Пренаселеност или свръхнаселение е вид демографски проблем, който се характеризира с прекалено голямо население в даден географски регион по отношение на средствата на съществуване (недостатъчни ресурси за поддържане на хигиеничната норма на живота) или прекалено голямо население спрямо търсенето на работна ръка. Промени в стандарта на живота могат да премахнат статута на пренаселеност на даден географски регион без голямо намаляване на населението.
Терминът пренаселеност може да се отнася до връзката между световното население и средата му – Земята"Global food crisis looms as climate change and population growth strip fertile land или до по-малки географски региони като държави. Свръхнаселението може да е резултат от повишена раждаемост, намаляване на смъртността, увеличение в имиграцията или неустойчива околна среда и изчерпване на ресурсите. Възможно е рядко населени райони да се пренаселят, ако районът има оскъдна или несъществуваща способност да издържа живот (например пустиня). Защитници на умереното население цитират проблеми като качество на живот, капацитет на средата и риск от глад като основа за идеи за намаляване на населението. Учени предполагат, че човешкото въздействие върху околната среда като резултат от свръхнаселение, прахосническа консумация и разпространение на технологията са подтикнали планетата към нова геоложка епоха, позната като антропоцен.
Общ преглед Човешкото население се увеличава постоянно от края на Черната смърт около 1350 г., въпреки че най-значителното увеличение настъпва след 1950-те години, основно поради напредъка в медицината и увеличението в селскостопанското производство. Скоростта на растежа на населението намалява от 1980-те години, но общият брой продължава да расте. Увеличаващата се скорост в няколко държави, които преди са претърпявали бавно намаляване на населението, също допринася за продължителното нарастване в общ брой. ООН е изразила загриженост относно постоянния растеж на населението в Субсахарска Африка. Последни изследвания сочат, че тази загриженост е добре обоснована.Zinkina J., Korotayev A. Explosive Population Growth in Tropical Africa: Crucial Omission in Development Forecasts (Emerging Risks and Way Out). World Futures 70/2 (2014): 120 – 139 Към 20 ноември 2017 г. населението на земята е оценено на 7,583 милиарда души от бюрото за преброяване на населението на САЩ. Повечето съвременни оценки за носещия капацитет на Земята под съществуващите условия са между 4 и 16 милиарда. В зависимост от използваната оценка, пренаселеността на Земята може вече да е настъпила или да не е. Все пак, скорошното покачване на населението създава загриженост. Населението се очаква да достигне между 8 и 10,5 милиарда души между 2040 и 2050 г. През 2017 г. ООН увеличава средните вариантни проекции до 9,8 милиарда за 2050 г. и 11,2 милиарда за 2100 г.
Скорошното бързо увеличение на човешкото население през последните три столетия събужда опасения, че планетата може да не е способна да издържа настоящия или бъдещия си брой жители. Документът от 1994 г. съставен от учени във връзка със световното свръхнаселение IAP statement on population growth твърди, че много екологични проблеми като нарастващите нива на атмосферен въглероден диоксид, глобалното затопляне и замърсяването се влошават чрез нарастването на населението. Други проблеми свързани с пренаселеността включват повишено търсене на ресурси като прясна вода и храна, глад и недохранване, консумиране на естествени ресурси (като изкопаеми горива) по-бързо отколкото се добиват и влошаване на жизнените условия. Богатите но гъсто населени територии като Великобритания разчитат на внос на храни отвъд морето. Това се усеща тежко по време на световните войни, когато, въпреки инициативите за ефективност на храната като „Dig for victory“ и разпределянето на дажби, Великобритания има нужда да се сражава, за да обезопаси вносните си пътища. Въпреки това, много хора смятат, че отпадъците и прекомерната консумация, особено в по-богатите страни, упражнява по-голямо напрежение върху околната среда, отколкото пренаселеността.
