Предренесанс или Проторенесанс ( – „преди“ и – „Възраждане“) е етап в историята на италианската култура, предхождащ Ренесанса и обхващащ XIII—XIV век (или т.нар. дученто (1200-те ) и треченто (1300-те )). Смята се за преходен период от Средновековието към Ренесанса и се наблюдава само в Тоскана и Рим. Подобен преходен период не е имало в друга европейска страна.
В италианската култура от XIII—XIV век, на фона на все още силните византийски и готически традиции, започват да се проявяват черти на ново изкуство – бъдещото изкуство на Ренесанса, които се преплитат с традиционните. „Последният поет на Средновековието“ и първият поет на новата ера Данте Алигиери (1265 – 1321) създава италианския литературен език. Започнатото от Данте е продължено от други велики флорентинци от XIV век – Франческо Петрарка (1304 – 1374), основоположникът на европейската лирика, и Джовани Бокачо (1313 – 1375), основоположникът на жанра роман в световната литература. Гордостта на епохата са архитектите и скулпторите Николо и Джовани Пизано, Арнолфо ди Камбио и художникът Джото.
Настъпването на чумната епидемия и последвалите граждански войни до голяма степен задържат хода на хуманистичното движение и развитието на артистичните тенденции, заложени в творбите на Данте и Джото. Те се възобновяват едва през XV век, т.нар. куатроченто.
Предпоставки за възникване През XIII век Апенинският полуостров е разделен на многобройни политически области – множество градове-републики и феодални княжества, които са в непрекъсната вражда помежду си. И въпреки това Италия е една от най-богатите земи на Средновековна Европа и най-голям посредник в търговията между Изтока и Запада. Търговци и занаятчии все по-често отвоюват или откупуват свободата си и се стичат към градовете, които стават средище не само на зараждащата се буржоазия, но и средище на нова култура. Развитието на занаятите и търговията, икономическите реформи в свободните италиански градове (особено в Тоскана и Флоренция), нарастването на индивидуалното благосъстояние и първите прояви на меценатство създават благоприятна среда за развитие на изкуствата, както и на критичната мисъл, необходими за преодоляване на средновековното мислене.
От значение за духовността е и влиянието на учението на свети Франциск от Асизи, който отхвърля схоластиката на тогавашната християнска теология и насочва проповедите си към бедните и възвеличава простите ценности на природата. Следвайки неговия пример италианските творци започват да обръщат внимание на заобикаляшия ги свят. Най-известният от тях Джото създава нов стил с ясна и проста структура, но с психологическо проникновение в състоянието на изобразяваните фигури.
Характеристики Изкуството на проторенесанса се характеризира с появата на тенденции към чувствено, визуално отразяване на реалността, секуларизъм (за разлика от силно религиозното изкуство на Средновековието) и появата на интерес към наследството на Античността (характерен общо за изкуството на Ренесанса ).
Някои изследователи виждат появата на признаци на проторенесанса в архитектурата на XI—XIII век в Тоскана, където строителите използват полихромна мраморна облицовка в комбинация с тънки разделения на стените и антични архитектурни детайли, което прави възможно облекчаване на тежестта, характерна за романския стил. Проторенесансовата архитектура се характеризира с баланс и спокойствие. Представител е Арнолфо ди Камбио с проекта си за Санта Мария дел Фиоре във Флоренция.
Скулптурата от този период се характеризира с пластична сила и присъствие на влиянието на късноантичното изкуство. Представител: Николо Пизано.
Живописта се характеризира с появата на осезаемост и материална убедителност на формите. Представители: Пиетро Кавалини (Рим); Джото (Флоренция). Тенденциите на проторенесансовото изкуство са възприети от ренесансови художници като Брунелески, Донатело, Мазачо.
Видни представители на литературата от този период са Данте Алигиери, Франческо Петрарка и Джовани Бокачо. Те са представители на „новия изящен стил“ () и пишат на волгаре – простонародния италиански говор, разбираем за всички италианци. Литературата се характеризира с чувствено усилване, реализъм на образите.
Творци Художници Джото Пиетро Кавалини Пиетро Лоренцети Амброджо Лоренцети Чимабуе
Скулптори Николо Пизано Джовани Пизано Арнолфо ди Камбио
Писатели Данте Алигиери Салимбене от Парма Рикобалдо от Ферара Джовани Вилани
Източници
Външни препратки
Категория:Изкуство на Италия Категория:Италиански ренесанс