Орденът на Златното руноорден Золотого руна (в Бургундии, ист.). Лопатин В. В., Нечаева И. В., Чельцова Л. К. Прописная или строчная?: Орфографический словарь. — М.: Эксмо, 2009. — С. 319. — 512 с. — (Библиотека словарей ЭКСМО). — 3000 экз. ISBN 978-5-699-20826-5. (, , , на нидерландски: Orde van het Gulden Vlies, ), известен и като Знак на Гидеон (), е рицарски орден, създаден от Филип III Добрия, херцог на Бургундия, през 1430 г., в деня на сватбата си с принцеса Изабела Португалска.

Династическият орден е една от най-древните и почетни награди в Европа. Уставът на ордена съществува в два клона: испански и австрийски. Възлагането на испанския клон има право крал на Испания Филип VI, а на австрийския - Карл Хабсбург-Лотарингски.

Описание и символика Знакът на Ордена е изображение на откраднатото от аргонавтите в Колхида Златно руно, което виси на верига от 28 части.

Орденът има следните латински девизи: Pretium Laborum Non Vile – „Наградата не отстъпва на заслугата (подвига)“ или „Цената на труда не е малка“ Ante ferit quam flamma micet – „Ударът пада преди да трепне на пламъка“ Non Aliud – Друго не желая („Аз притежавам и друго не желая) – мотото на херцог ФилипТой използва латинската версия, а френската е Autre n’auray. на гърба на централното звено (остава в австрийския вариантОрден Золотого руна. // «Антиквариат, предметы искусства и коллекционирования» No. 2, 2002 год. Дата обращения: 27 април 2009 г. Архивирано от оригинала 1 юни 2010 г.). Според други източници също се пришива на орденската мантия.Юрия Яшнева, И. В. Всеволодова. Рыцарские ордена. Орден Золотого руна. Посетено на 27 април 2009 г. Архивировано от оригинала на 21 април 2013 г.

Не е известно защо Филип избира митологичното овче руно като символ на ордена. Според някои версии това е като знак за богатство, донесено от търговията с вълна във Фландрия;Австро-Венгерская империя. Орден Золотого руна. Посетено на 27 април 2009 г. Архивирно на 2 април 2009 г. според други пътуването на Аргонавтите на изток се разглежда като паралел на кръстоносния поход срещу турците (т.е. нов поход на Аргонавтите), в който мечтае да участва Филип. Според друга версия орденът е наречен по мотивите на семейна легенда: един от предците на Филип някога повтаря пътя на аргонавта Язон и е взет в плен в Колхида (Мингрелия), след което избягва.Сто Великих наград. Орден Золотого руна. Посетено на 27 април 2009 г. Архивирано от оригинала на 23 август 2010 г. Също разказват, че харесващият антични митове херцог оприличава русокосата жена, паднала от галопиращ кон, на Гела, паднала от гърба на златорунния овен (сравни с историята за създаването на английския Орден на жартиерата). При Жан дьо Лафонтен се срещат друга версия: „Добил се до благосклонността на една дама, херцог Филип Добрия, така се запленява от златните ѝ коси, че основава в тяхна чест Ордена на Златното руно“.Жан де Лафонтен. Посетнео на 27 април 2009. Архивироно от оригинала на 4 март 2016 г. Според някои източници тази жена се казва Мария Крумбруге.И.Тэн. Философия искусстваОсвен това трябва да се вземат предвид трактовката на образа на Златното руно от гледна точка на символиката: „овцата е олицетворение на невинността, а златото се третира като образ на висша духовност. Походът на Аргонавтите за Златното руно се разбира като придобиване на величие на духа чрез пречистване на душата“.