Повечето държави нямат пряка политика за ограничаване скоростта на ражданията, но скоростта все пак спада поради образованието относно семейното планиране и нарастващия достъп до контрол на раждаемостта и контрацепция. Единствено Китай налага ограничения за семейства, имащи повече от едно дете. Извънземни населени места и други технически решения са предложени като начини за смекчаване на пренаселеността в бъдеще.
История
Загрижеността за пренаселеността е древна тема. Тертулиан е гражданин на Картаген във втори век, когато населението на света е около 190 милиона (едва 3 – 4% от днешното население). Той казва: „Това, което най-често попада в полезрението ни (и случаите на недоволство) е нашето изобилстващо население. Нашият брой е обременителен за света, който трудно може да ни издържа... И много случаи като епидемии, глад, войни и земетресения трябва да се разглеждат като лечение за народите, като начини за подрязване на пищността на човешката раса.“ Преди това Платон, Аристотел и други също повдигат темата.Roberts, R.E. (1924). The Theology of Tertullian, глава 5 (с. 79 – 119)
В историята нарастването на населението обикновено е бавно, въпреки високата раждаемост, поради войни, чума и други болести и висока детска смъртност. През 750-те години преди индустриалната революция световното население расте много бавно, оставайки под 250 милиона.George Moffet, Critical Masses: The Global Population Challenge (1994): "[the world's population remained] capped by birth rates and death rates locked in a seemingly permanent equilibrium."
Към началото на 19 век световното население вече е нараснало до милиард жители и интелектуалци като Томас Малтус предсказват, че човечеството би надраснало наличните ресурси, тъй като ограничено количество земя не може да издържа население с безкраен потенциал за нарастване. Меркантилистите твърдят, че голямото население е вид богатство, което донася по-големи пазари и армии.
През 19 век труда на Малтус често е интерпретиран по начин, хвърлящ вината за състоянието на бедните единствено върху тях самите и помагането им влошава условията в дългосрочен план.Gregory Claeys: The „Survival of the Fittest“ and the Origins of Social Darwinism, in: Journal of the History of Ideas, Vol. 61, No. 2, 2002, с. 223 – 240 Това води до, например, Английските закони за бедните от 1834 г. и до колеблив отговор на глада в Ирландия от 1845 – 52 г.Cormac Ó Gráda: Famine. A Short History, Princeton University Press 2009, ISBN 978-0-691-12237-3 (с. 20, 203 – 206)
Според доклад за оценяване на населението от ОН през 2004 г., световното население ще се стабилизира около 2050 г. и ще остане стабилно до около 2300 г.UN Department of Economic and Social Affairs: Population Division. World Population to 2300. Проучване от 2014 г., публикувано в списание Сайънс, се съмнява в тази проекция, твърдейки че нарастването на населението ще продължи и в следващия век. По-скорошна проекция на ОН предполага, че населението ще продължи да нараства до 15 милиарда до 2100 г.
През 2017 г. над една трета от 50 учени, спечелили Нобелова награда, запитани от списание Times Higher Education, казват, че човешкото свръхнаселение и деградацията на околната среда са двете най-големи заплахи за човечеството. През ноември същата година изявление от 15 364 учени от 184 държави сочи, че бързо нарастващото население е „основна причина за много екологични и социални заплахи“.
Човешко население История на нарастването на населението
Човешкото население е минало през ред периоди на растеж от зората на цивилизацията в холоцен, около 10 000 г. пр.н.е. Началото на цивилизацията грубо съвпада с отдръпващите се ледници след края на последната ледникова епоха. Оценено е, че между 1 – 5 милиона души, прехранващи се чрез лов, населяват Земята в периода преди неолитната революция, когато човешката дейност се сменя от такава на ловци-събирачи към примитивно селско стопанство.
Около 8000 г. пр.н.е., в зората на селското стопанство населението на земята е приблизително 5 милиона.„What was the population of the world in the past?“, World-o-meters Следващите няколко хилядолетия наблюдават бавно покачване в населението с много бърз растеж, започващ от 1000 г. пр.н.е. и пик между 200 и 300 милиона души през 1 г. пр.н.е.
