Мило Дор () е австрийски писател от сръбски произход, преводач и литературен посредник.

Биография Мило Дор – псевдоним на Милутин Дорословац – е роден в Будапеща в дома на хирург и притежателка на козметичен салон. Израства в Банат и по-късно в Белград, където учи в гимназия. Още като ученик става член на Комунистическия младежки съюз и прави опити да пише поезия на сърбохърватски език. През 1940 г. е изключен от училище, понеже организира ученическа стачка. През 1941 г. успява да положи матура като извънреден ученик.

Мило Дор взима активно участие в съпротивителното движение срещу немската окупация. През март 1942 г. е арестуван от белградската Специална полиция, подчинена на немското Гестапо, пратен е в затвора и в лагер, където е изтезаван. През 1943 г. немците го депортират във Виена като чуждестранен работник. През 1944 г. отново го арестуват и затварят.

След края на Втората световна война Мило Дор остава в Австрия. До 1949 г. следва театрознание и романистика във Виенския университет и същевременно работи като журналист с немски език. Получава подкрепа от Франц Теодор Чокор и Ерих Кестнер. От 1951 г. е член на свободното литературно сдружение Група 47.

Първият, документално разработен, роман на Мило Дор „Мъртъвци в отпуска“ (Tote auf Urlaub) от 1952 г. намира добър отзвук. Дор се издържа само от писане, затова е извънредно продуктивен – пише за радиото и телевизията, редактира сборници и неуморно превежда. Ето защо литературното му качество постепенно спада.

Мило Дор умира през 2005 г. от инфаркт и е погребан в почетен гроб във Виенското централно гробище.

Библиография Unterwegs, Erzählungen, 1947 Tote auf Urlaub, Roman, 1952 Und einer folgt dem andern, Kriminalroman, 1953 (mit Reinhard Federmann) der unterirdische strom: träume in der mitte des jahrhunderts. ein versuch, 1953 (mit Reinhard Federmann) Romeo und Julia in Wien, 1954 (mit Reinhard Federmann) Führer durch Jugoslawien, Reiseführer, 1955 (unter dem Namen Alex Lutin) Othello von Salerno, Roman, 1956 (mit Reinhard Federmann) Nichts als Erinnerung, Roman, 1959Milo Dor: „Nichts als Erinnerung“ Die Frau auf dem Medaillon, Roman, 1959 (unter dem Namen Alexander Dormann) Das Gesicht unseres Jahrhunderts, Bildband 1960 (mit Reinhard Federmann) Salto mortale, Erzählungen, 1960 Internationale Zone, Roman, 1961 (mit Reinhard Federmann) Die Abenteuer des Herrn Rafaeljan, Roman, (mit Reinhard Federmann) Der politische Witz, 1964 (mit Reinhard Federmann) Der Sohn des Wesirs. Märchen aus Jugoslawien, 1965 Ballade vom menschlichen Körper, 1966 Der galante Witz, 1966 (mit Reinhard Federmann) Der groteske Witz, 1968 (mit Reinhard Federmann) Die weiße Stadt, Roman, 1969 Menuett, Drama, 1971 Das Pferd auf dem Balkon, Jugendbuch, 1971 Alle meine Brüder, Roman, 1978 Die Raikow-Saga, Roman-Trilogie, 1979 Tote auf Urlaub Nichts als Erinnerung Die weiße Stadt Istrien, 1981 (mit Leo Zogmayer) Meine Reisen nach Wien und andere Verirrungen, Erzählungen, 1981 Der letzte Sonntag. Bericht über das Attentat von Sarajewo, 1982 Die Leiche im Keller: Dokumente des Widerstands gegen Dr. Kurt Waldheim, 1988 Auf dem falschen Dampfer: Fragmente einer Autobiographie, 1988 Auf der Suche nach der größeren Heimat, Reisebeschreibungen, 1988 Ein schwerer Tag, 1989 Der Mann, der fliegen konnte, Erzählung, 1990 Fragen eines altmodischen Humanisten: Rede anlässlich der Verleihung des Ehrenpreises des österreichischen Buchhandels für Toleranz in Denken und Handeln, 1990 Leb wohl, Jugoslawien, 1993 Mitteleuropa, Mythos oder Wirklichkeit, 1996 Und wenn sie nicht gestorben sind ..., Politthriller, 1996 (mit Reinhard Federmann) Wien, Juli 1999, eine Geschichte, 1997 Grenzüberschreitungen: Positionen eines kämpferischen Humanisten, 2003

Книги на Мило Дор са преведени на английски, френски, сръбски, нидерландски, датски, шведски.

Награди и отличия Mitglied des Österreichischen PEN-Clubs und langjähriger Präsident der Interessengemeinschaft Österreichischer Autoren 1962: „Австрийска държавна награда за литература“ 1972: „Награда Антон Вилдганс“ 1977: „Литературна награда на Виена“ 1980: „Австрийска награда за художествена литература“ 1983: Österreichisches Ehrenkreuz für Wissenschaft und Kunst 1988: Ehrenmedaille der Bundeshauptstadt Wien in Gold 1989: Österreichischer Staatspreis für Verdienste um die Österreichische Kultur im Ausland 1990: „Почетна награда на австрийските книгоиздатели за толерантност в мислите и действията“ 1998: „Награда Андреас Грифиус“ 2001: Bruno-Kreisky-Preis für das politische Buch 2003: Großes Silbernes Ehrenzeichen für Verdienste um die Republik Österreich 2004: Goldenes Ehrenzeichen für Verdienste um das Land Wien 2006: Theodor-Kramer-Preis (posthum)

Бележки

Външни препратки

Биографични данни за Мило Дор в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Мило Дор в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Мило Дор в Немската дигитална библиотека Мило Дор в Perlentaucher Мило Дор в Who's Who Мило Дор в Die LYRIKwelt Мило Дор в Personensuche

Категория:Австрийски автори на разкази Категория:Австрийски романисти Категория:Австрийски преводачи Категория:Група 47 Категория:Носители на литературни награди на Германия Категория:Носители на награда „Андреас Грифиус“ Категория:Носители на литературни награди на Австрия Категория:Носители на Австрийска награда за художествена литература Категория:Носители на Литературна награда на Виена Категория:Носители на наградата „Антон Вилдганс“‎ Категория:Родени в Будапеща Категория:Починали във Виена Категория:Починали от инфаркт на миокарда