Франк Ведекинд (), с цяло име Benjamin Franklin Wedekind, е немски писател, драматург и актьор, предшественик на литературния експресионизъм.

Биография След неуспеха на Мартенската революция в Германия от 1848/49 г. бъдещият баща на Франк Ведекинд – лекар-гинеколог – се преселва в Америка, където натрупва значително състояние по времето на Калифорнийската златна треска. В Сан Франциско се жени за швейцарка и през 1864 г. младото семейство се завръща в Германия, като се установява в Хановер. Там на 24 юли 1864 г. се ражда Франк Ведекинд.

През 1872 г. емигрират в Швейцария. Като опозиция на новосъздадената пруско-немска империя бащата е купил двореца „Ленцбург“ в кантона Ааргау. Там Франк Ведекинд прекарва ранните си години. През есента на 1872 г. постъпва в ленцбургското областно училище и завършва гимназия.

След като полага матура през 1884 г. Ведекинд започва да следва немска и френска литература в Лозанския университет. Още същата година по желание на бащата се премества в Мюнхенския университет, където записва право, но и тук прекъсва следването си. Работи между другото като журналист и шеф на рекламния отдел на швейцарската фирма за хранително стоки „Маги“. За кратко е секретар в „Цирк Херцог“. Приятелският му кръг се състои от художници и циркови артисти. Цирковите представления очароват Ведекинд през целия му живот и вдъхновяват неговото творчество.

През лятото на 1888 г. Франк Ведекинд според очакванията на баща си започва отново да следва право в Цюрих. Когато през октомври същата година бащата умира, Ведекинд прекъсва и това следване. Бащата му оставя значително наследство, което позволява на сина да води независим и свободен творчески живот, но само за няколко години състоянието се стопява.

През 1889 г. Ведекинд се преселва в Мюнхен, а през 1891 г. – в Париж, където се запознава с бъдещия си издател. Следват пътувания в Швейцария, Лондон и Берлин. През 1896 г. Ведекинд се завръща в Мюнхен и става съосновател на сатиричното списание „Симплицисимус“, в което публикува под различни псевдоними. Многобройни успешни писатели сътрудничат на списанието със свои текстове: Рихард Демел, Бруно Франк, Херман Хесе, Хуго фон Хофманстал, Ерих Кестнер, Хайнрих Ман, Томас Ман, Густав Майринк, Артур Шницлер, Роберт Валзер, Якоб Васерман и др. Като драматург Ведекинд изпитва влияния от Георг Бюхнер, Хенрик Ибсен, Фридрих Ницше, Аугуст Стриндберг и Герхарт Хауптман.

Разпространяването на едно сатирично стихотворение за кайзер Вилхелм II („В обетованата земя“) принуждава Ведекинд да бяга в Париж. Когато през следващата година се завръща в Германия, е осъден за „оскърбление на монарха“ и за шест месеца е хвърлен в затвора.

До смъртта си Ведекинд живее в Мюнхен заедно със съпругата си, австрийската актриса Тили Невес, която играе главните роли в много от неговите пиеси. Когато в началото на Първата световна война консервативно-националистическите сили в Германия вземат надмощие, Ведекинд отново изпада в материални затруднения.Hartmut Vinçon: Frank Wedekind und der Erste Weltkrieg: Hinweise auf unbekannte Texte und Zusammenhänge zu einem umstrittenen Thema literaturkritik.de, 3. August 2014

Умира на 9 март 1918 г. вследствие на усложнения след операция на апендицит.

Пиеси (подбор)

Kinder und Narren, Drama (1890) Frühlings Erwachen, Drama (1891) Пробуждане на пролетта. Трагедия на детската душа, изд.: Стара Загора (1909), прев. Цветан Маринов Пробуждане на пролетта. Трагедия на детската душа, изд.: Хемус, София (1918), прев. Цветан Маринов Пробуждане на пролетта, изд.: Пигмалион, Пловдив (2003), прев. Владко Мурдаров Der Liebestrank, Drama (1891) Erdgeist, Drama (1895) Земният дух, изд.: Пигмалион, Пловдив (2007), прев. Владко Мурдаров Die Fürstin Russalka, Gedichte, Erzählungen, Pantomimen (1897) Der Kammersänger, Drama (1897) Камерзингерът, изд.: Пигмалион, Пловдив (2003), прев. Владко Мурдаров Der Marquis von Keith, Drama (1901) Маркиз фон Кайт, изд.: Пигмалион, Пловдив (2003), прев. Владко Мурдаров Der Tantenmörder, Moritat (1902) So ist das Leben, Drama (1902) Mine-Haha, Romanfragment (1903) Die Büchse der Pandora, Drama (1902) Кутията на Пандора, изд.: Пигмалион, Пловдив (2007), прев. Владко Мурдаров Hidalla oder Sein und Haben, Drama (1904) Totentanz, Drama (1905) Смъртта и дяволът, (Мъртвешки танц), изд.: Пигмалион, Пловдив (2003), прев. Владко Мурдаров Die vier Jahreszeiten, Gedichte (1905) Musik, Drama (1907) Музика, изд.: Знание, София (1912), прев. Стефан Попвасилев Музика, изд.: Пигмалион, Пловдив (2003), прев. Владко Мурдаров Die Zensur, Drama (1907/1908) Цензура, изд.: Мавродинов, Тутракан (1912), прев. Гр. Динков Oaha, Drama (1908) Der Stein der Weisen, Einakter (1909) Franziska, Drama (1911) Simson oder Scham und Eifersucht, dramatisches Gedicht (1913) Lulu, Drama (1913) Лулу, изд.: Пигмалион, Пловдив (2007), прев. Владко Мурдаров Bismarck, Drama (1914/15) Überfürchtenichts, Drama (1915/1916) Herakles, dramatisches Gedicht (1916/1917) Lautenlieder (1920)

Източници

Външни препратки

Бисерка Рачева, Моралист с маска на присмехулник (Франк Ведекинд), Елекронно издателство LiterNet, 02.03.2007 Биографични данни за Франк Ведекинд в Каталога на Немската национална библиотека Литература от и за Франк Ведекинд в Немската национална библиотека Литература от и за Франк Ведекинд в Немската дигитална библиотека Франк Ведекинд в Projekt Gutenberg-DE Франк Ведекинд в Zeno.org Франк Ведекинд в Литературния портал Бавария Франк Ведекинд в Die Deutsche Gedichtebibliothek Франк Ведекинд в Die LYRIKwelt Франк Ведекинд в Personensuche

Категория:Германски писатели Категория:Германски драматурзи Категория:Експресионизъм Категория:Починали в Мюнхен