Хагуро (тежък крайцер, 1928)

Хагуро () е тежък крайцерПри влизането му в строй е класифициран като крайцер 1-ви клас (ито дзюнъйокан, по водоизместимост), от 1931 г. като клас A (ко-кю дзюнъйокан, с 8-дюймов главен калибър, т.е. тежък). на Императорските ВМС на Япония. Принадлежи към типа „Миоко“. Носи името „Хагуро“ в чест на една от трите свещени планини Дева в префектура Ямагата.

Има активно участие в бойните действия на Тихоокеанския театър на военните действия през Втората световна война в периода 1941 – 1944 г. Потопен в Малакския пролив от английски разрушители на 16 май 1945 г.

Строителство

Появата на крайцерите от типа „Миоко“ е свързана с подписването от Япония на Вашингтонското съглашение, постановяващо пределните ограничения по тонаж на тежките крайцери от 10000 тона. Японският Морски генерален щаб поръчва да се разработи проект за крайцер, който да съответства на всички ограничения. Проектът се разработва под ръководството на корабостроителите Юдзуру Хирага и Кикуо Фуджимото.

Стремежът да се компенсира численото изоставане от потенциалните противници принуждава автора на проекта да внася изменения, насочени към повишаване на огневата мощ на кораба. Отначало е решено да се увеличи броят на 200-мм оръдия до 10, а след това да се поставят на крайцера и торпедни апарати.

Хагуро и Ашигара влизат във втората двойка крайцери от този тип. Поръчката за кораба е дадена в края на 1924 г. Неговата получава частната фирма Мицубиши, която води строежа по-бързо от своите държавни конкуренти и кораба влиза в строй даже преди главния Миоко. Спускането му на вода на 24 март 1928 г., а предаването му на флота е на 25 април 1929 г. Корабите от този тип се оказват съществено претоварени, което става причина за тяхната лоша устойчивост. Артилерията на главния калибър (200-мм оръдия тип 3 №1) са разположени в пет двуоръдейни кули: три в носовата част и две – в кърмовата. Зад комплекса на носовите кули е поставена масивната надстройка на която са разположени мостикът, рубките, постовете за управление. В централната част на кораба се намират двата комина, триногата гротмачта и хангарът за хидросамолетите. В кърмовата част, освен двете кули на главния калибър е разположен катапултът за пускане на хидросамолетитеАлександров Ю. И. Тяжелые крейсера Японии. Хищники Империи. М.:Эксмо, 2016. С. 39 – 40.

Освен главния калибър, крайцерът е въоръжен с шест 120-мм оръдия тип 10 в зенитен вариант, поставени в еднооръдейни установки в централната част на кораба. Зенитното въоръжение се допълва едва от две 7,7-мм картечници Люис. Важна част от въоръжението са четирите тритръбни торпедни апарата тип 12, които се намират по двойки на двата борда на средната палуба. Общият запас торпеда съставлява 24 единици. Мощните 610-мм торпеда съществено усилват огневата мощ на кораба, но в същото време, представляват огромна опасност за самия кораб при уцелването на бойната им част. Авиационното въоръжение по проект се състои от два хидросамолета Накаджима E2N или „тип 15“.

Бронирането на кораба се състои от броневи пояс с дебелина 102-мм с наклон навън от 12 градуса. Дължината му е 123 метра, но височината е разпределена неравномерно. Поради значителното претоварване на кораба по-голямата част от бронята е разположена под водата. Хоризонталното брониране на палубата съставлява 32 – 35 мм (средната палуба над машинното отделение и долната палуба над погребите за боезапаса). В централната част има допълнителна броня от 12 – 25 мм, с която е усилена също горната палуба. Също са бронирани и барбетите на кулите на ГК (76-мм) и рулевото отделение (25 – 50 мм). Подводната защита се състои от були с дължина 93 см и максимална височина 2,5 метра, които са запълнени със стоманени тръби. От корпуса булите са отделени с надлъжна двуслойна преграда с дебелина 58 мм. Предполага се, че защитата ще е способна да издържа на попадение от 533-мм торпедоСулига С. В. Японские тяжёлые крейсера. Том 1. История создания, описание конструкции, предвоенные модернизации. АОЗТ „ПФ“ 1996.Александров Ю. И. Тяжелые крейсера Японии. Хищники Империи. М.:Эксмо, 2016. С. 44 – 47.

