Териториално поделение Държавно горско стопанство „Ботевград“ носи името на град Ботевград, където се намира и административното му седалище.
Територията му заема североизточната част на Софийска област, върху територията на част от община Ботевград и община Правец. На север граничи с ТП ДГС „Мездра“; на изток с ТП ДГС „Тетевен“, ТП ДГС „Етрополе“; на юг с ТП ДГС „Елин Пелин“ и ТП ДЛС „Витиня“; на запад с ТП ДГС „Своге“.
Географско положение ТП ДГС „Ботевград“ се намира в Северна България. То е разположено върху част от североизточните склонове на Мургашкия дял на Западна Стара планина, част от Етрополска планина, както и Ботевградския Предбалкан. Визуално територията на стопанството има форма на неправилна елипса, в средата на която се намира Ботевградската котловина. Средната дължина в посока север – юг е около 23 km и в посока изток – запад около 42 km. Намира се между 23-то34’ и 24-то05’ източна дължина и 42-ро51’ и 43-то04’ северна ширина.
Площта на стопанството е разположена върху землищата на град Ботевград и селата Боженица, Врачеш (частично), Гурково, Еловдол, Краево, Липница, Литаково, Новачене, Радотина, Рашково, Скравена и Трудовец от община Ботевград, както и землищата на град Правец и селата Видраре, Джурово, Калугерово, Манаселска река, Осиковица, Осиковска Лакавица, Правешка Лакавица, Равнище, Разлив и Своде от община Правец. Освен тези селища се срещат и голям брой разпръснати махали.
Основни пътни артерии в рамките на ТП ДГС „Ботевград“ са автомагистрала „Хемус“ преминаваща в югоизточната част и първокласен път (София) Ботевград – Враца – Видин (Оряхово), преминаващ в западната част на стопанството. Всички горски комплекси са свързани с главните пътища чрез множество горски такива, временно приспособени за движение на товарна автомобилна техника с висока проходимост. При лоши метеорологични условия извозът от временните складове е силно затруднен. Общо взето съществуващата пътна мрежа осигурява нормални условия за пълното усвояване на горските масиви и за добро провеждане на залесителните мероприятия.
Релеф Релефът на ТП ДГС „Ботевград“ се очертава от северните старопланински дялове: Ржана, Мургашки (част), западната част на Етрополска планина и Ботевградски Предбалкан. Западната граница на стопанството следва главното било на Стара планина и Ржана, докато подмине седловината между върховете Голямата могила и Бойчов кръст (1493 m) – явяващ се най-висока точка на стопанството. Около тези върхове, както и при местностите Рудината, Брезовица и Ржана централното било е заето от високопланински пасища.
От централното било на Стара планина на север и североизток към Ботевградската котловина се спускат множество стръмни била, които разчленяват релефа на старопланинските склонове. По-характерни от тях са: Тихова могила, Братанов рът, Погледец, Рогачев рът, Рудината, Маняков камък и други. Тези била в горната си част са полегати, запазват голямата си надморска височина далеч от централното било и се спускат със стръмни чела към Ботевградската котловина.
Ботевградския Предбалкан има хълмист характер. Главната верига започва от Правешкия проход и следва посока от изток към северозапад. От това било към Ботевградската котловина се спускат множество полегати и заоблени била, покрити с гори и работни земи. Главната верига се пресича от проходите на реките Витомерица и Бебреш.
Климат Според класификационната схема на Събев и Станев „Климатични райони на България и техния климат“ – 1963 г., територията на ТП ДГС „Ботевград“ се намира в Умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област и обхваща два климатични района: Предбалкански (предпланински) климатичен район и Планински климатичен район – Среднопланинска част
Предбалкански (предпланински) климатичен район Предбалканският климатичен район е разположен непосредствено под средния климатичен район, като южната му граница достига до северните склонове на Западна Стара планина. Обхваща хълмистите и предпланински земи на Стара планина с надморска височина над 300 m, достигайки югозападно централното ѝ било, с надморска височина до около 1000 m. Тук попада по-голямата част (около 92%) от дървопроизводителната площ на стопанството.
Климатичните условия в този район се отличават с голямо разнообразие и бързи промени в стойностите на отделните метеорологични елементи, поради преобладаващият пресечен терен, наличието на предпланински ридове и врязани речни долини, като климатичните условия са под непосредственото и силно въздействие на Стара планина.
Зимата в този район е твърде студена, средната температура през януари се движи от -1,5 °C до -3,5 °C. Валежите са предимно от сняг. Снежната покривка е сравнително устойчива, като достига до 40 – 50 cm.
Пролетта е хладна и настъпва по-късно. Лятото не е горещо (средни месечни температури между 16,5 и 22 °C), а абсолютните максимални температури не надхвърлят 31 – 36 °C. Летните валежи се колебаят в зависимост от надморската височина от 220 до 350 mm. Вегетационният период трае между 5,5 и 6,5 месеца. Сравнително високата сума на валежите и невисоките температури, обуславят по-високата въздушна влажност, както и добрите условия за формиране на дървесна покривка.
По-ниската част на района се отнася към пояса на дъбовите гори. Преобладават благуновите, церовите, липовите и келявгабъровите насаждения. Терените с надморска височина от 600 до 1000 m се отнасят към пояса на бука и иглолистните, където естествената растителност е представена от букови, горунови и келявгабърови насаждения. И в двата пояса са създадени култури от черен и бял бор.
