Атаго () е тежък крайцерПри влизането му в строй е класифициран като крайцер 1-ви клас (ито дзюнъйокан, по водоизместимост), от 1931 г. като клас A (ко-кю дзюнъйокан, с 8-дюймов главен калибър, т.е. тежък). на Императорските ВМС на Япония. Първият влязъл в строй представител на типа „Такао“. Носи името „Атаго“ в чест на планината, на която се намира едноименния шинтоистки храм Атаго в префектура Киото.

Построен е в Куре в периода 1927 – 1932 г. Активно се използва в междувоенния период, в периода 1938 – 1939 г. преминава голяма модернизация.

В хода на бойните действия на Тихоокеанския театър на военните действия през Втората световна война в първата половина на 1942 г. в състава на 4-та дивизия крайцери участва в превземането на Малая и Нидерландска Индия, бидейки флагман на адмирал Кондо. В последващата Гуадалканалска кампания крайцерът участва в сраженията при източните Соломонови острови, при островите Санта Крус, втория бой при Гуадалканал и при нейния край евакуация на японските войски. През 1944 г. „Атаго“ участва в сраженията при Марианските острови и в залива Лейте, ставайки първа жертва в последното: бидейки флагмански кораб на адмирал Курита, той е поразен от четири торпеда на американската подводна лодка „Дартер“ (USS Darter (SS-227))и се преобръща след 20 минути.

Строителство

Поръчката за строителство на третата двойка 10 000-тонни крайцери на стойност по 28,37 млн. йени е дадена в началото на 1927 г. На 23 юни крайцер №10 (втория в двойката) получава названието „Атаго“, в чест на планината в префектура Киото. Това име в ЯИФ се използва за трети път: по-рано то е носено от загиналата по време на Руско-японската война от канонерска лодка построена през 1889 г. и линеен крайцер от типа „Амаги“, разкомплектован на стапела според условията на Вашингтонския договор.

На 28 април 1927 г. неговият корпус е заложен в дока на Морския арсенал в Куре (по-рано там са строени „Нагато“ и „Акаги“, а десетилетие по-късно там ще започне строителството на „Ямато“). На вода крайцерът е спуснат на 16 юни 1930 г.

Ходови изпитания На ходовите изпитания от 13 февруари 1932 г. в залива Сукумо при водоизместимост от 12 214 тона и мощност на машините 135 001 к.с. „Атаго“ развива 35,2 възела, което е по-малко от контрактните 35,5. На 30 март същата година той е предаден на флота – първи в серията.

История на службата Довоенна След влизането си в строй „Атаго“ заедно с еднотипните кораби е приписан към военноморската база в Йокосука. На 14 май 1932 г. крайцерът е посетен от премиер-министъра Цуйоши ИнукайПо стечение на обстоятелствата тази визита се състои ден преди убийството на Инукай от единадесет радикално настроени морски офицера (т.нар. „Инцидент от 15 май 1932 г.“).. На 1 декември четирите кораба от типа „Такао“ са зачислени в състава на 4-та дивизия крайцери на Втори флот, заемайки мястото на извадените в резерва представители на типа „Миоко“.

През април 1933 г. те съвместно с „Аоба“, „Кинугаса“ и „Како“ участват в учения, включващи нощни стрелби на голяма дистанция с корекция на огъня с помощта на хидросамолети. Според резултатите от тях се изяснява голямото разсейване, което дават новите установки на главния калибър. След това в района на Камегакуби на „Атаго“ са проведени стрелби с даващи цветни петна снаряди, подтвърдили предходните резултати.

От 29 юни до 5 юли 1933 г. 4-та дивизия заедно с „Аоба“, „Кинугаса“ и „Како“ прави поход към Тайван. В периода юли – август тя плава в южните морета, а на 25 август участва в морския парад в Йокохама. От 2 декември до 2 февруари 1934 г. „Атаго“ преминава докуване с модернизация в Йокосука, при която са усъвършенствани приборите за управление на огъня на главния калибър и безжичната свръзка, а също е поставена СУАЗО тип 91.

В периода февруари – април 1934 г. 4-та дивизия участва в ученията със стрелби при бреговете на остров Кюшу. В средата на септември тя заедно с 6-та дивизия („Аоба“, „Кинугаса“, „Фурутака“) посещава Рьоджюн, на 27-и Циндао, а на 5 октомври се връща в Сасебо. От 22 октомври до 30 декември „Атаго“ се намира на ремонт в Йокосука, при това е заменена с усъвършенствана рулевата машина.

