триколекторни парни котела от адмиралтейски тип (работно налягане на водната пара – 17,5 атмосфери) стоят по четири в две котелни отделения, димоходите на котлите са изведени в три неголеми комина (според резултатите на изпитанията височината на комините е увеличена за английските крайцери на 4,6 м, а за австралийските – на 5,5 м). Всеки турбозъбчат агрегат включва в себе си турбини за високо и ниско налягане. Турбините за заден ход са монтирани на изхода на турбините за ниско налягане, а турбините за крайцерската скорост – зад турбините високо налягане. На изпитанията корабите разват скорост от 32,2 – 32,6 възела. + Резултати от изпитанията за пълен ход Кораб Дата Мощност към валовете Скорост Обороти Водоизместимост „Къмбърланд“23 октомври 1927 г.84 041 к.с.32,635 възела314 об/мин10 050 дълги тона „Къмбърланд“27 октомври 1927 г.82 930 к.с.31,47 възела305 об/мин 13 215 дълги тона „Беруик“1927 г.79 885 к.с.32,335 възела307 об/мин 10 165 дълги тона „Беруик“1927 г.80 890 к.с.31,487 възела302 об/мин 12 930 дълги тона „Съфолк“2 септември 1927 г.81 856 к.с.—307 об/мин— „Кент“19 април 1927 г.80 098 к.с.32,2 възела— 10 420 дълги тона

Големият запас от нефт (3200 – 3370 тона) дава огромната далечина на плаване от 13 300 – 13 700 морски мили на икономичния ход от 12 възела. На ход от 14 възела далечината на плаване намалява до 10 400 мили, при 30,9 възела достига 3100 – 3300 мили, при 31,5 възела – 2300 мили. На икономичен ход корабите изгарят 2,9 т нефт на час, а при пълната скорост – 31,5 т/час.

Модернизации Предвоенни В периода 1930 – 1932 г. английските крайцери от типа „Кент“ получават по един авиационен катапулт за самолета Fairey Flycatcher (впоследствие заменен с Hawker Osprey); през 1935 г. катапулт получава и „Австралия“. В периода 1932 – 1933 г. на „Кент“ допълнително са поставени в района на носовия комин две едностволни 102-мм зенитни оръдия.

През 1934 г. е утвърден план за модернизация на крайцерите от типа „Кент“. Съгласно него, корабите се предполага да получат по протежение на водолинията тънък бронеиран пояс с дебелина 114 мм, нов напречен катапулт D-IH и обширен хангар за 2 самолета Supermarine Walrus зад третия комин, да бъдат снети торпедните апарати и да се заменят единичните 102-мм зенитни оръдия с новите 102-мм зенитни оръдия Mk. XVI в сдвоените установки Мк. XIX.

В периода 1935 – 1939 г. всички кораби от серията, освен „Канбера“, преминават тази модернизация. В началото новите 102-мм/45 сдвоени оръдия Mk. XVI/XIX не са достатъчни, за това „Съфолк“ и „Австралия“ не ги получават, а на „Къмбърланд“ са поставени само две (преди самата война „Къмбърланд“ и „Съфолк“ са довъоръжени – всеки получава по 2×2 вместо 2×1 102-мм оръдия). Местата за поставяне на новите зенитни оръдия са преместени към носовия край. Освен това, на „Къмбърланд“ и „Съфолк“ горната палуба, от кула „Y“ към кърмата, е снижена с едно ниво, за да се намали тегловото натоварване.

„Кент“ и „Австралия“ не получават напречния катапулт и хангара, вместо лекия катапулт S-IIL те вземат тежките Е-IVH, съхранявайки при това своите торпедни апарати.

Всички кораби се довъоръжават с две многостволни установки с 40-мм „пом-поми“ („Къмбърланд“ и „Съфолк“ – четиристволните Mk. VII, останалите – осемистволните Mk. VI) и две четирицевни 12,7-мм зенитни картечници Vickers Mk. III.

Усъвършенствана е системата за управление на огъня. На носовата надстройка е поставен нов командно-далекомерен пост DCT Mk. I, а за управлението на зенитния огън – директор HACS Mk. I (двата с 12-футови далекомери).

Модернизации във военно време „Кент“

В периода януари – септември 1941 г. са поставени 6 едностволни 20-мм/70 автомата „Ерликон“ и радиолокационните станции от типовете 281, 284 и 285. От юли до ноември 1942 г, от крайцера е свалено авиационното оборудване и четирицевните 12,7-мм картечници, вместо последните са поставени още 6 зенитни 20-мм автомата. През септември 1943 г. 6 едностволни 20-мм автомата са заменени с 3 сдвоени 20-мм установки Mk. V с механично задвижване.

„Беруик“