История на службата Довоенен период

От момента на влизането им в строй крайцерите от типа Миоко съставят 4-та дивизия крайцери.Термина „дивизия“ на-често се използва при превод на японската дума „сентай“. Хагуро е приписан към военноморския окръг Сасебо. На 22 – 23 октомври 1930 г. кораба е посетен от император Хирохито, който пренощува на кораба.. През 1930 г. височината на носовия комин е увеличена с 2 метра, за да се предотврати въздействието на газовете върху мостика. Декември 1932 г., във връзка с влизането в строй на новите крайцери всички крайцери от типа Миоко са поставени в резерва, където те очакват своя ред за модернизация. През май 1933 г. корабите от типа а преобразувани в 5-та дивизия крайцери. Единствената служба на корабите е участието в летните маневри и големия парад в Йокохама на 25 август 1933 г. За времето в резерва в периода 1933 – 34 г. е проведена замяната на оръдията на главния калибър. Вместо 200-мм оръдия са поставени 203-мм оръдия тип 3 №2, които се отличават с по-голяма далечина на стрелба и използват по-тежки типове снаряди, в т.ч. и особените „гмуркащи се“ снаряди тип 91. Внесени са изменения в конструкцията на погребите и подемниците.

През февруари 1934 г. крайцерът е поставен за модернизация във военноморската корабостроителница на Мицубиши в Нагазаки, която преминава до юни. В хода на модернизацията въоръжението на кораба претърпява съществени изменения. 120-мм зенитни оръдия тип 10 са сменени с 8 127-мм оръдия тип 89 в сдвоени установки. Освен тях е построена допълнителна зенитна палуба между втория комин и 4-та кула на ГК. Установките са поставени на спонсони. Освен това ПВО на кораба е усилена с две четирицевни 13-мм зенитни картечници тип 93 по двете страни на предния комин.

Демонтиран е хангарът за самолетите и стария катапулт, който е заменен с два барутни катапулта тип 2 модел 3. Откритото съхраняване на самолетите позволява на крайцера да носи четири разузнавателни самолета Накаджима E8N едновременно, макар до 1936 г. кораба да носи основно два самолета от този тип. В района на четвъртата кула на горната палуба са поставени два нови четиритръбни торпедни апарата тип 92 модел 1, които имат торпеда тип 90 със система за бързо презареждане. Общия брой торпеда е 16. Предишните неподвижни торпедни апарати са демонтирани. Числеността на екипажа нараства от 814 до 832 души, които са поместени на мястото освободило се след демонтажа на торпедните апарати. Всички тези изменения водят до поредното увеличаване на водоизместимостта почти до 14000 тона. За повишаване на устойчивостта на кораба са поставени допълнителни були, което увеличава ширината на кораба с цената на намаляване на скоростта.

След модернизацията крайцерът участва в големите маневри в състава на временно сформирания Четвърти флот. На път от ученията, на 26 септември 1935 г., корабите на флота попадат в мощен тайфун (Инцидентът с Четвърти флот), който нанася големи поражения на корабите и предизвиква разследване показващо необходимостта от внасяне на изменения при болшинството типове японски кораби. Крайцерът Миоко получава сериозни повреди на надстройките и корпуса. Това събитие кара по спешност да се усили корпуса на кораба между средната и горната палуба с 25-мм стоманени плочи, което позволява да се намали надлъжното напрежение на корпуса. След мероприятията Хагуро се връща в състава на 5-та дивизия тежки крайцери. Крайцерът нееднократно участва в учения. На 9 април 1936 г. по време на маневрите при Циндао Хагуро, през нощта, се сблъсква с Начи. Двата кораба получават незначителни повреди. В периода 1936 – 37 г., съвместно с другите крайцери от своя тип, осъществява прехвърлянето на войски от Япония за Китай и осъществява патрулирането на крайбрежните китайски води.