От 29 март до 4 април 1935 г. 4-та дивизия заедно с 6-та прави кратък поход към бреговете на Централен Китай. В периода август – септември тя участва в ежегодните маневри на флота при крайбрежието на остров Хоншу, в състава на „синия“ флот. На 15 ноември всички 4 крайцера от типа „Такао“ са извадени в резерва и предадени на охранителния район на Йокосука. За кратък период, от 16 декември до 10 март 1936 г., „Атаго“ се намира в състава на 5-та дивизия („Миоко“, „Начи“, „Хагуро“), заменяйки намиращия се в ремонт след взрив в оръдейната кула „Ашигара“. При това крайцерът е флагман и на тази дивизия, и на целия Втори флот.

След края на разследването на инцидента с Четвърти флот, на „Атаго“, от 14 юни до 31 юли 1936 г., в Йокосука са проведени работи по увеличаване на надлъжната здравина на корпуса, заключаващи се в нитоването на листове стомана тип „D“ с ширина 1,3 м и дебелина 16 мм от двете страни на кила, и листове от същия материал с ширина 1,2 м и дебелина 19 мм – към горната палуба.

На 26 – 28 октомври на борда на „Атаго“, при прехода от Кобе за Етаджима със спирка в Куре и обратно, присъства самият император Хирохито, на 29-ти наблюдаващ морския парад в Кобе, в който участват всичките 4 кораба от типа „Такао“. След това крайцерът продължава да се намира в резерва, а от април 1938 до 20 октомври 1939 г. преминава в Йокосука голяма модернизация. В хода ѝ се модернизира системата за управление на огъня, преправят се мачтите и надстройките, поставят се нови були и система за бързо контранаводняване, свалени са ненадеждните индукционни турбини, строените торпедни апарати са заменени с четирицевни, картечниците тип „Рю“ – с две сдвоени 13,2-мм тип 93 и четири нови сдвоени зенитни автомата тип 96, катапултите тип №2 модел 3 – с тип №2 модел 5. При ходовите изпитания, в крайния етап на модернизацията, на 25 август 1939 г. около Татеяма, „Атаго“, при водоизместимост 14 835 тона и мощност на машините 133 000 к.с., развива 34,12 възела

След края на работите „Атаго“ заедно с „Такао“ се връщат в състава на 4-та дивизия. В края на март – началото на април 1940 г. двата кораба имат поход към крайбрежието на Южен Китай. От средата на февруари и до края на март 1941 г. „Атаго“ заедно с останалите три крайцера плава към китайските брегове и участва в ученията при остров Кюшу. На 17 – 26 април той докува в Йокосука. От 4 май до 30 юни „Атаго“, заедно с „Такао“, се намира в плаване в района на залива Овасе и градовете Бепу и Сукумо. От 4 август до 13 септември крайцерът прави поредния учебен поход в района на пролива Бунго, отбивайки се при това, на 6 август, в Сукумо, на 21-ви в Саеки и на 1 септември в Куре. На 15 – 22 септември в рамките на военните приготовления, „Атаго“ в Йокохама, отново преминава докуване, а на 6 октомври става флагман на 4-та дивизия. Също тогава 13,2-мм картечници са заменени с 25-мм автомати. На 9 – 12 ноември крайцерът отива от Йокосука на остров Хашираджима. На 25 – 27 ноември „Атаго“ заедно с „Мая“ се връща в Йокосука, а на 28-ми към тях се присъединява „Такао“. На 29 ноември – 2 декември трите крайцера преминават от Саеки в Мако. При пристигането на „Атаго“ издига своя флаг командващия Втори флот вицеадмирал Нобутаке Кондо.