Планински климатичен район Този климатичен район се е оформил в районите с надморска височина над 1000 m. Обхваща площта на стопанството по северните склонове на Стара планина.
Зимата в среднопланинската част (1000 – 1500 m) е студена – средната януарска температура е от -7 °C до -3 °C, но абсолютните и средните минимални температури не са много ниски, поради наклонения терен, който не позволява задържането и преохлаждането на въздушните маси. Средната годишна температура е 1,5 – 7 °C. Лятото е хладно (средни температури от 10 °C до 16,5 °C). Средната годишна температурна амплитуда е 17,5 – 21 °C. Снежната покривка се задържа устойчиво в продължение на 4 – 5 месеца, като дебелината и по високите места достига до 200 cm. Най-често мъгли падат през този сезон.
Пролетта настъпва късно, с много голяма облачност и също с доста чести мъгли. Късните мразове се задържат дълго (до 2 май).
Валежните суми в района са доста високи – годишно 760 – 1150 mm. Най-малко валежи падат през зимата (130 – 200 mm) и есента (170 – 250 mm). Валежният максимум е в началото на лятото (230 – 400 mm).
При характеризирането на климата за двата климатични района са използвани данни от двете най – близки за района на ТП ДГС „Ботевград“ метеорологични станции – в Ботевград (348 m) и на връх Мургаш (1687 m).
Според „Горскорастително райониране на България“ (1979 г.), разработено от проф. Боян Захариев, проф. В. Донов и колектив, територията на ТП ДГС „Ботевград“ попада в Мизийската горскорастителна област (М) – подобласт Северна България (СБ) в два горскорастителни пояса и съответните подпояс: М-І – Долен равнинно-хълмист и хълмисто-предпланински пояс на дъбовите гори (0 – 600 m): М-І-1 – Подпояс на заливните и крайречни гори (0 – 600 m) М-І-2 – Подпояс на равнинно-хълмистите дъбови гори (0 – 400 m) М-І-3 – Подпояс на хълмисто-предпланинските смесени широколистни гори (400 – 600 m)
Води Водосборите на реките Бебреш (северозападно от Ботевград) и Витомерица очертават хидрографската мрежа на Старопланинския район на стопанството. Хидрографската мрежа в района е силно разчленена. В Старопланинската част доловете са с по-стръмни легла и по-постоянен дебит в сравнение с тези в Ботевградския Предбалкан, където някои от тях през лятото са суходолия. Минималният отток настъпва през месеците септември-октомври, а максималният – през април-май, в резултат от снеготопенето и пролетните валежи. Втори по нисък максимум в резултат от есенните валежи настъпва в края на есента и началото на зимата – ноември – декември. Подпочвените води по правило са на по-голяма дълбочина – трудно достъпни за корените на растителността. Освен това силно разчлененият релеф създава трудности при провеждане на лесовъдските мероприятия.
Почви Съвкупността от елементите, характеризиращи релефа, различието в надморската височина, геоложката структура и влиянието на климата обуславящо влияе върху почвообразувателните процеси. На територията на ТП ДГС „Ботевград“ са установени следните типове и подтипове почви алувиални (ненаситени); сиви горски (обикновени, тъмни и светли); кафяви горски (ненаситени и наситени) и рендзини (обикновени).
Ерозия Разчлененият планински и полупланински характер на релефа на територията на ТП ДГС „Ботевград“, геолого-петрографския строеж, усилената паша в миналото и други комплексно действащи фактори са създали условия за ерозионни процеси с различна интензивност. Такива процеси са се развивали по обезлесените склонове на Ботевградския Предбалкан, тези по реките Бебреш, Витомерица, Новаченска, Борущица и Малък Искър. Те са били предимно скрити, под формата на площно и повърхностно измиване и отнасяне на плодородните почвени хоризонти. Най-често наблюдаваните степени на ерозия са І, ІІ, ІІІ (слабо до средно ерозирани почви).
Общата площ на земите от горските територии обхванати от ерозия е 1417,1 хектара или 3,9 % от площта на стопанството. Поради създаването на редица култури, а така също и поради намаляването на пашата и голите сечи в застрашените райони, ерозията на много малко места е в ход.
Видна е голямата противоерозионна роля, която са изиграли създадените иглолистни култури. При 605,4 хектара иглолистни култури и насаждения върху ерозирани месторастения, само върху 44,0 хектара е констатирана действаща ерозия. Същото не може да се каже за голите площи, където по естествен път трудно могат да се създадат условия за прекратяване на действието ѝ.
В резултат на повече от петдесет години провеждане на борба с ерозията, в повечето случаи ерозираните площи са обхванати със залесителни и укрепителни мероприятия. Върху площите по склоновете на Ботевградския Предбалкан – над селата Трудовец и Разлив – върху силно ерозирани терени са създадени култури от акация и черен бор и ерозията в тези райони е овладяна. Подобно е положението и около селата Врачеш, Калугерово, Видраре, Своде и др. В общи линии ровинната ерозия в границите на горските територии е овладяна. През ревизионния период не са строени нови противоерозионни съоръжения.
Гъби В района на ТП ДГС „Ботевград“ се срещат диворастящи ядливи гъби. По-често срещаните ценни видове са: манатарка (Boletus edulis), мрежеста манатарка (Xerocomus chrysenteron), пачи крак, сърнела (Marolepiota procera), булка (Amanita caesarea), ливадна печурка (Agarikus campester), обикновена масловка (Suilus luteus), рижика (Laktarius deliciosus) и кладница (Pleurotus ostreatus).
Растителност