Към края на 1930-те години е планирана поредната модернизация на корабите от този тип. Във връзка с това Хагуро, в края на 1937 г., е изваден в резерва, но почти година чака своя ред за модернизация, поради претоварването на корабостроителниците. Заповедта за модернизация на кораба от Мицубиши е получена едва през януари, а самите работи протичат в течение на 1939 г. В хода на модернизацията е съществено изменена системата за управление на артилерийския огън на главния калибър. Зенитното въоръжение е съществено усилено с поставянето на четири сдвоени установки 25-мм автоматични оръдия тип 96, които през цялата война си остават главното средство за близка ПВО на японския флот. Броя на картечниците е съкратен до две сдвоени установки за 13-мм картечници. Значително е усилено торпедното въоръжение: крайцерът получава още два четиритръбни торпедни апарата тип 92 модел 1. За пореден път е сменен катапултът. Сега с катапулта тип 2 модел 5 може да се пускат по-тежките самолети Аичи Е13А1 и Мицубиши F1M. Освен измененията във въоръженията са направени и изменения в силовата установка, усилена е противоторпедната защита за сметка на поставянето на нови були, запълнени със стоманени тръби и имащи оборудване за бързо наводняване и пресушаване. Счита се че противоторпедната защита е способна да издържи на взрив на 250-кг заряд на торпедо. За повишаване на ефективността на борбата за живучест е направен централен постАлександров Ю. И. Тяжелые крейсера Японии. Хищники Империи. М.:Эксмо, 2016. С. 49 – 52.

С края на модернизацията Хагуро отново влиза в състава на 5-та дивизия. През февруари – март 1941 г. корабът прави поход във водите на Южен Китай, през април – към островите Палау. През април 1941 г. в рамките на изпълнението на програмата „Спешна подготовка за война“ на Хагуро, в горната част на корпуса надлъжно по бордовете, е поставена система за размагнитване, част от обема на булите е запълнен с тръби. Към това време започва активната подготовка за война със САЩ и Великобритания. Крайцерът преминава през септември текущ ремонт. След приемането на решението за открити военни действия корабите на 5-а дивизия попълват своя боезапас в Куре, а на 23 ноември 1941 г. отплават за островите Палау, където Хагуро пристига на 1 декември.

Начало на войната в Тихия океан В началото на войната Хагуро влиза в състава на 5-та дивизия крайцери под командването на контраадмирал Такео Такаги където също са еднотипните Миоко (флагмански кораб) и Начи. Дивизията влиза в състава на Южното съединение (самолетоносачът Рюджи, 3 тежки, 1 лек крайцер и 7 разрушителя), прикриващи десанта в южната част на Филипините. То прикрива голям войскови конвой, който стоварва войски на остров Минданао. След края на десанта корабите се връщат в Давао. На 9 – 14 януари Хагуро действа в състава на съединението за превземане на Манадо. Новия поход на крайцерите Начи и Хагуро е края на януари – началото на февруари, за да прикриват превземането на морската и авиационна база Амбон и в Макасар. На 26 януари крайцерът е безрезултатно атакуван от американската подводница SS-192 Сейлфиш, която пуска четири торпеда. Действайки впоследствие от залива Старинг те прикриват десанта на войски на остров Тимор.

Боевете в Яванско море

За противопоставяне на японското нахлуване, още в началото на януари е създадено съвместно командване на силите на съюзниците (ABDA). Към края на февруари на Ява е събрана обединена ескадра начело с холандския адмирал Карел Доорман, която трябва да защити острова от японците. Действията на тази ескадра водят до серия морски сражения. На 24 февруари крайцерите Хагуро и Начи излизат за ескорт на голям морски конвои (41 транспорта) с десант. На 26 февруари десантът е открит от съюзниците и против него се изпраща ескадрата на Доорман. През деня на 27 февруари противниците се срещат. Съюзната ескадра в състав 2 тежки крайцера, 3 леки крайцера и 9 разрушителя, японците могат да противопоставят на съединението охраната на транспортите (2 тежки и 2 леки крайцера, 14 разрушителя)