Южният магнитен полюс е скитаща точка върху повърхността на Южното полукълбо на Земята, при която земното магнитно поле сочи вертикално нагоре. Той е единственото място, където това се случва и служи за ориентация към географския Южен полюс.
По исторически причини, краят на стрелката на свободен магнит, сочещ на север, се нарича „северен полюс“ на магнита, а другият край, сочещ на юг, се нарича „южен полюс“ на магнита. Тъй като противоположните полюси се привличат, Южният магнитен полюс на Земята всъщност е магнитен северен полюс.
Южният магнитен полюс (ЮМП) се мести постоянно, поради промени в земното магнитно поле. Към 2015 г. той е отвъд Южния полярен кръг с приблизителни координати Magnetic Poles, British Geological Survey. Придвижва се на северозапад със скорост приблизително 10 – 15 km/година (27 – 41 m/ден).
През 2023 г. Южният магнитен полюс има координати и се намира на около 2909,963 km от Южния полюс в Антарктика, морето Дюрвил на Индийския океан, на около 150 км от най-източния бряг Клари на Земя Уилкс в Антарктида, до условната граница със Земя Адели, в посока остров Тасмания.Координати на Южния магнитен полюс за 2020 – 2025 г.При радиус на Земята от центъра до Южния полюс 6356,7523142 km и до екватора 6378,137 km, до Южния магнитен полюс (64,025°) се получава 6362,924172 km. Така 1° ю. ш. на географския полюс съответства на 110,9462576 km, на магнитния – на 110,0539769 km или средно на 111,000117 km.
В Северното полукълбо се намира Северния магнитен полюс. Тъй като земното магнитно поле не е точно симетрично, Северният и Южният магнитни полюс не са антиподи, което означава, че права линия от единия към другия не преминава през геометричния център на Земята.
Експедиции Ранните неуспешни опити за достигане на Южния магнитен полюс включват тези на френския изследовател Жул Дюмон-Дюрвил (1837 – 1840 г.), американеца Чарлз Уилкс (1838 – 1842 г.) и британеца Джеймс Кларк Рос (1839 – 1843 г.).Antarctic Treaty System: an Assessment, с. 90, US National Research Council, 1986
Първото изчисление на магнитния наклон, за да се локализира Южния магнитен полюс е направено на 23 януари 1838 г. от хидрографа Клеман Адриен Винсдон-Дюмолен, член на експедицията на Дюмон-Дюрвил в Антарктика и Океания през 1837 – 1840 г., която открива Земя Адели.
На 16 януари 1909 г. трима мъже, Дъглас Моусън, Еджуърт Дейвид и Алистър Макей, от Първата експедиция на Ърнест Шакълтън заявяват, че са намерили Южния магнитен полюс, който по това време се намира на сушата. Все пак, днес съществуват съмнение дали определеното от тях местоположение е било вярно. Приблизителното място на полюса на 16 януари 1909 г. е било с координати
+Скорошни местоположения на магнитните (наклонени) полюси на Земята, определени от модела ММНГП-13 Data Analysis Center for Geomagnetism and Space Magnetism Graduate School of Science, Kyoto University Анализ данных Центра геомагнетизма и космического магнетизма Высшей школы наук, Университет КиотоГодина199020002004201020122020Северен магнитен полюс Geomagnetism — North Magnetic Pole, Canada Natural Resources website, retrieved May 2007 Южeн магнитен полюс South Magnetic Pole . Commonwealth of Australia, Australian Antarctic Division, 2002. Южен геомагнитен полюс Южният геомагнитен полюс е точката в южното полукълбо, където оста на магнитния дипол (който е основният компонент на разлагането на магнитното поле на Земята на точкови магнитни полюси) пресича земната повърхност. През 2020 г. се намира на 80,65° ю.ш. и 107,32° и.д., недалеч от станция „Восток“. Тъй като магнитният дипол е само приблизителен модел на магнитното поле на Земята, геомагнитните полюси са малко по-различни по местоположението си от истинските магнитни полюси, при които магнитният наклон е 90°.
Външни препратки Положение на Южния магнитен полюс на карта
Вижте също Земно магнитно поле Северен магнитен полюс Южен полюс
Източници
Категория:География на Антарктида Категория:Геомагнетизъм Категория:Ориентация