Христо Иванов Данчев е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на рота и на дружина от 1-ви пехотен софийски полк през Първата световна война (1915 – 1918). Член на Военния съюз. Председател на ФК Левски София (1935).
Биография Христо Данчев е роден на 26 януари 1886 г. в Етрополе, Княжество България. През 1906 г. завършва в 26-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 19 септември е произведен в чин подпоручик. На 22 септември 1909 г. е произведен в чин поручик. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като на 5 август 1913 г. е произведен в чин капитан.
През Първата световна война (1915 – 1918) капитан Христо Данчев е първоначално командир на рота от 1-ви пехотен софийски полк, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. „за отличия и заслуги през втория период на войната“ е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 класДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 12. На 20 юли 1917 г. е произведен в чин майор. Поема командването на дружина от същия полк, за която служба през 1918 г. е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 класДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 86, която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 година.ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 216 – 217 През 1921 г. със заповед № 464 за същата служба е награден с Орден „Св. Александър“, IV степен с мечове в средата.ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 31 – 32
На 8 август 1920 е произведен в чин подполковник, а от 21 декември същата година поема командването на 13-а пехотна рилска дружина, на която служба е до 17 декември 1922 г. Началник е на Кюстендилското военно окръжие и е помощник-началник на пограничния сектор. От 1923 г. е на служба във Военното училище, а през следващата година е назначен на служба в 1-ва пехотна дружина. През 1926 г. подполковник Данчев е инспектор в щаба на жандармерията. През 1928 г. е произведен в чин полковник, а от 1930 г. е член на военнокасационния съд. През 1933 г. е назначен на служба в Главното интендантство, през 1934 г. командва 1-ва пехотна софийска дивизия, а през 1935 г. е началник 4-та военна инспекционна област и командир на 4-та армия. Същата година е произведен в чин генерал-майор. Член е на Военния съюз.
Генерал-майор Христо Данчев умира на 21 септември 1935 година. Според някои автори не умира от естествена смърт. (В нашия випуск беше и синът на командира на Плевенската армия генерал Христо Данчев – Иван. Баща му умря ненадейно през 1935 г. и имаше подозрения, че е отровен от царедворци.) (Все по това време „умря ненадейно“ генерал Христо Данчев) Погребан е в централните софийски гробища.София помни – Карта на централния гробищен парк на град София, парцел 44
Семейство Христо Данчев е женен и има 3 деца Иван (р. 1915), Надежда (р. 1921) и Мария (р. 1923).
Военни звания Подпоручик (19 септември 1906) Поручик (22 септември 1909) Капитан (5 август 1913) Майор (28 юли 1917) Подполковник (28 август 1920) Полковник (1 януари 1928) Генерал-майор (1 януари 1935)
Награди Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас (1917) Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас (1918/1921) Орден „Св. Александър“, IV степен с мечове в средата (1921)
Образование Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1906)
Бележки
Източници
Категория:Генерал-майори от Царство България Категория:Двадесет и шести випуск на Националния военен университет „Васил Левски“ Категория:Български военни дейци от Балканските войни Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Носители на орден „Св. Александър“ IV степен Категория:Родени в Етрополе