По време на Втората световна война След влизането на Япония във Втората световна война, на 7 декември 1941 г., „Атаго“ заедно с „Такао“, „Конго“ и „Харуна“ подсигурява далечното прикритие на Първи Малайски конвой. На 9 декември корабите на Кондо се насочват за прихващане на засеченото от подводната лодка „И-65“ съединение „Z“ (линкорите „Принс оф Уелс“ (HMS Prince of Wales (53)) и „Рипалс“ (HMS Repulse (34)), четири разрушителя), планирайки да дадат нощен бой. Операцията е отменена поради това, че 7-ма дивизия (крайцерите от типа „Могами“) не успява да открие противника, на следващия ден британската ескадра е разгромена от авиацията с брегово базиране. На 11 декември съединението на Кондо се връща в Камран. На 14 – 17 декември „Атаго“ заедно с другите кораби осъществява прикритието на Втори Малайски конвой. На 20 – 24 декември крайцерът излиза за оказване на поддръжка на десанта на войските в залива Лингаен на Лусон. Състав на въоръжението на крайцера „Атаго“ през годините април 1932 октомври 1939 април 1942 август 1943 декември 1943 юли 1944Главен калибър 5 × 2 – 203,2-мм/50 тип 3 № 2Универсална артилерия 4 × 1 – 120-мм/45 тип 3 4 × 2 – 127-мм/40 тип 89Малокалибрена зенитна артилерия 2 × 1 40-мм/39 тип „Би“2 × 1 7,7-мм тип „Рю“ 4 × 2 – 25-мм/60 тип 96,2 × 2 13,2-мм тип 93 6 × 2 – 25-мм/60 тип 96 2 × 3, 6 × 2 – 25-мм/60 тип 96 2 × 3, 6 × 2, 8 × 1 – 25-мм/60 тип 96 6 × 3, 6 × 2, 30 × 1 – 25-мм/60 тип 96Торпедно въоръжение 4 × 2 – 610-мм ТА тип 89 4 × 4 – 610-мм ТА тип 92 модел 1Катапулти 2 × тип №2 модел 3 2 × тип №2 модел 5 На 8 януари 1942 г. „Атаго“ отплава от Камран в състава на съединението на Кондо. Престоявайки от 11-ти до 14-ти в Мако, на 18-ти крайцерът пристига на островите Палау, където се намира до средата на февруари. На 18 – 21 февруари „Атаго“ преминава в Кендари, където се съединява с „Такао“ и „Мая“. На 25 февруари съединението на Кондо (трите крайцера от типа „Такао“ и разрушителите „Араши“ и „Новаки“) напуска Кендари и се насочва за Ява. На 2 март „Атаго“ съвместно с „Такао“ потопява стария американски разрушител „Пилсбери“ (погрешно разпознат като крайцер от типа „Омаха“), изстрелвайки по него 54 203-мм снаряда. Сутринта на 4 март той изиграва активна роля в потопяването от силите на Кондо на британските танкер „Френкол“, шлюпа „Яра“ и плавбазата „Енкин“. Вечерта на същия ден крайцерът пленява нидерландския съд „Дьоймар ван Твист“. В Кендари корабите на Кондо се връщат на 7 март.

На 18 март „Атаго“ излиза в морето и на 17 април пристига в Йокосука, посещайвайки попътно Баликпапан, Макасар, Сингапур, Пенанг и Камран. На 18 април крайцерът, заедно с „Такао“, излиза за прихващане на американското оперативно съединение 16.2, което осъществява първата бомбардировка на Япония, но се връща на 22-ри без нищо. В Йокосука в период до 21 май „Атаго“ преминава ремонт и докуване, получивайки при това новите зенитни оръдия Тип 89.

На 24 – 25 май крайцерът преминава от Йокосука за остров Хашираджима. На 29 май „Атаго“ заедно с главните сили излиза за поддръжка на десанта на Мидуей, но след отмяната на операция „MI“ се връща в базата на 14 юни.

На 11 – 17 август съединението на Кондо преминава на Трук. На 24 – 25 август то се занимава с преследване на американската ескадра след сраженията при източните Соломонови острови, но безуспешно. На 9 – 23 септември корабите на Кондо правят поход към Соломоновите острови, при това на 14-ти са атакувани от американски бомбардировачи B-17E.

На 21 – 30 октомври „Атаго“, в състава на Обединения флот, излиза за участие в сражението при островите Санта Крус, и отново не успява да приеме в него активно участие. На 9 ноември съединението на Кондо отплава за Гуадалканал за обстрел на летището Хендерсън Фийлд. Около пладне на 14-ти „Атаго“ е атакуван от американската подводна лодка „Троут“, която пуска по него пет торпеда, от които не уцелва нито едно. В нощта на 15-ти той участва в боя с американските линкори „Вашингтон“ (USS Washington (BB-56)) и „Саут Дакота“ (USS South Dakota (BB-57)), постигайки заедно с „Такао“ не по-малко от 16 попадения с 203-мм снаряда в последния (само повърхностни повреди) и без да получи сериозни повреди самия той. На 18-ти крайцерите се връщат на Трук.

На 12 – 17 декември „Атаго“ преминава от Трук в Куре, където преминава кратък ремонт, и на 19 – 24 декември се връща обратно. От 31 януари до 9 февруари 1943 г. той, заедно с „Такао“, „Миоко“ и „Хагуро“, осигурява далечното прикритие на евакуацията на японските войски от Гуадалканал.