По-добре са документирани вложените по-късно към ордена библейски образи: канцлерът на ордена Жан Жермен, епископ на Шалон, обръща внимание на херцог Филип на епизод от Стария завет – вълната, която разтила Гедеон и на която пада небесна роса, в знак на това че той ще победи мадианитяните (Съд. 6:36 – 40). Това позволява да се прави и библейска аналогия, когато познавачите на митологията си припомнят, че Язон в действителност е крадец. По този начин Язоновското руно е еволюирало в символ на тайното зачатие на Дева Мария, а самият медал е получил второ име – „Знак на Гедеон“. Следващия канцлер Гийом Филастър добавя допълнителни библейски аналогии: Яков, Йов, Давид и цар Моавитянски (вж. също така символиката на Агнеца божи).

Празник на ордена се смята денят на Свети Андрей, тъй като орденът е установен на неговия ден – 10 януари. Апостол Андрей в древността е патрон на бургундските господари и именно той им връчва Андреевски кръст, който също се нарича „Бургундски“ (вариант – той е покръстител на Бургундия).

Наполовина е известна символиката на веригата. Руното виси на верига, изработена от стилизирани кремъчни камъни () и кресал (); огнивото е хералдически символ на Бургундия и на Филип Добрия. Кремъкът е изпълнен под формата на инициала „В“ – Burgundia.

Инсигнии

Въпреки че по време на съществуването на ордена, той претърпява значителни промени във външния си вид в посока усложняване, а основните мотиви остават непроменени:

Орденен знак за врата - представлява висулка под формата на Златно руно (т.е. изображения на овча кожа), прихваната от „колан", който е прикрепен към веригата на ордена. Главата се окачва надясно към централната връзка на веригата. В австрийската версия тази връзка е овал от черен емайл с бели капковидни точки - кремък, от който се разпръскват искри от червен емайл. Тази връзка от своя страна е окачена на следващата златна връзка под формата на огниво, в долната част на което има високо релефно изображение на битката на Язон с дракона. Мотото на ордена "PRAETIUM LABORUM NON VILE" е поставено върху дъгите от син емайл. На обратната страна е изобразена битката на Гедеон с мадианците и надписът "NON ALIUD"). Между дъгите има златиста мида, към която е прикрепено ухото. В Испания мотото никога не е изписвано на кремък, а овенът е изобразяван в пълен профил, показващ само един рог и око. Очертанията на детайлите, особено на огнивото, стават силно декоративни и стилизирани, превръщайки се в смесица от мавритански и барокови арабески. (В Австрия мотото винаги е било използвано, руното е изобразявано с обърната напред глава, така че да се виждат както рогата, така и очите). Верига на ордена – състои се от златни връзки два вида: първото – под формата на кресал (свързани с инициали – букви „В“), а второто – под формата на пластина в облак искри. Използва се в особено специални случаи. Има и детска верига, предназначена за непълнолетни. Висулка на Ордена на Златното руно – поредица от обработени диаманти и три големи, с уникална чистота хризолити. Най-централното звено за окачване представлява висулка във формата на Златното руно, представлява златно руно на овен. Рогата, очите, ушите и копита на овена са инкрустирани с диаманти. Намирайки се в обществото, рицарят на ордена на Златното руно винаги е длъжен да носи тежката орденска верига. Въпреки това в XVI век Карл V промяна на хартата на ордена, което позволява да се носи само за особено тържествени церемонии, а в останалите дни могат да се носят висулката с орденските символи на веригата или, както в този случай, копринена лента с червен цвят, широка два пръста. Т. нар. Висулка на ордена на Златното руно рицарите поръчват за своя сметка. А наградната верига, която е собственост на ордена, се връща след смъртта на рицаря. От членовете на ордена се изисква да не носят други награди с изключение на Ордена на златното руно (тази разпоредба не се отнася за монарсите или австрийците). При тържествени случаи рицарите на ордена слагат верига, кадифен талар (расо) с яркочервен цвят, лилава мантия и същата шапка, червени чорапи и ботуши . Портрети, изобразяващи членове на ордена в церемониално облекло, до XIX век, показват хора, облечени по модата на XV век:

Всички оцелели ордени на Златното руно имат своя история и са скъпи (до 1, 5 млн. долара). Примери са:

поръчка с топаз в Диамантения фонд на Кремъл Дворецът Хофбург (Виена), Виенската хазна (Schatzkammer), където се съхраняват съкровищата на ордена. Цвингер (Дрезден), хазна Замъкът Грюер (Швейцария) - в Бургундската зала има три траурни одежди на рицарския Орден на Златното руно, които са служили като изповедници на Шарл Дръзки, призвани да проведат тържествена литургия за покоя на рицарите, загинали в кампанията през 1476 г.