Население Година Милиарда 1804 1 1959 3 1974 4 1987 5 1999 6 2011 7 2020 7.7 (оценка)
Юстиниановата чума предизвиква населението на Европа да спадне с около 50% между 541 г. и 8 век. Steady growth resumed in 800 CE."Epidemics and pandemics: their impacts on human history". J. N. Hays (2005). с.46. ISBN 1-85109-658-2 Обаче, растежът отново е прекъснат от чести чуми, най-вече от Черната смърт през 14 век. Смята се, че влиянието на Черната смърт намалява световното население от около 450 милиона на 350 – 375 милиона до 1400 г. Населението на Европа е около 70 милиона през 1340 г.,"History of Europe – Demographic and agricultural growth". Encyclopædia Britannica. като тези цифри се възстановяват едва 200 години по-късно."Europe's Black Death is a history lesson in human tragedy – and economic renewal ". TIME Europe. 17 юли 2000, VOL. 156 NO. 3 Населението на Англия достига до 5,6 милиона през 1650 г. от около 2,6 милиона през 1500 г."History of Europe – Demographics". Encyclopædia Britannica. Нови култури, донесени от Америка чрез испанските колонизатори през 16 век, допринасят към нарастването на популацията."China's Population: Readings and Maps ". Columbia University, East Asian Curriculum Project. В други части на света, китайското население при основаването на династията Мин през 1368 г. е близо 60 милиона, като наближава 150 милиона към края на династията през 1644 г."Qing China's Internal Crisis: Land Shortage, Famine, Rural Poverty". Asia for Educators, Columbia University. Населението на Америка през 1500 г. може би е било между 50 и 100 милиона.J. N. Hays (1998). "The burdens of disease: epidemics and human response in western history.". с. 72. ISBN 0-8135-2528-4
Срещи между европейски изследователи и населението в останалите части на света често донасят локални епидемии с необичайна вирулентност. Археологически доказателства сочат, че смъртта на около 90% от коренното американско население на Новия свят се дължи на болести от Стария свят като едра шарка, морбили и грип."The Story Of... Smallpox – and other Deadly Eurasian Germs". Public Broadcasting Service (PBS). Европейците донасят непознати болести за коренното население, които нямат имунитет към тези чужди болести."Stacy Goodling, „Effects of European Diseases on the Inhabitants of the New World“"
След началото на индустриалната революция през 18 век, скоростта на растеж на населението започва да се увеличава. Към края на века световното население е оценено на малко под 1 милиард. В началото на 20 век световното население е вече груби 1,6 милиарда. Към 1940 г. тази фигура е вече 2,3 милиарда.
Драстичният растеж, започнал в началото на 1950 г. (над 1,8% годишно), съвпада със значително увеличеното производство на храна в резултат на индустриализацията на селското стопанство, поднесена от Зелената революция."The limits of a Green Revolution?". BBC News. 29 март 2007. Скоростта на нарастване на човешката популация достига връх през 1964 г. при 2,1% годишно. Например, населението на Индонезия нараства от 97 милиона през 1961 г. до 237,6 милиона през 2010 г., което е увеличение със 145% за 49 години. В Индия населението нараства от 361,1 милиона души през 1951 г. до 1,2 милиарда през 2011 г., което е увеличение с 235% за 60 години.
Континент Население към 1900 г."Transitions in World Population " (PDF). Population Reference Bureau (PRB). Африка 133 милиона Азия 904 милиона Европа 408 милиона Латинска Америка и Карибите 74 милиона Северна Америка 82 милиона Континент Проекция на населението към 2050 г. Африка 1.8 милиарда Азия 5.3 милиарда Европа 628 милиона Латинска Америка и Карибите 809 милиона Северна Америка 392 милиона