История

Хронология на XV—XXI век 10 януари 1430 г.: Филип Добрия учредява медал по повод на третия си брак – този с инфантата на Португалия, в чест на Пресвета Дева Мария и апостол Андрей. 30 ноември 1431 г.: в Лил се събира първата глава на Ордена, избирайки по-специално гербовия крал Жан Льофевр дьо Сен Реми. 1433 г.: папа Евгений IV утвърждава ордена 1477 г.: брак на последната представителка на бургундската династия Мария Бургундска с Максимилиан Хабсбург. Магистър на ордена става австрийският ерцхерцог, тъй като сюзеренитетът над ордена при липсата на мъжки наследник преминава към съпруга на наследницата на херцогството до достигане на зряла възраст на нейния син. 1496 г.: Брак на сина на Мария Бургундска Филип Красивия с наследницата на испанската корона Хуана Лудата. Техният син Карл V Хабсбург след смъртта на баща си през 1506 г. наследява управлението на ордена, което е от 1516 г. остава за испанския клон на Хабсбургите. 1516 г.: увеличаване броя на членовете на ордена, утвърдено от папата Лъв Х в булата Praeclarae devotionis sinceritas. 1519 г.: Първата испанска инвеститура, при която Карл V след смъртта на дядо си Максимилиан наследява магистърството на ордена (преди това наследява от майката си трона на Испания). През 1521 г. Карл дава австрийските владения на брат си, бъдещия император Фердинанд I – на този факт в бъдеще ще се основават претенциите на австрийците.

1700 г.: със смъртта на последния испански Хабсбург Карлос II суверенитетът на ордена по негово завещание (заедно с държавата) се наследява от френския принц Филип Анжуйски, станал следващия испански крал под името Филип V. Както отбелязват историците, „законите сюзерени на ордена Филип V и неговият син Фердинанд VI“ (френски принцове) обединяват ордена на Златното руно, съединявайки испанския клон и клонът на Херцогство Бургундия, съществувало само на теория, което е погълнато от Франция през управлението на Луи XI" . 1712 г.: продължава Войната за испанското наследство между французите и австрийците, от австрийския клон на Хабсбургите, останала единствена и получила по Утрехтския вирен договор Нидерландиуте – Земите на основателя на ордена. В хода на войната император Карл VI превзема Мадрид. Отстъпвайки, той отнася архивите на ордена. 1713 г.: Карл VI във Виена празнува възстановяването на ордена. 1724 г.: специален конгрес в Камбре разглежда спора между двете династии за надмощие, но не е взето решение: ​​„и двете кралски домове с мълчаливо съгласие, започнаха да предоставят знаците на Ордена на Златното руно независимо един от друг." 1725 г.: Виенски мир, където се признава, че както суверените на Австрия, така и кралете на Испания имат правото да връчват Ордена на Златното руно. 1794 г.: след загубата от Наполеон и подписване на Договора в Кампоформио Австрия губи бургундските владения (Нидерландия), наследени от Франция, но въпреки това продължава да пресъжда ордена. През 1809 г. Наполеон възнамерява да създаде своя най-висок военен орден - Ордена на трите златни руна, като символ на господство над Испания и Нидерландия и съюз с Австрия (по-специално брак с принцеса). Намерението не е изпълнено. 1847 и 1851 г.: укази на испанските крале, според които Орденът на Златното руно става граждански кралски орден.